Наум Охридски: Разлика между версии

Наум Преславски
	Наум Преславски
	„Свети Наум Охридски“, литийна икона (от другата страна е „Свети Климент Охридски“), последната четвърт на XIV век, от „Света Богородица Перивлепта“, темпера, гипсов грунд на дъска, 86 х 65 х 3,5 cm
православен светец
Роден	около 830
Починал	23 декември 910 Охрид
Главно светилище	„Свети Наум“
	Наум Преславски в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:15, 12 февруари 2018

Свети Наум пренасочва насам. За манастира вижте Свети Наум (манастир).

Свети Наум Преславски (или Наум Охридски) е средновековен български учен, книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици.

Биография

Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към Кирил и Методий.^[1] Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 е ръкоположен в Рим.

През 886 Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.

Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.

Бележки

↑ Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван, Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.

Външни препратки

Житие на Св. Наум

[1] Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван, Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.

[1]

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 '''Свети Наум Преславски''' (или '''Наум Охридски''') е [[Средновековие|средновековен]] [[българи|български]] [[учен]], [[книжовник]] и [[светец]]. Православната църква го тачи и като един от [[Седмочисленици|светите Седмочисленици]].
+==Биография==
-Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия. Според житието на [[Кирил и Методий]] от [[Климент Охридски]], Наум участва в тяхната мисия във [[Великоморавия]], а през [[868]] е ръкоположен в [[Рим]].
+Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към [[Кирил и Методий]].<ref>Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван, Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.</ref> Според житието на [[Кирил и Методий]] от [[Климент Охридски]], Наум участва в тяхната мисия във [[Великоморавия]], а през [[868]] е ръкоположен в [[Рим]].
 През [[886]] Наум е изгонен от [[Великоморавия]], след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на [[Германия|германския]] клир. Той пристига в България, заедно с [[Климент Охридски]], [[Свети Сава Седмочисленик|Сава]], [[Ангеларий]] и може би [[Горазд]].
 [[Файл:Св Наум.JPG|ляво|280px|мини|Манастир Св. Наум в Македония]]
 Наум е сред основоположниците на [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] (първоначално в [[Плиска]]), където работи между [[886]] и [[893]]. След като Климент Охридски е назначен за  [[епископ]] на [[Дрембица]] през [[893]], Наум продължава работата му в [[Охридска книжовна школа|Охридската книжовна школа]]. През този период той основава [[Свети Наум (манастир)|манастир]] на Охридското езеро, който по-късно носи името му.
+== Бележки ==
+<references />
 == Външни препратки ==