Христо Белчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 14: Ред 14:
| партия = [[Народнолиберална партия]]
| партия = [[Народнолиберална партия]]
| убеждения =
| убеждения =
| институция1 = [[Правителство на България (15)|правителство на Стефан Стамболов]]
| институция1 =
| постове1 = [[министър на финансите]]
| постове1 = [[министър на финансите]]
| известен-с =
| известен-с =
Ред 35: Ред 35:
На последвалия процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният [[Петко Каравелов]], който е затворен в Черната джамия. Друг осъден на процеса е [[Трайко Китанчев]]<ref>Иван Богданов, ''Критика и антикритика: литературни въпроси'', Народна просвета, 1967, стр. 221.</ref>. По същото дело са обесени [[Светослав Миларов]], Константин Попов, Тома Георгиев, Александър Карагюлев, а Спас Лепавцев е помилван<ref>[http://ekipirane.com/books/historic%20books/balgarski%20hroniki%20-%20tom%203/7.html 1891-1895 ГЛАВА VII Горките тирани! Княз Фердинанд, Стефан Стамболов], ekipirane.com.</ref>. Истинските извършители на атентата са [[Наум Тюфекчиев]], [[Димитър Ризов]], [[Кръстьо Ножаров]], [[Михаил Ставрев]] (Хальо) и Никола и [[Димитър Тюфекчиев|Денчо Тюфекчиеви]].<ref>Благоев, Крум, [http://www.krumblagov.com/fifty/32.php „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев]</ref>.
На последвалия процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният [[Петко Каравелов]], който е затворен в Черната джамия. Друг осъден на процеса е [[Трайко Китанчев]]<ref>Иван Богданов, ''Критика и антикритика: литературни въпроси'', Народна просвета, 1967, стр. 221.</ref>. По същото дело са обесени [[Светослав Миларов]], Константин Попов, Тома Георгиев, Александър Карагюлев, а Спас Лепавцев е помилван<ref>[http://ekipirane.com/books/historic%20books/balgarski%20hroniki%20-%20tom%203/7.html 1891-1895 ГЛАВА VII Горките тирани! Княз Фердинанд, Стефан Стамболов], ekipirane.com.</ref>. Истинските извършители на атентата са [[Наум Тюфекчиев]], [[Димитър Ризов]], [[Кръстьо Ножаров]], [[Михаил Ставрев]] (Хальо) и Никола и [[Димитър Тюфекчиев|Денчо Тюфекчиеви]].<ref>Благоев, Крум, [http://www.krumblagov.com/fifty/32.php „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев]</ref>.


През 1905 г. [[Пенчо Славейков]] публикува част от творчеството на Христо Белчев под „Избрани съчинения“ с обширен предговор (препечатан и в „Мисъл“).<ref>Борис Ангелов, [http://www.litclub.com/library/kritika/borgis/debat/zakl.htm „Дебатът Славейков - Вазов или идеологът на „Мисъл“ срещу идеологът на нацията“], litclub.com.</ref>
През 1905 г. [[Пенчо Славейков]] публикува част от творчеството на Христо Белчев под „Избрани съчинения“ с обширен предговор (препечатан и в „[[Мисъл (списание)|Мисъл]]“).<ref>Борис Ангелов, [http://www.litclub.com/library/kritika/borgis/debat/zakl.htm „Дебатът Славейков - Вазов или идеологът на „Мисъл“ срещу идеологът на нацията“], litclub.com.</ref>


== Литература ==
== Литература ==
Ред 54: Ред 54:
[[Категория:Министри на финансите на България]]
[[Категория:Министри на финансите на България]]
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Жертви на политически убийства в България]]
[[Категория:Възпитаници на Загребския университет]]
[[Категория:Възпитаници на Загребския университет]]
[[Категория:Родени във Велико Търново]]
[[Категория:Родени във Велико Търново]]
[[Категория:Жертви на политически убийства в България]]
[[Категория:Жертви на убийства в София]]
[[Категория:Жертви на убийства в София]]

Версия от 15:27, 2 юни 2018

Тази статия е за българския политик. За футболиста вижте Христо Белчев (футболист).

Христо Белчев
български политик

Роден
1857 г.
Починал
27 март 1891 г. (34 г.)

Учил вЗагребски университет
Политика
ПартияНароднолиберална партия
правителство на Стефан Стамболов
министър на финансите
Семейство
СъпругаМара Белчева
Христо Белчев в Общомедия

Христо Минчев Белчев е български политик от Народнолибералната партия. Като поет използва псевдонима Чебел.

Биография

Христо Белчев е роден през 1857 г. в град Търново. Завършва Търновското класно училище (1869) и гимназия в Загреб (1872-1876), където публикува стихове на хърватски език. Учи около година в Загребския университет и прекъсва следването.

Работи като чиновник в Севлиево, Търново и София (1878-1881). Завършва икономика в Париж (1881-1884), като стипендиант на българското правителство.

От 1885 до 1890 г. е чиновник в Министерството на финансите, като заема длъжностите главен ревизор и главен секретар. През 1890 г. става министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов.

Христо Белчев е женен за поетесата Мара Белчева.

През 1891 г. е убит в центъра на София при покушение срещу министър-председателя.[1]

На последвалия процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният Петко Каравелов, който е затворен в Черната джамия. Друг осъден на процеса е Трайко Китанчев[2]. По същото дело са обесени Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев, Александър Карагюлев, а Спас Лепавцев е помилван[3]. Истинските извършители на атентата са Наум Тюфекчиев, Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев (Хальо) и Никола и Денчо Тюфекчиеви.[4].

През 1905 г. Пенчо Славейков публикува част от творчеството на Христо Белчев под „Избрани съчинения“ с обширен предговор (препечатан и в „Мисъл“).[5]

Литература

Източници

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Иван Богданов, Критика и антикритика: литературни въпроси, Народна просвета, 1967, стр. 221.
  3. 1891-1895 ГЛАВА VII Горките тирани! Княз Фердинанд, Стефан Стамболов, ekipirane.com.
  4. Благоев, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев
  5. Борис Ангелов, „Дебатът Славейков - Вазов или идеологът на „Мисъл“ срещу идеологът на нацията“, litclub.com.

Външни препратки

Георги Живков министър на финансите (14 ноември 1890 – 27 март 1891) Григор Начович