Серги Георгиев
| Серги Георгиев | |
| български иконописец | |
| Роден |
1820 г.
|
|---|---|
| Починал | 1890 г.
|
| Активен период | от 1842 г. до 1866 г. |
Серги (Щерю,[1] Стергия, Сергю, Стерги, Стерьо) Георгиев (на гръцки: Στέργιος Γεωργιάδου, Γεωργιάδης) е български иконописец, близък до Банската художествена школа.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Серги Георгиев е роден в 1820 година в град Неврокоп[2] или неврокопското село Каракьой. Става иконописец, като в работата си е повлиян от банските майстори - като типаж иконите му се приближават към работите на Тома Вишанов, а като колорит - до тези на сина му Димитър Молеров.[2] Серги Георгиев работи заедно с представители на Банската школа - например с Иван Терзиев в село Хисарлъка.[2]
Според гръцки източници е член на Неврокопската гръцка община и заедно с брат си Георги, също зограф, предотвратяват завземането на храма „Успение Богородично“ от екзархистите.[3]
Първите му засвидетелствани дела са от „Свети Георги“ в Лески.[2] Иконата на Свети Георги от 1842 година е подписана „Рука Стергюва Георгювъ“.[4] В 1851 година рисува иконите в църквата „Свети Никола“ в Ковачевица, където се е подписал „Серги Георгиевичъ“.[4] В 1852 година изписва стенописите в екзонартекса на католикона на Серския манастир.[5][3] Иконата на Света Богородица, датирана 1860 година, в храма също е негова.[3] Около 1860 - 1870 година изписва стенописите в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Ловча.[5][3]
В 1858 година рисува в църквата „Успение Богородично“ в Голешово.[2] В 1861 - 1870 година отново рисува в „Свети Никола“ в Ковачевица.[2] Венчилката в храма се отличава с добър рисунък и осмислен детайл.[2] В 1862 година работи в „Успение Богородично“ в Неврокоп.[2]
В 1864 година работи в „Свети Никола“ в Долен.[4] На иконата на Христос има подпис: „1864 δεκεμ 29 διά χειρός Στεργουγ. ζ. εν Νευροκοπι“.[6]
В 1864[2] или 1866 година изработва иконстасните икони за „Свети Георги“ в Горно Сингартия. На иконата на Света Богородица има надпис: „Платецъ Ѳеѡдоръ Стефанович ѿ Неврокопъ на 1866 септем 15 рука Стергіа“. Подписът на иконата на Свети Анастасий е „1870 рук Стергіа“, а на „Възнесение Илиино“ „Платецъ честниы брате Иліа и Нікола Вулковы и чада егѡ напомненіе 1866 септемвріѧ з рука Стергіѧ“.[6] От 1865 година е иконата „Исус Христос в слава“ от църквата „Въведение Богородично“ в Драма.[3][7]
В 1865[2] или 1866 година рисува иконостасните икони в „Свети Архангел Михаил“ в Баничан и в 1866 година в „Свети Георги“ в Хисарлъка.[6]
Негова е патронната икона „Благовещение Богородично“ от църквата „Благовещение Богородично“ в Кръстополе (започната в 1853, осветена в 1858 година[8]), подписана и датирана през 1869 година.[1] Ктиторският надпис е разположен в долния край на иконата и в него са изброени имената на ктиторите, като е изписана и датата, както и името на зографа и местоживеенето му: „Διά συνδρομής των τιμίων Κωνσταντίνου καλβάτση, Γεωργίου Βούλιογλου, Γεωργίου Τσιουραμάν, Δημητρίου καφαλή. Ιωάννου Σουλάκ. Χαραλάμπου / Γεωργίου ράντου, Κωνσταντίνου Σουλάκ. Θεοδώρου кυργιάκоυ, Γεωργίου Στόϊτζιου, Πέτρου Δημητρίου (διά χειρός Στεργίου Γ. Ζωγράφου του εκ νευροκόπι. τω 1869 κατά / 3: Μάρτιον“ (С иждивението на почитаемите Константинос Калвацис, Георгиу Вулиоглу, Георгиос Циураман, Димитриос Кафалис, Йоаннис Сулак, Хараламбос / Георгиос Раду, Константинос Сулак, Теодорос Киряку, Георгиос Стойчу, Петрос Димитриу (от ръката на Стерю Зографу от Неврокоп, 1869 година, 3 март)).[8] По стилови белези може да му се припише и иконата „Света Богородица на трон с Младенеца със Свети Пантелеймон и Свети Симеон Нови Богослов“ от църквата „Света Параскева“ в Абдера, датираща от 1863 година.[1]
В 1873 година изработва 52 икони в църквата „Успение Богородично“ в Даг чифлик.[2]
В 1881 година изписва иконостасните икони на „Свети Архангел Махаил“ в Неврокоп.[2][9] На иконата на събор архангелски има надпис: „Иждивеніемъ почтеныхъ Влаинка Катерина Димитрова. Нушка Ставровъ Ніколаи п. Димитровъ. Гюванъ Анастасовъ. Иліа Костадіновъ. С. п. Ѧ. ѿ рука Стергюва въ лѣто 1881“.[6]
Рисува още за църквата „Животворящ източник“ в Старчища (1859, 1865 и 1877),[7] иконите в църквата „Свети Николай“ в Търлис от 1851, 1861 и 1869 година - „Архангел Михаил“, „Свети Николай“, „Света Богородица“ и други,[7] иконостасните икони от „Свети Атанасий“ от 1843 и 1870 година,[7] 27 иконостасни икони от „Въведение Богородично“ в Чаталджа, датирани 1864 - 1866,[10] икони в храма „Свети Йоан Предтеча“ в Кавала.[3]
Георгиев е зограф пионер, който се опитва да вкара живот в църковната живопис, придавайки чувства на израженията и движенията на хората.[10] Повечето му произведения са подписани на български.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Мутафов, Емануел, Александър Куюмджиев. Икони и стенописи от храмовете на съвременната Ксантийска митрополия и връзката им с художествената продукция в българските земи през XVIII - XX в. Patrimonium, 5, 2011. с. 230. Посетен на 8 декември 2014.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 203.
- ↑ а б в г д е Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 208. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 285.
- ↑ а б Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. σ. 104.
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 286.
- ↑ а б в г Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
- ↑ а б Митринов, Георги. Българското възрожденско църковно-историческо наследство в Беломорието. ΙΙ. Надписи на икони и плащаници // Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ XXXI. София, Българска академия на науките, 2018. с. 152.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 148.
- ↑ а б Ο κειμηλιακός πλούτος του Ιερού Ναού Εισοδίων της Θεοτόκου Χωριστής Δράμας // Ψίθυροι - Δράμα. Εκδόσεις Περιοδικών και Εφημερίδων. Архивиран от оригинала на 2020-08-10. Посетен на 16 ноември 2014.
