Банка: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м т. е. --> т.е.; козметични промени
Ред 1: Ред 1:
[[File:Paolo Monti - Serie fotografica - BEIC 6336964.jpg|thumb|1970]]
[[Файл:Paolo Monti - Serie fotografica - BEIC 6336964.jpg|мини|1970]]
'''Банка (кредитна институция)''' е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск<ref>[http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_law/laws_creditinstitutions_bg.pdf Закон за кредитните институции]</ref>.
'''Банка (кредитна институция)''' е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск<ref>[http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_law/laws_creditinstitutions_bg.pdf Закон за кредитните институции]</ref>.


Неговата основна функция е да предлага услуги, свързани със съхранение на ценности и [[Банков кредит|кредитиране]]. Еволюцията на банките започва от [[Древност|древните]] градове-държави, минава през някогашните антични търговци на пари и [[лихва]]ри, и продължава и днес, когато банката е [[финансова институция]], предлагаща широк кръг от [[финансови услуги]].
Неговата основна функция е да предлага услуги, свързани със съхранение на ценности и [[Банков кредит|кредитиране]]. Еволюцията на банките започва от [[Древност|древните]] градове-държави, минава през някогашните антични търговци на пари и [[лихва]]ри, и продължава и днес, когато банката е [[финансова институция]], предлагаща широк кръг от [[финансови услуги]].


В наши дни терминът ''банка'' обикновено се използва за [[институция]], която притежава [[банков лиценз]], издаден от съответната институция за [[финансов надзор]]. Той дава право за извършване на най-фундаменталните банкови услуги като приемане на [[депозит]]и и даване на [[заем]]и. Съществуват и финансови институции, които извършват някои банкови услуги, без да покриват юридическото определение на банка.
В наши дни терминът ''банка'' обикновено се използва за [[институция]], която притежава [[банков лиценз]], издаден от съответната институция за [[финансов надзор]]. Той дава право за извършване на най-фундаменталните банкови услуги като приемане на [[депозит]]и и даване на [[заем]]и. Съществуват и финансови институции, които извършват някои банкови услуги, без да покриват юридическото определение на банка.
Ред 12: Ред 12:
== История ==
== История ==
:''Вижте още: [[Лихварство]]''
:''Вижте още: [[Лихварство]]''
Предшественикът на банковата система може да се намери във [[Вавилон]] преди повече от 3000 г. Причината за откриването му е [[злато]]то. Тъй като за притежателите на злато е било неудобно да носят със себе си тежкия метал, те го оставяли на съхранение у някой свой приятел, на когото се доверявали. Той от своя страна им давал къс пергамент или кожа със своя подпис или печат. По-късно всеки, който представи тази „разписка“ на пазача, може да получи златото.
Предшественикът на банковата система може да се намери във [[Вавилон]] преди повече от 3000 г. Причината за откриването му е [[злато]]то. Тъй като за притежателите на злато е било неудобно да носят със себе си тежкия метал, те го оставяли на съхранение у някой свой приятел, на когото се доверявали. Той от своя страна им давал къс пергамент или кожа със своя подпис или печат. По-късно всеки, който представи тази „разписка“ на пазача, може да получи златото.


С течение на времето тази система става по-популярна. Специални и все по-квалифицирани хора стават пазачи на златото и те започват да съхраняват съкровищата на повечето богаташи. В [[Търговия|търговските си сделки]] притежателите на злато започват да обменят помежду си тези разписки, поради което вече не е необходимо златото да се изтегля от пазача. Става само прехвърляне и смяна на собственика. По този начин у пазача се натрупват злато и скъпоценности. Въпреки, че скъпоценният метал не им принадлежи, пазачите започват да го дават на заем на други търговци, които им изплащат някакъв процент за използването му. По-късно тези пазачи на скъпоценности стават известни под името [[лихвар]]и.
С течение на времето тази система става по-популярна. Специални и все по-квалифицирани хора стават пазачи на златото и те започват да съхраняват съкровищата на повечето богаташи. В [[Търговия|търговските си сделки]] притежателите на злато започват да обменят помежду си тези разписки, поради което вече не е необходимо златото да се изтегля от пазача. Става само прехвърляне и смяна на собственика. По този начин у пазача се натрупват злато и скъпоценности. Въпреки, че скъпоценният метал не им принадлежи, пазачите започват да го дават на заем на други търговци, които им изплащат някакъв процент за използването му. По-късно тези пазачи на скъпоценности стават известни под името [[лихвар]]и.
Ред 21: Ред 21:


* [[Централна банка|централни банки]], осъществяват държавното регулиране на банковата сфера и [[парична емисия|емисията на парични средства]].
* [[Централна банка|централни банки]], осъществяват държавното регулиране на банковата сфера и [[парична емисия|емисията на парични средства]].
* [[Инвестиционна банка|инвестиционни банки]], специализирани в [[Инвестиции|инвестициите]], най-често на [[ценни книжа]].
* [[Инвестиционна банка|инвестиционни банки]], специализирани в [[инвестиции]]те, най-често на [[ценни книжа]].
* [[Търговска банка|търговски банки]], осъществяват расчетно-касово обслужване, [[Депозит|депозитни]] и [[кредит]]ни операции:
* [[Търговска банка|търговски банки]], осъществяват расчетно-касово обслужване, [[депозит]]ни и [[кредит]]ни операции:
** универсални банки, осъществяват всички основни банкови операции;
** универсални банки, осъществяват всички основни банкови операции;
** специализирани банки, осъществяват само една или няколко вида банкови операции;
** специализирани банки, осъществяват само една или няколко вида банкови операции;
Ред 55: Ред 55:
* '''Ликвидни активи''' (работещи; доходни; оборотни; рискови активи):
* '''Ликвидни активи''' (работещи; доходни; оборотни; рискови активи):
** [[кредит]]и, дадени на юридически и физически лица,
** [[кредит]]и, дадени на юридически и физически лица,
** междубанкови кредити,
** междубанкови кредити,
** краткосрочни вложения в [[Ценна книга|ценни книги]].
** краткосрочни вложения в [[Ценна книга|ценни книги]].
* '''Инвестиционни активи''':
* '''Инвестиционни активи''':
Ред 61: Ред 61:
** средства, внесени в [[Уставен капитал|уставните капитали]] на юридическите лица,
** средства, внесени в [[Уставен капитал|уставните капитали]] на юридическите лица,
** вложения в дъщерни банки.
** вложения в дъщерни банки.
* '''Капитализирани активи''', т. е. [[имущество]]то на банката.
* '''Капитализирани активи''', т.е. [[имущество]]то на банката.
* '''Други активи''' (дебитна задлъжнялост, транзитни сметки и др.)
* '''Други активи''' (дебитна задлъжнялост, транзитни сметки и др.)


== Най-големи банки в света ==
== Най-големи банки в света ==
10-те най-големи банки по размер на активите са:
10-те най-големи банки по размер на активите са:


Ред 91: Ред 91:


* УниКредит Булбанк АД
* УниКредит Булбанк АД
* Банка ДСК EАД
* Банка ДСК EАД
* Обединена българска банка АД
* Обединена българска банка АД
* Юробанк България АД
* Юробанк България АД
Ред 108: Ред 108:
* Инвестбанк АД
* Инвестбанк АД
* Централна кооперативна банка АД
* Централна кооперативна банка АД
* Общинска банка АД
* Общинска банка АД
* Българска банка за развитие АД
* Българска банка за развитие АД
* Интернешънъл Асет Банк АД
* Интернешънъл Асет Банк АД
* Тексим Банк АД
* Тексим Банк АД
Клонове на чуждестранни банки в Република България
Клонове на чуждестранни банки в Република България
* ИНГ Банк Н.В. – клон София
* ИНГ Банк Н.В. – клон София
* Ситибанк Европа АД - клон България
* Ситибанк Европа АД - клон България
* БНП Париба С.А. – клон София
* БНП Париба С.А. – клон София
* Ишбанк АГ – клон София
* Ишбанк АГ – клон София
* Те–Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ – Клон София
* Те–Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ – Клон София
Ред 123: Ред 123:


== Вижте също ==
== Вижте също ==
*[[Фонд за гарантиране на влоговете в банките]]
* [[Фонд за гарантиране на влоговете в банките]]
*[[Банкиране]]
* [[Банкиране]]
*[[Банкнота]]
* [[Банкнота]]
*[[Банков надзор]]
* [[Банков надзор]]
*[[Банков превод]]
* [[Банков превод]]
*[[Чек|Банков чек]]
* [[Чек|Банков чек]]
*[[Банкова сметка]]
* [[Банкова сметка]]
*[[Банково дело]]
* [[Банково дело]]
*[[Банково извлечение]]
* [[Банково извлечение]]
*[[Банкова карта]]
* [[Банкова карта]]
*[[Банкомат]]
* [[Банкомат]]


[[Категория:Банки| ]]
[[Категория:Банки| ]]

Версия от 20:14, 27 септември 2018

1970

Банка (кредитна институция) е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск[1].

Неговата основна функция е да предлага услуги, свързани със съхранение на ценности и кредитиране. Еволюцията на банките започва от древните градове-държави, минава през някогашните антични търговци на пари и лихвари, и продължава и днес, когато банката е финансова институция, предлагаща широк кръг от финансови услуги.

В наши дни терминът банка обикновено се използва за институция, която притежава банков лиценз, издаден от съответната институция за финансов надзор. Той дава право за извършване на най-фундаменталните банкови услуги като приемане на депозити и даване на заеми. Съществуват и финансови институции, които извършват някои банкови услуги, без да покриват юридическото определение на банка.

Думата банка идва от италианското banca, което на свой ред идва от немски и означава пейка. Терминът банкрут идва аналогично от banca rotta, което означава банка, прекратила дейността си, като нейната пейка е счупена физически. Заемодателите в Северна Италия първоначално работели на улицата или в големи зали, където всеки заемодател имал собствена пейка или маса.

Обикновено банките извличат печалба от такси върху финансовите услуги и от лихви върху раздадените заеми.

История

Вижте още: Лихварство

Предшественикът на банковата система може да се намери във Вавилон преди повече от 3000 г. Причината за откриването му е златото. Тъй като за притежателите на злато е било неудобно да носят със себе си тежкия метал, те го оставяли на съхранение у някой свой приятел, на когото се доверявали. Той от своя страна им давал къс пергамент или кожа със своя подпис или печат. По-късно всеки, който представи тази „разписка“ на пазача, може да получи златото.

С течение на времето тази система става по-популярна. Специални и все по-квалифицирани хора стават пазачи на златото и те започват да съхраняват съкровищата на повечето богаташи. В търговските си сделки притежателите на злато започват да обменят помежду си тези разписки, поради което вече не е необходимо златото да се изтегля от пазача. Става само прехвърляне и смяна на собственика. По този начин у пазача се натрупват злато и скъпоценности. Въпреки, че скъпоценният метал не им принадлежи, пазачите започват да го дават на заем на други търговци, които им изплащат някакъв процент за използването му. По-късно тези пазачи на скъпоценности стават известни под името лихвари.

Първата частна банка в България е основана през 1881 г. в Русе. По време на своето съществуване „Гирдап“ е една от двете големи български банки с предимно местен частен капитал, наред с Българска търговска банка (БТБ).

Видове банки

Ресурси и активи на банката

Основната дейност на търговските банки е привличането на свободни парични средства от юридически и физически лица и разпределянето им от свое име при условие за възвратимост, срочност и платимост. Така, ресурсите на търговската банка са неотменимо условие за осъществяване на банкови операции.

Ресурси на банката:

  • Собствен капитал (има безвъзвратен характер) — главното средство на защита, позволяващо на вложителите и кредиторите да получат възместяване при загуба на ликвидност на банката:
    • уставен капитал,
    • фондове, образувани за сметка на печалбата от предишни години,
    • емисионен доход (положителната разлика между цената на акциите на банката и тяхната номинална стойност).
  • Привлечени средства:

Активи на банката са обекти от счетоводния баланс, отразяващи разполагането и използването на ресурсите на банката. Активите се групират:

  • по предназначение,
  • по ликвидност,
  • по степента на риска,
  • по срока на разположение,
  • по субектите.

Според предназначението си активите се делят на:

Най-големи банки в света

10-те най-големи банки по размер на активите са:

1    Industrial and Commercial Bank of China

2    HSBC

3    Deutsche Bank 

4    Crédit Agricole

5    BNP Paribas

6    Mitsubishi UFJ Financial Group

7    Barclays

8    JPMorgan Chase

9    China Construction Bank 

10    Japan Post Bank

Банките в България

Към 2017 година в България има 22 банки и 5 клона на чуждестранни банки[2], а именно:

  • УниКредит Булбанк АД
  • Банка ДСК EАД
  • Обединена българска банка АД
  • Юробанк България АД
  • Райфайзенбанк (България) ЕАД
  • Сосиете Женерал Експресбанк АД
  • Алианц Банк България АД
  • Банка Пиреос България АД
  • Ти Би Ай Банк EАД
  • Първа инвестиционна банка АД
  • СИБАНК EАД
  • Търговска банка Виктория ЕАД
  • Българо - американска кредитна банка АД
  • ПроКредит Банк (България) EАД
  • Търговска Банка Д АД
  • Токуда Банк АД
  • Инвестбанк АД
  • Централна кооперативна банка АД
  • Общинска банка АД
  • Българска банка за развитие АД
  • Интернешънъл Асет Банк АД
  • Тексим Банк АД

Клонове на чуждестранни банки в Република България

  • ИНГ Банк Н.В. – клон София
  • Ситибанк Европа АД - клон България
  • БНП Париба С.А. – клон София
  • Ишбанк АГ – клон София
  • Те–Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ – Клон София

Източници

Вижте също