Картография

Илюстрирана карта

Картографията (на гръцки: χάρτις – карта и γραφειν – пиша) е наука и приложна практика за създаване на карти и глобуси. Тя е една от основните техники, които се използват в географията и служи като основно средство за представяне на данни в много сродни науки, като демография, икономика и други.

Карта

Карта се нарича всяко графично изобразяване на земната повърхност като умален модел, но задължително с мащаб, градусна мрежа и легенда. Без тези компоненти имаме само изображение, а не карта. На нея се изобразяват избрани обекти от постоянно променящата се земна повърхност така, както са били в момента на изчертаване (или както си ги представя картографът). Картите са универсални средства за комуникация.

Старите карти дават много информация за това как е бил възприеман светът в миналото.

Най-ранните карти

Вавилонска карта на света

Най-старите известни карти са вавилонски глинени плочки, датирани отпреди 2300 г. пр. Хр. Картографията е развивана и в Древна Гърция, като концепцията за сферичната форма на Земята е известна на философите от времето на Аристотел. Гръцката и римската картография достигат своя връх при Клавдий Птолемей. Неговата „Карта на света“ изобразява Стария свят – тази част от земната повърхност, която по днешните ни представи се простира в Източното полукълбо от 60 градуса северна до 30 градуса южна ширина и обхваща Европа и части от Африка и Азия.

Карта на света на Птолемей, възпроизведена в Библия от XV век

Карта на света на Пири Реис

С развитието на мореплаването се натрупват все повече знания за различните земи и плавателните морета. Портоланите са морски карти, на които се изобразява с голяма точност бреговата линия и островите за целите на мореплаването. Мореплавател, който е оставил описания и карти не само на Средиземно море, но и на по-далечни земи и морета, е османският воин и пътешественик Пири Реис. Неговата карта, която се намира в истанбулския музей „Топкапъ“, изобразява целия басейн на Средиземно море, започвайки от пролива Дарданели, последван от историческа и географска информация за бреговете на Егейско море и островите му, бреговете на Адриатическо море, Западна Италия, Южна Франция и островите около бреговете на Източна Испания, изследвайки Африканските брегове, Палестина, Сирия, Кипър и бреговете на Мала Азия и стигайки до Мармарис.

Карта на света на Кантино

С началото на Великите географски открития картата на света започва постепенно да придобива онези очертания, които познаваме днес. Първата запазена ръкописна карта от тази епоха е картата на Алберто Кантино от 1502, която съдържа информацията, получена при пътешествията на Христофор Колумб до Централна Америка, Гашпар Кортереал до Нюфаундленд, Васко да Гама до Индия и на Кабрал до Бразилия. На нея е изобразена и разделителната линия между владенията на кралство Кастилия и кралство Португалия по договора от Тордесиляс. Всъщност Кантино е италиански дипломатически агент в Лисабон, който копира картата без разрешение по поръчка на херцога на Ферара. Днес тя се съхранява в Модена.

Първият отпечатан „Атлас на света“ е изработен от фламандския математик, географ и картограф Герардус Меркатор. Той е отпечатан една година след смъртта му – 1595 г.

В България

Първата българска карта е „Карта на сегашна Болгария, Тракия, Македония и на принадлежащите земи“, изработена от Александър Хаджирусев през 1843 г. въз основа на Генерална карта на Европейска Турция (1822) на френския картограф Лапи. Авторът сам я рисувал, писал и литографирал. Отпечатана е в Страсбург (1843 г.). Отпечатана е в Страсбург. Първият български глобус е изработен от Неофит Рилски през 1836 г. и върху него е изобразена еклиптиката. Той се съхранява в музея на Рилския манастир. Христо Г. Данов прави първия български атлас, който съдържа карти на континентите. Данов издава стенни карти до смъртта си през 1920 г.

Вижте също

• Герардус Меркатор
• Географска координатна система