Елинизация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
<references /> |
<references /> |
||
{{Гърция |
{{История на Гърция до Берлинския конгрес}} |
||
[[Категория:Гръцки национализъм]] |
[[Категория:Гръцки национализъм]] |
||
[[Категория:Културна асимилация]] |
[[Категория:Културна асимилация]] |
Версия от 10:30, 6 май 2017
Елинизацията е разпространението и по-точно налагането на древногръцката култура, и в по-малка степен на древногръцкия език, над други народи по време на т.нар. елинистическа епоха и след края на походите на Александър Велики.
След края на т.нар. наполеонови войни и възникването на източния въпрос, терминът се разбира във филелинистичен контекст като гърцизация или погърчване на негръцко население на Балканите и в Мала Азия. Този асимилационен процес започва в годините 1844-1850, между формирането на Мегали идеята и признаването със синодално решение от 29 юни 1950 г. на Светия синод на Вселенската патриаршия на автокефалността на църквата на Гърция. [1][2]
Източници
- ↑ Zacharia 2008, с. 232.
- ↑ Koliopoulos & Veremis 2002, с. 232–241.