Теодор Мусев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодор Мусев
български пианист и органист
Теодор Мусев 
Роден: 7 януари 1938 г. (80 г.)

Тео Мусев е български пианист и органист.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден в годините на предвоенния икономически възход в заможно семейство. Той е внук на високопоставен русенски свещенослужител, което също допринася за неговата музикалност. Син е на любителка-певица – първата изпълнителка на ролята на Гергана (при маестро Георги Атанасов), племенник на пионера на родното виолончелово изкуство Константин Попов и братовчед на известното сопрано Милкана Николова.

Съпруги: Весела Акабалиева – телевизионна журналистка, Здравка Андреева – музиковедка и радиожурналистка. Дъщеря: Теодора Мусева.

Ранен период[редактиране | редактиране на кода]

В разкриването и ранното подпомагане на таланта на Тео Мусев взимат най-активно участие семейните приятели пианистът Димитър Ненов, композиторът Константин Илиев и диригентът Добрин Петков. Естествено, първостепенна е ролята на клавирните преподавателки Милка Иванова (в Русе), както и Величка Савова и Тамара Янкова в София. Но и самият Димитър Ненов като клавирен педагог и наставник.

Тео Мусев, едва 14-годишен, става победител на Общобългарското състезание за инструменталисти при крайно тежка конкуренция. Развитието на дарбата му продължава в София – в Интерната за даровити деца, а после в Музикалната академия „Панчо Владигеров“, която завършва със специалност „Пиано“.

Като млада клавирна надежда Мусев бива приет с отворени обятия обратно в родния му град Русе, където майсторството му очевидно е потребно и бива използвано под какви ли не форми. Той бързо става незаменим солист на Русенската филхармония, непрестанен участник на фестивала Мартенски музикални дни в Русе, акомпанятор на русенските хорове и други ансамбли, преподавател в музикалното училище, дори „най-красивата арфистка“ в оперния оркестър (поради липсата на друга). Родният град и пианистът се радват на плодоносна симбиоза почти цяло десетилетие – десетилетието на културен възход на града.

Период на зрелост[редактиране | редактиране на кода]

След спечелване на конкурс, в края на 1960-те години Тео Мусев е назначен за солист на съставите на Българското национално радио. Осъществява десетки първи изпълнения на творби от български композитори, партнира като камерен интерпретатор на най-добрите инструменталисти от радиоансамблите, солист е в задграничните турнета на Симфоничния оркестър на БНР като солист-любимец на легендарния шеф-диригент Васил Стефанов, както и на Александър Владигеров.

В сътрудничество с двамата диригенти Мусев изпълнява концертно всички клавирни опуси от Джордж Гершуин (някои от тях – за първи път в България) и ги записва за грамофонната фирма „Балкантон“.

В началото на 1980-те години пианистът попълва своя Гершуинов интеграл със собствена авторска обработка на най-любимите Гершуинови песенно-клавирни миниатюра като ги превръщи в пълноценни концертни пиеси – единствени по рода си в света.

Органист[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 1970-те години, веднага с изграждането на новия следвоенен, единствен тогава за България орган, Мусев специализира органова интерпретация във Варшава. Завърнал се, той е сред първите български професионални органисти, изнася органови рецитали и добива славата на отличен ансамблов органист. С неговото незаменимо участие бял свят в оригинален вид за България виждат такива творби като Перголези – „Стабат матер“, Бритън – „Миса Бревис“, Моцарт – цикъл Църковни сонати, Казанджиев – „Елегия“ (по Ботев), органови творби от Бах, Моцарт, Регер, Цезар Франк и др. Така Тео Мусев заема едно уникално за целия свят положение: това на еднакво пълноценен пианист и органист едновременно.

Други дейности[редактиране | редактиране на кода]

Един траен колкото професионален, толкова и идеалистично-морален ангажимент в биографията на Тео Мусев – това е работата му като втори диригент и пианист на Хора на софийските учителки.

От многобройните камерни формации, в които Мусев е бил канен като високоценен партньор, ще споменем дуетите с цигуларя Минчо Минчев и с баса Никола Гюзелев.

Като солист Теодор Мусев е концертирал под диригентството на Добрин Петков, Константин Илиев, Васил Стефанов, Илия Темков, Васил Казанджиев, Георги Димитров, Емил Табаков, както и на всички по-известни български симфонични и хорови диригенти. Към тях се добавят и чужденци-знаменитости, като Ролф Клайнерт, Карол Стрия, Йосиф Конта и др.

Концертните турнета водят пианиста-органист из цяла Европа и в Япония, по сцените на всички родни фестивали, както и на Пражка пролет. Той осъществява грамофонни, телевизионни и радио-записи в България, Германия и в Полша.

Изявява се и като аранжор и педагог.

В. „Култура“[редактиране | редактиране на кода]

Тео Мусев е музикант – олимпиец! Животът му на пианист и органист, на камерен музикант, на класически музикант и на суингиращ философ, показва какво може да извърши един рядко надарен човек, когато е напълно освободен от себелюбие, суета, кариеризъм и жажда за признание на всяка цена. Неговите слабости в музиката, изкушенията Теови, донесоха на многобройните му поклонници невероятни преживявания във всички видове и стилове от музикалното изкуство.

Когато Тео Мусев свири, говори, пише, или дори само гледа и мълчи, той изстрелва света около себе си в собствената си орбита, завърта го и го пуска „да живее“ – по-красив, по-усмихнат, с пееща душа.

Да ни е жив и здрав Тео Мусев, и да ни поканите на концерт!

в. „Култура“. 07.01.08 г.

В заключение[редактиране | редактиране на кода]

Сред музикантите от неговото поколение, сред критиците и педагозите, за Тео Мусев се шири емблематичното определение „най-талантливия и най-нетрудолюбивия български пианист“.

След звукозаписното и концертно възраждане на забравения и кошмарно труден Концерт № 1 за пиано и оркестър от българския първомайстор, Панчо Владигеров го нарича „най-добрия приятел на моята музика, който свири сякаш че има единайсет пръста“.