Беларуски език: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
| сем6 = |
| сем6 = |
||
| сем7 = |
| сем7 = |
||
| официален = {{флагче с име|Беларус}} |
| официален = {{флагче с име|Беларус|ширина=23}} |
||
| регулатор = |
| регулатор = |
||
| iso639-1 = be |
| iso639-1 = be |
||
Версия от 13:55, 2 септември 2019
| Беларуски език Беларуская мова | |
| Страна | Беларус, Полша и др. |
|---|---|
| Регион | Източна Европа |
| Говорещи | 3 200 000 |
| Писменост | Кирилица |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски СлавянскиИзточнославянски Белоруски | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Беларус |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | be |
| ISO 639-2 | bel |
| ISO 639-3 | bel |
| Беларуски език в Общомедия | |
Белоруският език[1], наричан още беларуски[2], (самоназвание: Беларуская мова) е славянски език, говорен от около 3,2 милиона души в Беларус, Източна Полша и Литва. В Беларус е официален език, заедно с руския, но едва 11,9% от белорусите го използват, а повече от 50% не го владеят писмено.[3]
История
Историята на езика може да се раздели на следните периоди:
- Древноруски, общоруски (X—XIV век);
- Старобелоруски (XIV—XVIII век):
- Формиране на белоруския език (XV век),
- „Златен век“, белоруски става език на аристокрацията във Великото Литовско княжество (XVI век),
- постепенно изчезване и изместване от полския или руския, в хода на присъединяването на белоруските земи към Русия (XVII—XVIII век),
- период на изместване от руския (великоруски) и запазването му като домашен език на селските жители (XVIII век);
- Съвременен белоруски език:
- начално кодифициране на съвременния белоруски език (XIX век),
- окончателно кодифициране и развитие на езика, официалната му употреба в Белоруската ССР (XX век). В съвременния му вид белоруският правопис е приет през 1933 г., след като заменя тарашкевицата.
Граматика
Белоруският език използва кирилицата, в по-ранни периоди също така е била употребявана латиницата (т.нар. łacinka), както и (за кратък период) арабска писменост, използвана от заселилите се в страната татари, които и след загубата на татарския и възприемането на белоруския език продължили да използват арабска писменост.
В белоруската правописна норма на кирилица е силно застъпен фонетичният принцип. При него се отразяват задължително в писмен вид някои характерни източнославянски фонетични особености, типични и за руския език, напр. т. нар. „акание“ или изговор на етимологично праславянско О като А в неударена позиция.[4] Точно тази особеност на белоруския правопис е и косвената причина за двоякото изписване на названията „белорусин/беларусин“ и „белоруски/беларуски“ на български.
Писменост
За изписването на беларуския се използва кирилица. Съществува и беларуска латинска азбука (на беларуски: лацінка), която се използва основно извън границите на Беларус и в някои указатели и карти (например Google Maps). В миналото беларуските татари са писали с беларуска арабска азбука.
| А а | Б б | В в | Г г | Д д | (Дж дж) | (Дз дз) | Е е |
| Ё ё | Ж ж | З з | І і | Й ѝ | К к | Л л | М м |
| Н н | О о | П п | Р р | С с | Т т | У у | Ў ў |
| Ф ф | Х х | Ц ц | Ч ч | Ш ш | Ы ы | Ь ь | Э э |
| Ю ю | Я я |
В беларуската кирилица се използва апостроф (’) (например след префикси, завършващи на съгласна, пред „е“, „ё“, „ю“, „я“, ударено „i“ и др.). Заменянето на „ё“ с „е“ не е допустимо, за разлика от руския. Съчетанията „дж“ и „дз“ се считат за диграфи – един звук се обозначава с две букви, а в миналото са били считани за една буква.
|
Литература
Източници
- ↑ Иван Куцаров, Славяните и славянската филология, Пловдив, 2002
- ↑ Правописен речник на БАН, 2002
- ↑ Belarusian language, alphabet and pronunciation
- ↑ Судник, М. Р., Белорусский язык (Лингвистический энциклопедический словарь), Москва, 1990 г., стр. 71 – 72
Външни препратки
- Белоруският език на Ethnologue
- Уикипедия на белоруски
- pravapis.org
- Английско-белоруски речник
- Łacinka.com – сайт за латинската белоруска азбука
| |||||||||||||||||