Стоян Христов (журналист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за американския журналист. За българския икономист вижте Стоян Христов (икономист).
Стоян Христов
Стојан Христов
американски писател
Роден
Починал
Учил вУниверситет Валпарисо
Стоян Христов в Общомедия

Стоян Христов (на английски: Stoyan Christowe) е американски журналист, политик, публицист и писател с български произход от Македония.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 август 1898 г. в село Кономлади, Костурско в Османската империя, (днес Макрохори, Гърция). Преживява Илинденското въстание, което се отпечатва в детското му съзнание. През 1912 година се преселва в Америка, воден от чичо си. Скоро след пристигането в Сейнт Луис чичо му умира и Стоян е оставен сам на себе си. За да оцелее, започва като работник из фабриките на града и по железопътните линии на щата Монтана. През 1918 г. постъпва в колеж. По-късно завършва Университет във Валпарайсо, щата Индиана през 1922 година. Прекъсва следването си за половин година, за да изкара средства за довършването му, като се завръща на железопътните строежи, вече в щата Уайоминг.

Към 1926 г. изпълнява длъжността секретар в българското генерално консулство в Чикаго. Упражнява професията на журналист в Ню Йорк, като освен свои разкази публикува и преводи на български автори (като напр. Елин Пелин). Издава в редица вестници и агенции, между които „Ню Йорк таймс“ и „Чикаго дейли нюз“. През 1927 г., след близо 15-годишно непрекъснато пребиваване в САЩ, заминава като кореспондент на в. „Чикаго дейли нюз“ обратно за България.

Кореспондент е на Балканите от 1927 до 1929 година. През това време дружи с Александър Балабанов и Елин Пелин[3]. Пише на английски език предимно на македонска тематика. През 1928 г. посещава Гърция, но не и родното си село, заради опасения да не бъде привлечен като войник в гръцката армия. Не посещава и не известява никого от роднините пак поради опасения, че гръцките власти ще навредеят на роднините му по-късно, ако се срещне с тях.[3] Като кореспондент в София интервюира Иван Михайлов, Цар Борис III, Владо Черноземски и др. Посещава страната ни няколко пъти през първата половина на 1930-те години и прави репортажи за междуособиците в македонското освободително движение. До това време той членува в про-българската МПО и симпатизира на дясното крило на ВМРО под ръководството на Михайлов.[4] През 1933 г. в САЩ е създаден специален „Комитет за защита на македонските права и свободи“ с председател Христов. Този комитет изпраща специална делегация в която посещава Атина и Белград. Там тя протестира срещу преследванията на българите, останали след Първата световна война в границите на Гърция и Югославия. По време на престоя си в София делегацията изразява публично недоволството си във връзка с междуособиците и политическите убийства. Въз основа на интервютата и контактите си публикува през 1935 г. книгата си „Герои и палачи“, в която описва борбите на македонските българи.[5]. Книгата той определя като разочаровала сънародниците му, защото я бил писал от гледна точка на един американски писател[3]

През 1938 г. издава автобиографичната си книга „Това е моята страна: Автобиография“, в която определя себе си и близките си като българи от Македония.[3][6] През 1943 година в България е публикуван превод на романа му „Мара“ под заглавието „Една българка“.[7]. Други негови книги са „Лъвът от Янина“ (1941), „Моят американски хаджилък“ (1947), „Орелът и щъркът: Американски спомени“ (1976). По време на Втората световна война Христов е аналитик по въпросите на балканските партизански движения в отдела за военни прогнози на Пентагона. Тогава и се жени за Маргарет Утърс (сестра на един от прототипите във филма Гангстерски отдел Джери Утърс)[8]. Оттогава започва да симпатизира на комунистическите партизани на Йосип Броз Тито.[9] Става член на левичарския Македонския народен съюз на Георги Пирински.[10] През този период той радикално се македонизира.[11]

При смъртта на Рузвелт през 1945 г. на бюрото му е намерена книгата на Христов „Това е моята страна: Автобиография“. Този факт го прави популярен и му помага да навлезе в американската политика. След 1944 г. се мести да живее в щата Вермонт, където заема позиции в обществената администрация. От 1951 – 1955 е член на долната камара на законодателния щатски орган (Vermont State House of Representatives), а от 1959 – 1972 е член на горната камара (Vermont State Senate), където му се носи славата на „оригинален“[12]. В края на този период се пенсионира на 74-годишна възраст през 1972 г. В началото на 1950-те той повторно идва на Балканите като дописник на северноамериканското новинарско сдружение „НАНА“. Тогава посещава за първи път и останалата Югославия. На 23 октомври 1976 г. в писмо до Христо Низамов посочва, че е роден като българин и че е имало само български език, а с "македонски" се посочвало само български диалект.[13] През 1980 г. посещава отново СФРЮ, където му е присъдена титлата доктор хонорис кауза на Скопския университет.

Избраните му произведения са издадени на македонската литературна норма през 1985 година. През същата година дава одобрението си във всичките му творби, пасажите отнасящи се до него и съдръжащи идентификациите българин и български да бъдат заменени с македонец и македонски. През 1986 година става член на Македонската академия на науките и изкуствата и почетен член на Дружеството на писателите на Македония. Умира на 24 януари 1996 г. в град Дувър, окръг Уиндъм на щата Върмонт в дълбока старост.[14] След смъртта му в града е поставена паметна плоча в негова чест.[15]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Heroes and Assassins (Герои и убийци), Robert M. McBride, (1935), книга за ВМРО
  • Mara (Мара), Thomas Y. Crowell Co., (1937), преведена на български в издателство „Смрикаров“, 1943 г. със заглавието "Една Българка".
  • This is my country (Това е моята земя), Carrick & Evans, Inc., (1938) – автобиографична книга
  • The Lion Of Yanina (Лъвът над Янина), Modern Age Books, (1941), книга за Али паша Янински
  • My American pilgrimage (Моят американски хаджилък), Little, Brown and Company, 1947
  • The eagle and the Stork, Harper’s Magazine Press, (1976)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Harvard encyclopedia of American ethnic groups, Автор Stephan Thernstrom, Издател Harvard University Press, 1980, ISBN 0-674-37512-2, стр. 189.
  2. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 485 – 486.
  3. ↑ а б в г This is my country: an autobiography, Автор Stoyan Christowe, Издател Carrick & Evans, inc., 1938
  4. ↑ Кој беше Ванчо Михајлов (10) Виктор Цветаноски, Утрински весник, Број 3216 вторник, 23 февруари 2010.[неработеща препратка]
  5. ↑ Making it in America: a sourcebook on eminent ethnic Americans, Автор Elliott Robert Barkan, здател ABC-CLIO, 2001, ISBN 1-57607-098-0, стр. 72.
  6. ↑ The North American review, Томове 245 – 246, Автори Jared Sparks, Edward Everett, James Russell Lowell, Henry Cabot Lodge, издател University of Northern Iowa, 1938, стр. 417.
  7. ↑ „Една българка“, Електронно списание LiterNet, 28.03.2009, № 3 (112), Георги Н. Николов.
  8. ↑ Gangster Squad, Paul Lieberman, p.248
  9. ↑ Genocide of Bulgarian-Macedonians perpetrated by Dimitrov and Tito. The truth about Tito, Dimitrov, the new Macedonia! Архив на оригинала от 2010-02-14 в Wayback Machine. ...The editorial draws attention to an article entitled „New Macedonia“. It is based, we are told, on Stoyan Christowe's „inspiring speech“ delivered in 1945. Within the text of the story, an attempt is made to suitably motivate the reader by statements such as: „The new Macedonians must think on themeselves as Yugoslavs first and as Macedonians afterward...Tito is the father of Yugoslavia. Tito is Macedonia's Godfather.“
  10. ↑ Одгласот на историските одлуки на АСНОМ сред нашиге..те иселници во САД Архив на оригинала от 2010-03-09 в Wayback Machine..
  11. ↑ Из писмото на д-р Иван Гаджев до Тодор Живков от 20 юли, 1987 г. Архив на оригинала от 2008-10-12 в Wayback Machine.: ...Пирински организира отпечатването на книга от Стоян Христов озагла­вена „Нова Македония“, която е пълна с противобългарски проповеди...
  12. ↑ Stoyan Christowe (1898 – 1995) Books, 1935 – 1976 MSA 534
  13. ↑ Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка : България, мащеха наша. Т. 2 : 1944-1989. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, 2006. ISBN 954-91630-4-0.
  14. ↑ Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония, архив на оригинала от 8 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090908065704/http://dpmk.org/h.htm, посетен на 7 август 2009 
  15. ↑ West Dover in Windham County, Vermont – The American Northeast (New England).
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стоян_Христов_(журналист)&oldid=12208303“.