Стефан Николов – Заралията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Николов
български революционер
Роден
1850 г.
Починал
19 май 1876 г. (26 г.)
Русе, Османска империя
Въоръжена борба
Участник в Чета на Таньо войвода
Активна дейност 17 – 19 май 1876 г.
Прякор Заралията
Името на Стефан Николов на паметна плоча в Разград

Стефан Николов, наричан Заралията, е български революционер в Четата на Таньо войвода през 1876 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1850 г. в Хайнито, но по свой избор твърди, че е от Сливен. Останал рано сирак, той изучава абаджийство в Стара Загора и в Цариград и открива своя абаджийница в родното си село. Синът на бея обаче посегнал на Стефановата сестра и Заралията го убива през 1870. Това го принуждава да стане хайдутин в дружината на съселянина си дядо Никола Вираноолу в Лудогорието и Тузлука до 1872 г. Заловен е и е осъден на 15 години затвор в Русчук.

В началото на февруари 1876 г. Стефан Николов успява да избяга и отива в Турну Мъгуреле при сестра си. Тя шие знамето на Таньовата чета, а Стефан се сближава с войводата Таньо Стоянов. Когато комитите се прехвърлят в Олтеница, Стефан придружава каруцата с оръжието. След преминаването в Българско, Стефан е пътен водач на четата и неин куриер до 19 май 1876 г. На тази дата той е пратен за свръзка в Побит камък, но е разпознат от негов затворнически надзирател и е заловен. Откаран е в Разград, а след това в Русчук, където е осъден на смърт. Обесен е в същия ден следобед. Според свидетелите на екзекуцията въжето три пъти се къса и тълпата призовава за милост, но палачите в крайна сметка обесват революционера.[1][2].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]