Микробиология: Разлика между версии
м форматиране: 3x А|А(Б) |
м →top: -, replaced: [ядро] → [клетъчно ядро|ядро] редактирано с AWB |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Микробиология''' – (от [[гръцки]]: μικρός – „малък“, βίος – „живот“ и λόγος – „слово“, „учение“) е самостоятелна [[Биология|биологична наука]], чийто предмет е изучаването на най-малките живи същества на нашата планета – [[микроорганизми]]те. |
'''Микробиология''' – (от [[гръцки]]: μικρός – „малък“, βίος – „живот“ и λόγος – „слово“, „учение“) е самостоятелна [[Биология|биологична наука]], чийто предмет е изучаването на най-малките живи същества на нашата планета – [[микроорганизми]]те. |
||
Микробиологията не изучава микроорганизмите въобще, а само безядрените [[Едноклетъчно|едноклетъчни]] форми на живот. Всички те са причислени към Царството на доядрените организми: ''Regnum Prokaryota''. Едноклетъчните организми, които притежават [[ядро]] (като [[амеба]]та) са класифицирани в Царството на ядрените организми: ''Regnum Eukaryota''. По своите размери те също са микроорганизми, но с тяхното изучаване се занимава [[Зоология]]та (по специално [[Протисти|протозоология]]та), а не микробиологията. Изключение правят микроскопичните [[гъби]] – [[дрожди]]те и [[плесени]]те, които са обект на изучаване в микробиологията. |
Микробиологията не изучава микроорганизмите въобще, а само безядрените [[Едноклетъчно|едноклетъчни]] форми на живот. Всички те са причислени към Царството на доядрените организми: ''Regnum Prokaryota''. Едноклетъчните организми, които притежават [[клетъчно ядро|ядро]] (като [[амеба]]та) са класифицирани в Царството на ядрените организми: ''Regnum Eukaryota''. По своите размери те също са микроорганизми, но с тяхното изучаване се занимава [[Зоология]]та (по специално [[Протисти|протозоология]]та), а не микробиологията. Изключение правят микроскопичните [[гъби]] – [[дрожди]]те и [[плесени]]те, които са обект на изучаване в микробиологията. |
||
== Основни направления == |
== Основни направления == |
Версия от 12:07, 14 ноември 2016
Микробиология – (от гръцки: μικρός – „малък“, βίος – „живот“ и λόγος – „слово“, „учение“) е самостоятелна биологична наука, чийто предмет е изучаването на най-малките живи същества на нашата планета – микроорганизмите.
Микробиологията не изучава микроорганизмите въобще, а само безядрените едноклетъчни форми на живот. Всички те са причислени към Царството на доядрените организми: Regnum Prokaryota. Едноклетъчните организми, които притежават ядро (като амебата) са класифицирани в Царството на ядрените организми: Regnum Eukaryota. По своите размери те също са микроорганизми, но с тяхното изучаване се занимава Зоологията (по специално протозоологията), а не микробиологията. Изключение правят микроскопичните гъби – дрождите и плесените, които са обект на изучаване в микробиологията.
Основни направления
Както повечето биологични науки, микробиологията се дели на обща и специална.
Обща микробиология
Основните направления в общата микробиология са:
- Морфология – изучава състава и строежа на телата на микроорганизмите.
- Физиология – изучава функциите на микроорганизмите (растеж, развитие, хранене, дишане, размножаване, обмяна на веществата и енергията).
- Генетика – изучава наследствеността и изменчивостта при микроорганизмите
- Систематика (наричана още таксономия) – изучава видовото разнообразие на микроорганизмите.
- Имунология – изучава взаимоотношенията между болестотворните микроорганизми и заразените от тях растения, животни, и хора.
Специална микробиология
Специалната микробиология изучава отделните микроорганизми, според тяхната систематика. Трите основни клона на специалната микробиология са:
- Вирусология – изучава вирусите.
- Бактериология – изучава бактериите.
- Микология – изучава микроскопичните гъби (дрожди и плесени). Те са еукариоти, но тясното им интегриране в микробиоценозите заставя учените да ги разглеждат наред с останалите микроорганизми.
Съвременната микробиология е в много тясна връзка с биотехнологиите, генетиката и нанотехнологиите .
|