Петров дол (област Варна)

За другото българско село вижте Петров дол (Област Смолян).

---

Петров дол
Петров дол 43.229622, 27.457708 Петров дол
Общи данни
Население	347 души (15 март 2024 г.) 13,1 души/km²
Землище	26,503 km²
Надм. височина	130 m
Пощ. код	9225
Тел. код	05168
МПС код	В
ЕКАТТЕ	56143
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    – кмет	Провадия Димо Димов (ГЕРБ; 2023)
Петров дол в Общомедия

Петров дол е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, област Варна. Старото му име е Дере кьой.

География

Намира се на 6км. от град Провадия и е част от Провадийска община.

История

Първи данни за с.Петров дол са открити в регистъра Джизие през 1635г. Селото под името Дерекьой, както и другите села от Провадийска кааза принадлежат към вакъфа на султан Селим I (1512–1520). Освен в джизие регистрите то присъства под названието Дерекьой и в османски регистър от 1676 г. за разхвърляне на извънредни данъци, свързани с продоволственото осигуряване на военните походи. Данъчната тежест на селото е определена на 6 авариз ханета. Тоест в с.Петров дол тогава е имало между 50 и 80 къщи, което означава, че броят на населението спрямо регистрираните през 1635 г. - 55 данъкоплатци се запазва или леко нараства. По време на османското робство в селото са живели и православни албанци(арнаути), които заедно с част от коренните жители през 1773-1829г. са се изселили в област Каракут (сега с.Жовтневе, южно от Болград, Украйна) и с.Калипетрово, Силистренско.

Константин Иречек

"В Добрина, за която още ще поговорим, в сега турското Ески Арнаутлар (на български се нарича и досега Арбанаси), в Дерекьой (по-напред се наричало Петрина река) и в Девня живели близо скупом християнски албанци, които били преселени тук от турците без съмнение скоро след завоюването на отечеството им; те са принадлежали към онези албански села в Източна България с войнствено население, на брой около 7000 души въоражени, които знае вече Джорджич, и са били във връзка с албанците в Арбанаси при Търново, както и с албанското население на две села при Разград (Бей и Караарнаут). Преданията гласят, че тези тукашни албанци носили дълги <<пушки гегалии>> и юнашки се защищавали срещу даалиите (кърджалиите), които в чети от по 200-300 души се скитали по страната; техният постоянен лагер бил Петришката крепост. Селищата захванали да запустяват от руския поход в 1773 г. В 1829 г. цялата покрайнина била развълнувана от походи и битки, след които всички албанци заминали с русите в Бесарабия, където техните потомци в село Каракурт, близо до Болград, и до днес не са забравили своя език".

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година	Численост
1934	1 064
1946	1 189
1956	1 205
1965	1 103
1975	955
1985	746
1992	576
2001	444
2011	369

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	369	100.00
Българи	345	93.49
Турци	–	–
Цигани	?	?
Други	10	2.71
Не се самоопределят	?	?
Не отговорили	13	3.52

Културни и природни забележителности

Северно от селото по посока АМ "Хемус" се намира Защитена местност Голямата канара.Там преди много години е текла река и е изсякла в скалите интересни меандри и причудливи форми. По-късно в местността уединение са търсили монаси-отшелници. Именно те са създали и едноименния скален манастир " Голямата канара" или наричан още "Седемте килии". Южно от селото се намират и скалните манастири Свети Георги и Градище.

В селото е издигнат паметник на загиналите във войните 1912-1918 г. Построен е през 1926г. и тържествено е открит на 21.10.1926г.. Имената на загиналите са изписани върху стените на паметника

Редовни събития

Съборът на селото по традиция се провежда на 6 май (Гергьовден).

Личности

• Родени в Петров дол

Панайот Николов (Дерекьовлията)- участник в борбите за независимост на българската църква в гр.Провадия.

Чорбаджи Коста Димитров (1818 - 03.10.1893)

За създаването на първото училище в Провадия основна роля изиграва чорбаджи Коста Димитров. След смъртта му провадийското кметство издава следния акт:

   "Днес, 3 октомври 1893 г., Провадийският градски общински съвет по съобщение за смъртта на съгражданина ни Коста Димитров, роден около 1818 г., като взе предвид:
   1-во, че Коста Димитров е бил единственият заможен българин-търговец в гр. Провадия и като такъв е имал достъп до турския каймакамин, при който е отивал да спомага на учителите българи, а при това е бил много години член при идаре меджлис и съдия.
   2-ро, че той е бил единственият българин, който се е грижел за възраждането на българщината в града, за което е бил затварян, но сполучил да се предаде черквата на българите, на които в скоро време настанили български свещеници и учители.
   3-то, че той заедно с трима-четирима верни приятели и верни граждани са станали причина да се построи през 1874 г. голямо училищно здание във "Вароша", гдето сега се помещават всички основни отделения, като издействал пред турското правителство да се хариже мястото за училището безплатно, и най-сетне подарява за спомен след смъртта му 10 наполеона златни, които да служат за усилване фонда за постройка на нова черква в града ни, и вследствие на всичко това гореизложено и на основание чл....... от правилника, реши:
   Да погребе тялото на Коста Димитров като труженик в черковния двор на църквата "Св. Никола", за което се написа настоящият акт, гдето трябва в даден случай.
   Провадия, Градски общински кмет. 

"ПО СТЪПКИТЕ НА ИСТОРИЯТА И СПОМЕНА" от Стефан Корабов

• Вичо Димов Иванов (25 Май 1901г.- 14 Май 1979), писател