Крушари (община): Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м на община |
LordBumbury (беседа | приноси) м и община |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
==== Води ==== |
==== Води ==== |
||
Община Крушари е лишена от постоянно течащи повърхностни води. През нея от юг на север и от югоизток на северозапад преминават няколко дълбоки, на места каньоновидни суходолия. В западната ѝ част, по границата с общините [[Община Тервел|Тервел]] и [[ |
Община Крушари е лишена от постоянно течащи повърхностни води. През нея от юг на север и от югоизток на северозапад преминават няколко дълбоки, на места каньоновидни суходолия. В западната ѝ част, по границата с общините [[Община Тервел|Тервел]] и [[община Кайнарджа|Кайнарджа]] преминава част от долното „течение“ на суходолието на [[Суха река (приток на Дунав)|Суха река]]. В миналото реката е била с постоянно течение и водите ѝ са били използвани за водоснабдяване на местното население. Сега в коритото на реката епизодично (основно на пролет и при поройни дъждове) има водно течение. Суходолието ѝ е дълбоко всечено (на места до 100 – 150 m) в аптските варовици на [[Добруджанско плато|Добруджанското плато]] със стръмни, на много места отвесни склонове, осеяни с множество пещери. На нея са изградени два сравнително големи язовира („Оногур“ и „Брестница“), които през пролетта се завиряват от топенето на снеговете и водата им се използва през лятото за напояване на земеделските земи. |
||
В суходолието на [[Суха река (приток на Дунав)|Суха река]], отдясно, на територията на общината се „вливат“ още няколко суходолия. Южно от село [[Ефрейтор Бакалово]] се „влива“ суходолието на [[Добричка река]], а след това още три безименни по-големи. На последното от тях в райна на село [[Абрит]] са изградени два микроязовира („Залтана“ и „Абрит“), а преди село [[Капитан Димитрово]] е третият. Водите им също се използват за напояване през лятото. |
В суходолието на [[Суха река (приток на Дунав)|Суха река]], отдясно, на територията на общината се „вливат“ още няколко суходолия. Южно от село [[Ефрейтор Бакалово]] се „влива“ суходолието на [[Добричка река]], а след това още три безименни по-големи. На последното от тях в райна на село [[Абрит]] са изградени два микроязовира („Залтана“ и „Абрит“), а преди село [[Капитан Димитрово]] е третият. Водите им също се използват за напояване през лятото. |
Версия от 21:18, 8 февруари 2017
Крушари (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Добрич |
Площ | 417.458 km² |
Население | 4 935 души |
Адм. център | Крушари |
Брой селища | 19 |
Сайт | www.krushari.bg |
Управление | |
Кмет | Илхан Мюстеджеб (ДПС; 2019) |
Общ. съвет | 13 съветници
|
Крушари (община) в Общомедия |
Община Крушари се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Добрич.
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в северозападната част на Област Добрич. С площта си от 417,458 km2 заема 6-то сред 8-те общините на областта, което съставлява 8,84% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – Община Генерал Тошево;
- на юг – Община Добрич-селска;
- на югозапад – Община Тервел;
- на северозапад – Община Кайнарджа, Област Силистра;
- насевер – Румъния.
Природни ресурси
Релеф
Цялата територията на общината попада в централната част на Добруджанското плато, което се характеризира с плоски и загладени хълмове, дълбоки и сравнително широки долини с полегати, а на места и стръмни склонове, разсечени от суходолията на реките Суха река и десните ѝ притоци Добричка река и други по-малки и безименни. Общият наклон на платото е на север. Средната надморска височина варира между 150 и 220 m. Максималната височина на община Крушари е 240 m, разположена в централната ѝ част, западно от село Александрия, в близост до хижа „Хапчаир“. Най-ниската точка на общината се намира в най-северозападната и част, северозападно от село Капитан Димитрово, в суходолието на Суха река – 47 m н.в.
Води
Община Крушари е лишена от постоянно течащи повърхностни води. През нея от юг на север и от югоизток на северозапад преминават няколко дълбоки, на места каньоновидни суходолия. В западната ѝ част, по границата с общините Тервел и Кайнарджа преминава част от долното „течение“ на суходолието на Суха река. В миналото реката е била с постоянно течение и водите ѝ са били използвани за водоснабдяване на местното население. Сега в коритото на реката епизодично (основно на пролет и при поройни дъждове) има водно течение. Суходолието ѝ е дълбоко всечено (на места до 100 – 150 m) в аптските варовици на Добруджанското плато със стръмни, на много места отвесни склонове, осеяни с множество пещери. На нея са изградени два сравнително големи язовира („Оногур“ и „Брестница“), които през пролетта се завиряват от топенето на снеговете и водата им се използва през лятото за напояване на земеделските земи.
В суходолието на Суха река, отдясно, на територията на общината се „вливат“ още няколко суходолия. Южно от село Ефрейтор Бакалово се „влива“ суходолието на Добричка река, а след това още три безименни по-големи. На последното от тях в райна на село Абрит са изградени два микроязовира („Залтана“ и „Абрит“), а преди село Капитан Димитрово е третият. Водите им също се използват за напояване през лятото.
Подпочвените води се намират най-малко на 25 m дълбочина и за питейни нужди експлоатацията им става посредством сондажи на дълбочина 50 – 100 m.
Климат
Община Крушари попада в умереноконтиненталната климатична област. Известно влияние при формирането на местния климат оказва и близко разположения Черноморски басейн. Откритостта на Дунавската равнина на север позволява безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради което зимата е доста студена, пролетните мразове са често явление, d лятото е сравнително топло. Средната годишна температура е около 11°I, i юлски максимум 36°С и януарският минимум -25°С. Годишната сума на валежите се движи от 480 до 550 мм, т.е. районът е един от най-сухите в страната. Средният брой на дните със снежна покривка е 83. Годишната продължителност на слънчевото греене е над 2200 часа.
Почви
Почвите, разпространени на територията на община Крушари, са основно черноземи – карбонатни, типични и излужени, с рохкав строеж. На откритите места в обработваемите земи се наблюдават проявления на ветрова ерозия. Нейно ефикасно противодействие са създадените полезащитни горски пояси, които същевременно изпълняват снегозадържащи и влагозадържащи функции в района.
Природни и исторически забележителности
В землищата на селата Габер, Ефрейтор Бакалово, Зимница, Капитан Димитрово и Огняново попада част от Защитена територия Суха река, с обща площ от 2307.92 ха, обявена със Заповед № РД-538/12.07.2007 г. на МОСВ. Каньонът на руката и околностите му са природна и археологическа забележителност, както за Добричка област, така и за цяла Южна Добруджа. В българския участък на Суха река се срещат 132 вида птици – 98 от тях гнездят тук, а други са прелетни; 32 вида пернати са с неблагоприятен природозащитен статус в България и Европа. Край селата Габер, Огняново и Капитан Димитрово има множество малки пещери, като 31 от тяхса на територията на общината и са Картотекирани.
В близост до землището на с. Александрия на площ от 72 км. се намира природната забележителност Александрийска гора, обявена като такава със Заповед №656/13.09.1979 г. Тя представлява единственото естествено находище на издънкови липови насаждения в област Добрич. На 1,5 km от село Александрия се намира местността Текето. Светилището, наречено „Текето“, придобива двойствен религиозен характер. До Руско-турската освободителна война то е чисто мюсюлманско светилище, посещавано и тачено от така наречените алиани, по-известни като къзълбаши. Името на местността идва от двуобредното светилище Мустафа Канаат – Св. Илия, почитано едновременно от мюсюлмани и християни. Наричано още Дървеното теке, преданието твърди, че тук са идвали на поклонение хора от цяла Добруджа и Лудогорието, за да молят светеца за прошка и благоденствие. Преданието твърди още, че тук е имало християнски манастир. Днес манастирът е възстановен до старото аязмо и местността е все така свещена.
Районът притежава уникални пещери, обявени за археологически паметници. Това са Скален манастир „Гяур евлери“ (Невернишки жилища), Пещерна колония „Кара кая“ (Черна скала) и Пещерна колония „Балабан кая“ (Голяма скала). „Гяур евлери“ е един от най-ранните скални манастири не само по българските земи, но и на територията на Европа.
На територията на община Крушари се намира най-големият укрепен античен център в земите на днешна Добруджа – Залдапа. Тя е родното място на Виталиан – предводител на известния бунт срещу император Анастасий, прераснал в 5-годишна гражданска война. Разположена е в м. Калето, между селата Абрит и Добрин. Обликът на укрепителната система свидетелства за късноримския ѝ произход. Величествените мащаби на Залдапа (над 35 ха) и монументалният характер на разкритите градежи не оставят никакво съмнение, че тя трябва да се причисли към най-големите и значителни късноантични градски центрове в тази част на Балканския полуостров.
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 4 547 | 100,00 |
Българи | 1 538 | 33,82 |
Турци | 1 513 | 33,27 |
Цигани | 433 | 9,52 |
Други | 8 | 0,18 |
Не се самоопределят | 168 | 3,69 |
Не отговорили | 887 | 19,51 |
Населени места
Общината има 19 населени места с общо население 4 547 жители (01.02.11 г.).[2]
Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Абрит | 205 | 19,673 | Абдул Ехат, Аптаат | Коритен | 259 | 23,685 | Хардалии |
Александрия | 67 | 35,032 | Капаклии | Крушари | 1402 | 18,081 | Армутлии |
Бистрец | 113 | 16,063 | Параджик | Лозенец | 545 | 30,230 | Баллар, Кара баглар |
Габер | 110 | 17,283 | Гюргенлия | Огняново | 11 | 17,175 | Кючук Ахмед, Надежда |
Добрин | 143 | 38,944 | Деведжи кьой | Полковник Дяково | 290 | 29,953 | Азаплар |
Ефрейтор Бакалово | 280 | 14,434 | Бараклар | Поручик Кърджиево | 34 | 18,201 | Кечи дереси |
Загорци | 124 | 18,682 | Кокарджа | Северняк | 148 | 10,270 | Терс Конду |
Земенци | 16 | 10,704 | Ерджии | Северци | 211 | 11,553 | Мурсал кьой |
Зимница | 8 | 24,036 | Кара къшла | Телериг | 496 | 38,186 | Кьоселер, Хасъ Кьоселер |
Капитан Димитрово | 85 | 25,273 | Кадъ кьой, Горно Кадъ кьой, Горно Кадиево | ОБЩО | 4547 | 417,458 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
- Височайши доклад № 9283/обн. 22.12.1882 г. – преименува с. Капаклии на с. Александрия;
- Указ № 164/обн. 25.03.1899 г. – преименува с. Кючук Ахмед на с. Надежда;
- МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Абдул Ехат (Аптаат) на с. Абрит;
- – преименува с. Параджик на с. Бистрец;
- – преименува с. Хаджи кьой на с. Благовец;
- – преименува с. Гюргенлии на с. Габер;
- – преименува с. Деведжи кьой на с. Добрин;
- – преименува с. Бараклар на с. Ефрейтор Бакалово;
- – преименува с. Кокарджа на с. Загорци;
- – преименува с. Ерджии на с. Земенци;
- – преименува с. Кара къшла на с. Зимница;
- – преименува с. Кадъ кьой (Горно Кадъ кьой, Горно Кадиево) на с. Капитан Димитрово;
- – преименува с. Хардалии на с. Коритен;
- – преименува с. Армутлии на с. Крушари;
- – преименува с. Баллар (Кара баглар) на с. Лозенец;
- – преименува с. Азаплар на с. Полковник Дяково;
- – преименува с. Кечи дереси на с. Поручик Кърджиево;
- – преименува с. Терс Конду на с. Северняк;
- – преименува с. Мурсал кьой на с. Северци;
- – преименува с. Омур кьой на с. Стрелец;
- – преименува с. Кюселер (Кьоселер, Хасъ кьоселер) на с. Телериг;
- МЗ № 7552/обн. 21.11.1947 г. – преименува с. Надежда на с. Огняново;
- Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Благовец и го присъединява като квартал на с. Добрин;
- – признава н.м. при клон „Абрит“ на ДЗС „Толбухин“ за с. Орлово;
- – заличава с. Стрелец и го присъединява като квартал на с. Лозенец;
- Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава с. Орлово поради изселване;
Транспорт
През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 63,4 km:
- последният участък от 27,1 km от Републикански път III-293 (от km 20,2 до km 47,3);
- началният участък от 12,2 km от Републикански път III-2932 (от km 0,0 до km 12,2);
- последният участък от 10,9 km от Републикански път III-7001 (от km 44,8 до km 55,7);
- последният участък от 13,2 km от Републикански път III-7103 (от km 4,7 до km 17,9).
Топографска карта
Външни препратки
Източници
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748
|