Димитър Добрев (офицер): Разлика между версии

Димитър Добрев
	Димитър Добрев
български морски офицер
Звание	Капитан I ранг
Служи на	България
Род войски	ВМС
Военно формирование	7-и пехотен полк; Щаб на флота
Битки/войни	Сръбско-българска война; Балканска война; Междусъюзническа война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	12 февруари 1868 г. (стар стил) Русе, Османска империя
Дата и място на смърт	11 април 1944 г. (76 г.) Търново, Царство България

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:25, 6 август 2017

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Добрев.

Димитър Добрев Добрев е български морски офицер, капитан I ранг, участник в Сръбско-българската (1885), Руско-японската (1904 – 1905), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Образование

През 1883 г. е зрелостник на реално училище в Москва (реална гимназия).^[1]

През 1883 г. е приет във Военното училище в София, което завършва.

Полага изпитите във Временния курс за морски офицери съответно през март 1893 г. и май 1995 г., с което придобива квалификацията на военноморски офицер^[2].

В периода 1896 – 1897 г. Добрев следва и завършва Торпеден офицерски клас към Кралското и Императорското военноморско училище в Пола, Австро-Унгария.

През 1903 г. лейтенант Добрев е зачислен в Артилерийския офицерски клас на Руския императорски флот в Кронщат, който завършва на следващата година.

Кариера

Като доброволец в чин юнкер участва в Сръбско-българската война (1885) в редовете на 1^-ви пехотен софийски полк, като командва полурота в боевете при с. Бреговица и Малово на 3 ноември. По-късно командва 11^-а рота, с която участва в боя при Гургулят, за което е награден с Войнишки кръст „За храброст“ IV степен. След войната се връща във Военното училище и продължава образованието си. Kато юнкер участва в детронирането на княз Александър I Батенберг. Той е в състава на конвоя на княз Александър Батенберг при извеждането му от страната. След контрапреврата Добрев е отстранен от Военното училище, но по-късно е амнистиран, в резултат на което успява да завърши училището. ^[1]

На 1 януари 1889 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик и още през същата година постъпва на служба във Флотилията и Морската част в Русе. През октомври 1899 г. вече е вахтен офицер и завеждащ торпедното въоръжение на учебния крайцер „Надежда“.

В началото на 1904 г. Добрев решава да участва в Руско-японската война. Той изпраща рапорт до Военното министерство с молба да му бъде разрешено да участва във Втора Тихоокеанска ескадра на Руския императорски флот. Предварително той получава съгласието на началника на Учебно-артилерийския отряд и началника на Главния морски щаб на Руската империя. В рапорта си лейт. Добрев развива мисълта, че за него и българското морско офицерство ще бъде интересна ролята на подводниците. Този род на Военноморските сили току-що прохожда, при това с много аварии, поради което интересът на Добрев говори за напредничевите му възгледи.

През август 1904 г. му е разрешено да бъде командирован за практически занятия в далечно плаване с Руския императорски флот. През юни–юли 1904 г. лейт. Добрев плава с броненосеца „Николай I“ и крайцера „Владимир Мономах“. На 2(15) октомври 1904 г. Втора Тихоокеанска ескадра поема от пристанище Либава на Балтийско море към Владивосток. В състава й като артилерийски офицер е зачислен младият лейтенант Добрев.

На 15 май 1905 г. като член на екипажа на стария крайцер „Дмитрий Донски" Добрев е участник в Цушимското сражение. Същият ден крайцерът е потопен и Добрев попада в японски плен.

На 30 октомври той е предаден на руските власти и отплава за Владивосток. Оттам – за Санкт Петербург, където пристига на 30 ноември 1905 г. През месец февруари 1906 г. се завръща в България.

За участието си във войната лейтенант Добрев е награден с българския орден „Св. Александър“ IV степен с мечове и с руския орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и бант „за показани от него особени подвизи на храброст и саможертва в боя с японския флот на 14 – 15 май 1905 г.“

След завръщането си в България Димитър Добрев последователно заема следните длъжности:

Началник на Машинното училище при Флота на НЦВ (1906 – 1908 г.).
Началник на Подвижната отбрана.
Командир на крайцера „Надежда“.
Старши адютант в Щаба на Флота на Негово Величество.

През 1911 г. е уволнен от Флота на Негово Величество.

През Балканската война (1912 – 1913) е мобилизиран. В началото е назначен за началник на Семафорно-наблюдателната служба, а след това на 1.11.1912 г. е преназначен за началник на Подвижната отбрана.

Капитан ІІ ранг Добрев командва отряда миноносци, който на 7-8 ноември 1912 г. атакува успешно турски крайцер „Хамидие“, за което е награден с Военен орден „За храброст“ III степен.

По време на Междусъюзническата война (1913) командва българския отряд бойни (кр „Надежда" и шест миноносеца) и транспортни кораби (пет парахода на Българското параходно дружество) при интернирането им в Севастопол, за да не попаднат в ръцете на настъпващия противник. На преходите и в Севастопол се изявава не само като командир, но и като дипломат.

През 1914 г. капитан I ранг Димитър Добрев напуска Флота на Негово Величество и дълги години работи като адвокат във Велико Търново.

В нашето съвремие на името на капитан І ранг Димитър Добрев е кръстен кораб със спомагателно предназначение във ВМС на Република България.

Военни звания

Подпоручик (1 януари 1889)
Мичман II разред (декември 1893)
Мичман I разред (1 януари 1894)
Лейтенант (1 януари 1900)
Капитан-лейтенант (1 януари 1906)
Капитан II ранг (4 септември 1910)
Капитан I ранг (28 юли 1913)

Награди

Войнишки кръст „За храброст“ IV степен (1885)
Княжески орден „Св. Александър“ IV степен с мечове (1906)
Орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и бант, Руска империя (1906)
Военен орден „За храброст“ III степен (1912)

Вижте също

Список офицеров и чиновников Российской империи, вернувшихся из японского плена во Владивосток (1905 – 1906)

Бележки

↑ ^а ^б Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985. с. 97 – 98.
↑ ДВИА, Ф. 1027, оп. 1, а.е. 2, л. 252г.

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 271 – 274.
Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
Доц. Вл. Павлов: Участието на кап. I ранг Д. Добрев в Руско-японската война

Портал „Военна история на България“

[saed_1885-1] а ^б Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985. с. 97 – 98.

[2] ДВИА, Ф. 1027, оп. 1, а.е. 2, л. 252г.

[1]

[2]

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 == Образование ==
-През 1883 г. завършва успешно реално училище в [[Москва]] (реална гимназия).<ref name="saed_1885">{{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985 | page = 97 – 98}}</ref>
+През 1883 г. е зрелостник на реално училище в [[Москва]] (реална гимназия).<ref name="saed_1885">{{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985 | page = 97 – 98}}</ref>
-През 1883 г. постъпва във Военното училище в [[София]].
+През 1883 г. е приет във Военното училище в [[София]], което завършва.
+Полага изпитите във Временния курс за морски офицери съответно през март 1893 г. и май 1995 г., с което придобива квалификацията на военноморски офицер<ref>ДВИА, Ф. 1027, оп. 1, а.е. 2, л. 252г.</ref>.
-В периода 1896 – 1897 г. Добрев следва и завършва успешно Торпеден офицерски клас към  Кралското и Императорско училище в [[Пула|Пола]], [[Австро-Унгария]].
+В периода 1896 – 1897 г. Добрев следва и завършва ''Торпеден офицерски клас'' към  ''Кралското и Императорското военноморско училище'' в [[Пула|Пола]], [[Австро-Унгария]].
-На 15 октомври 1903 г. Добрев пристига в [[Санкт Петербург]] и е зачислен в Артилерийския офицерски клас на  Руския императорски флот в [[Кронщад|Кронщат]], който след една година успешно завършва.
+През 1903 г. лейтенант Добрев е зачислен в ''Артилерийския офицерски клас'' на  Руския императорски флот в [[Кронщад|Кронщат]], който завършва на следващата година.
 == Кариера  ==
-Като доброволец в чин юнкер участва в [[Сръбско-българската война]] (1885) в редовете на [[Първи пехотен софийски полк|1<sup>-ви</sup> пехотен софийски полк]], като командва полурота в боевете при с. Бреговица и Малово на 3 ноември. По-късно командва 11<sup>-а</sup> рота, с която участва в [[Битка при Гургулят|боя при Гургулят]], за което е награден с Войнишки кръст „За храброст“ IV степен. След войната се връща във Военното училище и продължава образованието си. Kато юнкер участва в детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], като е сред юнкерите, които предвождани от [[Радко Димитриев]], влизат в двореца и заставят княза да абдикира и участва в конвоя на княз Александър Батенберг при извеждането му от страната. След контрапреврата е отстранен от Военното училище, но по-късно е амнистиран, в резултат на което завършва училището. <ref name="saed_1885" />
+Като доброволец в чин юнкер участва в [[Сръбско-българската война]] (1885) в редовете на [[Първи пехотен софийски полк|1<sup>-ви</sup> пехотен софийски полк]], като командва полурота в боевете при с. Бреговица и Малово на 3 ноември. По-късно командва 11<sup>-а</sup> рота, с която участва в [[Битка при Гургулят|боя при Гургулят]], за което е награден с Войнишки кръст „За храброст“ IV степен. След войната се връща във Военното училище и продължава образованието си. Kато юнкер участва в детронирането на княз [[Александър I Батенберг]]. Той е в състава на конвоя на княз Александър Батенберг при извеждането му от страната. След контрапреврата Добрев е отстранен от Военното училище, но по-късно е амнистиран, в резултат на което успява да завърши училището. <ref name="saed_1885" />
-На 1 януари 1889 г. е произведен в първи офицерски чин [[подпоручик]] и още през същата година постъпва на служба във [[Флотилия]]та и Морската част в Русе. През октомври 1899 г. вече е вахтен офицер и завеждащ торпедното въоръжение на учебния крайцер „[[Надежда (кораб)|Надежда]]“.
+На 1 януари 1889 г. е произведен в първи офицерски чин [[подпоручик]] и още през същата година постъпва на служба във [[Военноморски сили на България|Флотилията и Морската част]] в [[Русе]]. През октомври 1899 г. вече е вахтен офицер и завеждащ торпедното въоръжение на учебния крайцер „[[Надежда (кораб)|Надежда]]“.
 В началото на 1904 г. Добрев решава  да участва в [[Руско-японска война|Руско-японската война]]. Той изпраща рапорт до Военното министерство с молба да му бъде разрешено да участва във Втора Тихоокеанска ескадра на Руския императорски флот. Предварително той получава съгласието на началника на Учебно-артилерийския отряд и началника на Главния морски щаб на Руската империя. В рапорта си лейт. Добрев развива мисълта, че за него и българското морско офицерство ще бъде интересна ролята на [[подводница|подводниците]]. Този род на Военноморските сили току-що прохожда, при това с много аварии, поради което интересът на Добрев говори за напредничевите му възгледи.
-През август 1904 г. му е разрешено да бъде командирован за практически занятия в далечно плаване с руския флот. През юни–юли 1904 г. лейт. Добрев плава с [[броненосец]]а „Николай I“ и [[крайцер]]а [[Владимир Мономах (броненосен крайцер)|„Владимир Мономах“]]. На 2(15) октомври 1904 г. Втора Тихоокеанска ескадра поема от пристанище [[Лиепая|Либава]] на [[Балтийско море]] към [[Владивосток]].
+През август 1904 г. му е разрешено да бъде командирован за практически занятия в далечно плаване с Руския императорски флот. През юни–юли 1904 г. лейт. Добрев плава с [[броненосец]]а „Николай I“ и [[крайцер]]а [[Владимир Мономах (броненосен крайцер)|„Владимир Мономах“]]. На 2(15) октомври 1904 г. Втора Тихоокеанска ескадра поема от пристанище [[Лиепая|Либава]] на [[Балтийско море]] към [[Владивосток]]. В състава й като артилерийски офицер е зачислен младият лейтенант Добрев.
 На 15 май 1905 г. като член на екипажа на стария крайцер „Дмитрий Донски" Добрев е участник в Цушимското сражение. Същият ден крайцерът е потопен и Добрев попада в японски плен.
-На [[30 октомври]] е предаден на руските власти и отплава за Владивосток. Оттам – за Санкт Петербург, където пристига на 30 ноември 1905 г. През месец февруари 1906 г. се завръща в България, където е награден с българския орден „Св. Александър“ IV степен с мечове и с руския орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и бант „за показани от него особени подвизи на храброст и саможертва в боя с японския флот на 14 – 15 май 1905 г.“
+На [[30 октомври]] той е предаден на руските власти и отплава за Владивосток. Оттам – за Санкт Петербург, където пристига на 30 ноември 1905 г. През месец февруари 1906 г. се завръща в България.
+За участието си във войната лейтенант Добрев е награден с българския орден „Св. Александър“ IV степен с мечове и с руския орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и бант „за показани от него особени подвизи на храброст и саможертва в боя с японския флот на 14 – 15 май 1905 г.“
 След завръщането си в България Димитър Добрев последователно заема следните длъжности:
-* Началник на Машинното училище при Флота на НЦВ (1906 – 1908 г.),
+* Началник на ''Машинното училище при Флота на НЦВ'' (1906 – 1908 г.).
-* Началник на Подвижната отбрана,
+* Началник на ''Подвижната отбрана''.
-* Командир на крайцера „Надежда“.
+* Командир на ''крайцера „Надежда“''.
-* Старши адютант в щаба на Флота на Негово Величество.
+* Старши адютант в ''Щаба на Флота на Негово Величество''.
 През 1911 г. е уволнен от Флота на Негово  Величество.
-През [[Балканската война]] (1912 – 1913) е мобилизиран. В началото е назначен за началник на Семафорно-наблюдателната служба, а след това е преназначен за началник на Подвижната отбрана.
+През [[Балканската война]] (1912 – 1913) е мобилизиран. В началото е назначен за началник на Семафорно-наблюдателната служба, а след това на 1.11.1912 г. е преназначен за началник на ''Подвижната отбрана''.
-Командва отряда миноносци, който на 7-8 ноември 1912 г. атакува успешно турски крайцер „Хамидие“, за което е награден с Военен орден „За храброст“ III степен.
+Капитан ІІ ранг Добрев командва отряда миноносци, който на 7-8 ноември 1912 г. атакува успешно турски крайцер „Хамидие“, за което е награден с Военен орден „За храброст“ III степен.
-По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] (1913) командва българския отряд бойни (кр „Надежда" и шест миноносеца) и транспортни кораби (пет парахода на Българското параходно дружество) при интернирането им в Севастопол, за да не попаднат в ръцете на настъпващия противник. На преходите и в Севастопол се изявава не само като командир, но и като дипломат.
+По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] (1913) командва българския отряд бойни (кр „Надежда" и шест миноносеца) и транспортни кораби (пет парахода на Българското параходно дружество) при интернирането им в [[Севастопол]], за да не попаднат в ръцете на настъпващия противник. На преходите и в Севастопол се изявава не само като командир, но и като дипломат.
 През 1914 г. капитан I ранг Димитър Добрев напуска Флота на Негово Величество и дълги години работи като [[адвокат]] във [[Велико Търново]].
+В нашето съвремие на името на капитан І ранг Димитър Добрев е кръстен кораб със спомагателно предназначение във ВМС на Република България.
 == Военни звания ==
-* [[Подпоручик]] (1 януари 1891)
+* [[Подпоручик]] (1 януари 1889)
-* [[Мичман I ранг]] (1 януари 1894)
+* [[Мичман II ранг|Мичман II разред]] (декември 1893)
+* [[Мичман I ранг|Мичман I разред]] (1 януари 1894)
 * [[Лейтенант]] (1 януари 1900)
 * [[Капитан-лейтенант]] (1 януари 1906)
@@ Ред 73: / Ред 80: @@
 * [[За храброст|Войнишки кръст „За храброст“]] IV степен (1885)
 * [[Свети Александър (орден)|Княжески орден „Св. Александър“]] IV степен с мечове (1906)
-* Орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и бант, Руска империя (1906)
+* Орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и бант, [[Руска империя]] (1906)
 * Военен орден „За храброст“ III степен (1912)