Тесалийско въстание (1878)
Тесалийското въстание от 1878 година (на гръцки: Θεσσαλικής επανάστασης του 1878) избухва на 2 февруари, респективно на 21 януари стар стил 1878 г., в Османска Тесалия. Въстаническите действия са инспирирани от гръцкото правителство след като руската императорска армия достига Одрин в хода на руско-турската Освободителна война, и по този начин застрашава Константинопол.[1]
Гръцка намеса и значение[редактиране | редактиране на кода]
Успешното развитие за Русия на руско-турската Освободителна война сериозно притеснява управляващите кралство Гърция и след намесата на крал Георгиос I Гръцки в началото на 1878 г. управляващото летаргично и индиферентно до онзи момент гръцко правителство подава оставка, за да поеме властта ново начело с Александрос Кумундурос. Новото гръцко правителство, въпреки британския натиск, обявява незабавно на 2 февруари 1878 г. пред великите сили, че гръцката армия е нахлула в Османска Тесалия без обявяване на война.[2] Въпреки неблагоприятния развой на бойните действия за гръцките сили, края на руско-турската Освободителна война оставя Гърция в благоприятно положение на международната публична сцена, заради инициативата. По този начин гръцкото правителство интернационализира тесалийския въпрос, като и постига анексирането на Тесалия през 1881 г. по силата на Константинополския договор, посредством което Гърция увеличава територията си с 13 395 кв. км. на изключително плодородната тесалийска равнина с приблизително 300-хилядно население, включая района на Арта. Именно тази анексия отваря пътя за участието на Гърция в борбата за Македония посредством т.нар. гръцка въоръжена пропаганда в Македония.[3]
Развитие на бойните действия[редактиране | редактиране на кода]
Първоначалните гръцки военни планове са доста амбициозни. Предвидено е нахлуване през Отрис на османска територия, за да се достигнат Гревена и Кастория в Македония. Премиерът Кумундурос решава да не сформира отделен тесалийски революционен централен комитет, а тази функция ще изпълнява македонския такъв (Комитет за национална борба) провокиран за т.нар. Литохорско въстание.[4]
След битката при София на всички наблюдатели става ясно, че Османската империя губи войната, респективно – учредява се българска автономия. Гръцкият грал Георгиос I нарежда на 8 януари 1878 г. на генерал Скарлатос Суцос да премести основната гръцка армия от Халкида към османската граница – района на Ламия. Междувременно властта е поета от нова правителство начело с Александрос Кумундурос. В Гърция избухва паника, че всички земи на север от Бистрица ще бъдат окончателно и безвъзвратно българизирани, т.е. загубени за Гърция и гръцката кауза по мегали идеята.[5]
Гръцката армия нахлува в началото на февруари 1878 г. в района на Пилио достигайки Агия и планината Оса. Нахлулите гръцки въстаници в Тесалия са 500 души, своеобразна паравоенна гръцка част, като 250 достигат Вулгарини и разграбват местния османски склад. Другата гръцка паравоенна група от 250 бойци се насочва към Макриница. И двете групи гръцки паравоенни са разбити и принудени да се оттеглят назад на гръцка територия, като най-тежко е поражението при Макриница на 17 март 1878 г. Междувременно в Западна Тесалия нахлуват други гръцки паравоенни формирования, които постигат успехи разграбвайки и опожарявайки богатите османски чифлици около Кардица и Трикала, след поредица локални сражения.[6]
Прекратяване на диверсията и анексиране на Тесалия[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки че гръцките паравоенни са разбити като цяло, те успяват да подържат на османска територия до началото на май 1878 г. по границата Арта - Волос няколко укрепени пункта. След намесата на английските консули Блуд и Мерлин тези бойни позиции са изоставени, за да бъде решен тесалийския въпрос на масата на преговорите от дипломатите на великите сили.[7]
След края на Берлинския конгрес се провеждат две гръцко-османски срещи край Превеза на 6 февруари 1879 г. и в Константинопол на 22 август 1879 г. за удовлетворяване на гръцките претенции и аспирации по „изправяне на границата“. След решителна среща в Берлин на 13 юни 1880 г. и под натиска на великите сили е подписан Константинополския договор и на 8 август 1880 г. гръцката армия тържествено начело с крал Георгиос I влиза в Домокос, а на 17 август с.г. и в Алмирос. Въпреки тази анексия, Гърция остава неудовлетворена заради Янина, която остава османска до Балканската война заради позицията на Франция.[8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ 21 Ιανουαρίου/2 Φεβρουαρίου 1878: Ξεσπά η Θεσσαλική επανάσταση
- ↑ Η Επανάσταση του 1878 στη Θεσσαλία: Εν συνεχεία στις 21/1 (2 Φεβρουαρίου) ο υπουργός εξωτερικών Δεληγιάννης ανακοίνωνε στις μεγάλες Δυνάμεις την εισβολή του ελληνικού στρατού στην Οθωμανική αυτοκρατορία (Θεσσαλία), χωρίς την επίσημη κήρυξη πολέμου.
- ↑ Η επανάσταση του 1878 στη Θεσσαλία και στον Αλμυρό στη ... // Архивиран от оригинала на 2022-11-19. Посетен на 2022-11-19.
- ↑ Η ΕΠΑΝΑΣΤΑΣΗ ΣΤΗΝ ΘΕΣΣΑΛΙΑ ΤΟ 1878
- ↑ Η Επανάσταση του 1878 στη Θεσσαλία: Την ίδια περίοδο οι Έλληνες πληροφορούνταν ότι οι Οθωμανοί ήταν έτοιμοι να υπογράψουν συμφωνία με τους νικητές, παραχωρώντας, φυσικά, εδάφη στους νικητές, δηλαδή και στους Βουλγάρους, πράγμα που, όπως αναμενόταν, δυσαρεστούσε τον ελληνικό λαό, διότι έτσι η Βουλγαρία θα νέμονταν, πιθανώς, περιοχές με απαράγραπτα ελληνικά συμφέροντα και πλειοψηφία ελληνικού πληθυσμού, κινδυνεύοντας κατ' αυτόν τον τρόπο να βουλγαροποιηθούν όλες οι βορείως του Αλιάκμονα περιοχές.
- ↑ Η Επανάσταση του 1878 στη Θεσσαλία
- ↑ Η Επανάσταση του 1878 στη Θεσσαλία
- ↑ Η επανάσταση του 1878 στη Θεσσαλία και στον Αλμυρό στη ... от 13.10.2022 // Архивиран от оригинала на 2022-11-19. Посетен на 2022-11-19.
