Старобългарско укрепено селище при Балчик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Старобългарското укрепено селище северно от авиобаза Балчик[1] е основано през VІІ в. и е съществувало след покръстването на България до падането ѝ под Византийско владичество.

Селището заема площ около 1800 хектара в ивица на брега, дълга към 12 км и широка до 3 км. Открито е през 1967 г. на високия добруджански бряг над Балчик. Понастоящем обектът е силно обезличен и на голяма част от археологическата територия са направени голф клубове, хотели и частни сгради, а друга е обработвана като селскостопанска земя.


Описание[редактиране | редактиране на кода]

Археологическият обект е обширно селище, укрепено с валове[2]. Открит е голям грънчарски производствен център[3], проучват се 2 некропола[4][5].

От тях Ритуалният прабългарски езически некропол в района на военното летище Балчик[6], изследван от археолозите, е най-старият старобългарски некропол в днешните граници на Бълтария. Старобългарският некропол в местността Ковънлъка[3] (върху стара тракийска могила, почти обезличена) съдържа и славянски погребения. Има и група християнски гробове, открити на 3 км северозападно от балчишкото село Топола и на 8 км от Каварна. Комплексът е най-големият биритуален некропол в страната, който се свързва с прабългарите от времето на заселването им до 860-те години.

Старобългарското укрепено селище при Балчик в мрежата на българската ранносредновековна отбранителна система

Обектът се датира[7] по намерената висококачествена старобългарска керамика, медальони, токи и апликации с полусферични украси със свободни гвоздейчета и др. предмети, анализ на погребенията и откритите сребърни рантовизантийски монети от времето на Тервел, сред които и „милиарензия“, синхронна със събитията, когато византийският император Анастасий II дава за българската войска 50 кентинария злато (за огромната сума от 360 000 златни монети), за да има подкрепата на българите (като Тервел подпомгне имтератора в спора за византийския престол) след победоносните им походи към Цариград: с първия от които Тервел възкачва за император на Византия Юстиниян II в 705 г., а българският владетел е коронован за кесар (цар), при втория в 716 г. българите разбиват византийците при Тутхон (Анхиало) в 708 г., а с третия свалят обсадата на Констонтшнопол, унищожават нахлулите да завладяват Европа войски на Арабския халифат в 716 г. и спират ислямското нашествие на континента, заради което Тервел става светец на източно-православната и римокатолическата християнски църкви, почитан като благоверен българснки цар Св. Тривелий).

Българите в селището Ковънлък не са номади, а уседнало земеделско население. Което потвърждава и един косер за лозя, открит в некропола. Занимавали са се и с риболов, което сочат намерените кости на различни риби. Керамиката им също доказва, че прабългарите не са номади, че идват там с установени традиции в керамичното производство. Били са добри скотовъдци и състоятелни хора, това виждаме в скъпите жертвени животни от некрополите. Открити са кости на много големи, едри животни – волове, крави, телета, овце, кози. Например в троен гроб на мъж, жена и дете в жертва са принесени 2 крави, 2 агнета и теле – това не е по джоба на бедни чергари и прости номади, защото да се отгледа и да се заколи крава по време на погребението е скъп лукс, дори за възможностите в днешните времена, а там са жертвани 6 домашни жшвотни в случая[8].

Дали името Ковънлък има общ произход с името Холъвник на средновековната българска крепост на отвъдния дунавски бряг срещу Никопол (в чиято пък крепост са изрязани на каменните блокове примитивни рисунки на конник и елен, познати и от крепостните стени на Плиска, Преслав и Мурфатлар) не може да се каже със сигурност, но тюркското Ковънлък (пчелин, тръвнище, кошерище) за местността на този значителен първобългарски център може да обясни името, което от османското завоевание носи наследника му град Балчик: от тюркската дума bal – пчелен мед, т.е. „Меденият град“, каквото хипотеза изказва унгарският тюрколог Тамаш Секереш.

На морския бряг от нос Иканталък (тур.: развалини) чак до нос Щит под античната крепост Афродизион морето разкрива в залива многобройни фрагменти от керамика, фосилизирани кости, монети и др. извлечени от вълните от горните слоеве на земната маса на мекия бряг, което показва интензивно обитаване на мястото в продължение на столетия.

След покръстването, както и в цяла България от р. Тиса до Бяло море, землените укрепления са изоставени, първенство добиват каменните градове и постепенно животът от селището се концентрира в чертите на поселението сред каменните стени на Карвуна в късноантичния Дионисопол (дн. кв. Хоризант на Балчик), за което свидетелства откритата там в 2016 г. високостойностна златна монета на император Никифор II Фока (963 – 969)[9], след разорителното нашествие на киевския княз Светослав и византийското завоевание, и особено след подавянето на бунта на българина от Албания и управител на Добруджа Нестор в 1074 г.[10], от Константинополската власт населението се събира в българските селища на дн. хълмове Ехото (Джени баир) и Магнолия (Сусам баир)[11], а след възстановяването на българската държава в 1185 г. от Асен и Петър градът е освободен.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. БАН, История на България в 14 тома, стр. 184, т. 2 С 1981
  2. Станчо Ваклинов, „Формиране на старобългарската култура VI-XI век“, стр. 102, С, 1977
  3. а б Намериха уникелна византийскамонета край Топола, НДТ, Добрич, България 07.10.2010
  4. Валери Григоров, Ориентация на гробовете в старобългарските двуобредни некрополи на Долен Дунав, сп. „Археология“, 2006, бр. 1 – 4, стр. 46-47, НИАМ-БАН
  5. Валери Григоров, Старобългарски езически погребения с монети, Приноси към българската археология, V 2009, ij, 115 – 122, НИАМ-БАН
  6. Прабългарски некропол край Балчик, Официален сайт НИАМ-БАН 15.02.2006 
  7. БТА, 6 октомври 2010, Сребърната византийска монета от началото на осми век е намерена при разкопки на некропола при прабългарското селище край каварненското село Топола, проф. Людмила Дончева от Археологическия институт и музей към БАН
  8. Проф. Людмила Дончева: Езическият прабългарски ритуален некропол край Балчик е най-раненият, 9 август 2008, Фокус
  9. Откриха златна монета от началото на Х век при разкопки на крепостта „Хоризонт“ в Балчик, Дарикнюз, 01.08.2016
  10. Пламен Павлов, Бунтът на „граничаря“ Нестор, Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново, 2000
  11. Балчик – землено укрепление на хълма „Джени баир“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]