История на евреите в Турция

Историята на евреите в земите на днешна Турция и по-точно в Анатолия бележи началото си още от античността.

Антична история[редактиране | редактиране на кода]

В Егейския регион на Мала Азия са открити останки от еврейски селища още от 4 век пр.н.е. Йосиф Флавий в „Юдейски древности“ разказва, че Аристотел се среща с евреи, с които беседва по време на пътуването си в Мала Азия. В Милет, Сардис, Приам, Фоча и други градове по малоазийското егейско крайбрежие са открити руини от синагоги от 3 век пр.н.е. Следи от други еврейски паметници са открити край Бурса, в днешна Югоизточна Турция и по Егейското, Средиземноморското и Черноморското крайбрежие на Анадола. Бронзова колона, намерена в Анкара, известява за правата, които император Октавиан Август дал на евреите в Мала Азия.

Средновековна история[редактиране | редактиране на кода]

Мала Азия е люлка на християнството. Тези земи изпитват всички борби вътре в християнството и за утвърждаване и налагане на християнството като световна религия. Тук се намира първия символен християнски център - Никея. След управлението на император Юстиниан Велики византийските, включително малоазийските евреи стават известни с името романьоти. Тези евреи погърчили еврейските си имена и се приспособили към гръцкия дух, за да бъдат по-добре приети. През 1050 г. Багдадските евреи напускат града и се установяват в Константинопол. Император Алексий I Комнин се принудил да издигне стена между двете еврейски общности, поради културните им различия.

След като османците превземат Бурса през 1326 г. и я правят своя столица, втория османски султан Орхан разрешава на местната еврейска общност да построи нананово синагогата си. Когато османците правят през 60_те години на века Одрин своя нова столица, много европейски евреи мигрират в Одрин. Евреите които са изгонени от Унгария през 1376 г., от Франция при Шарл VI през 1394 г., и от Сицилия в началото на XV век, намират убежище в Османската империя. През 20_те години на XV век в Одрин бягат солунските евреи, понеже Солун по това време е все още под венециански контрол.

Османската власт е много по-благоразположена към евреите от византийската. Някои изследователи са на мнение, че още от началото на 20_те години на XV век османците активно насърчават еврейската имиграция към новата империя. С писмо изпратено до еврейските общности в Европа около 1454/69 г., Ицхак Сарфати (главен равин на Одрин) кани своите единоверци да напуснат християнските страни и да се заселят в Османската империя. Романьотите посрещат султан Мехмед II Завоевателя при превземането на Константинопол през 1453 г., като освободител. През 1470 г. евреи изгонени от Баварския крал Лудвиг Х, намират убежище в Османската империя.

Нова история[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямата група сред турските евреи са сефаради, изгонени от Испания и Португалия от Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски на 1 юли 1492 година.

През 1537 г. евреите изгонени от Апулия (Италия), след като областта попада под папски контрол, а през 1542 г. и изгонените от Бохемия от император Фердинанд намират убежище в Османската империя при Сюлейман Великолепни.

Сред турските евреи има ашкенази, произхождащи от Централна и Източна Европа, които са по-малко на брой от сефарадите, включително и потомците на поюдейчени хазари, кримчаки и караити, последните от които не признават върховенството на главния равин на страната. През 1881, 1891, 1897 и 1902 г. евреи спасяващи се антисемитските погроми в Русия са приети от Османската империя.

Също така в Турция има съхранени и евреи-романьоти, потомци на евреи, които са живели в античността и византийския период на територията на днешна Турция.

Броят на евреите в Турция е между 20 хил. и 23.^[1]. Мнозинството турски евреи живеят в Истанбул, около 1500 в Измир, малки общности има в Адана, Анкара, Антакия, Бурса, Чанаккале, Къркларели и някои други градове. 96 % са турските евреи са сефаради, а останалите са ашкенази. Има и малка група караити, която не признава властта на главния равин на Турция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Chief Rabbinate of Turkey - Numbers: Total is estimated at around 23.000. The 25th community in size according to WJC data Архив на оригинала от 2010-06-05 в Wayback Machine.. ((en))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Türkische Juden в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Chief Rabbinate of Turkey - Numbers: Total is estimated at around 23.000. The 25th community in size according to WJC data Архив на оригинала от 2010-06-05 в Wayback Machine.. ((en))

[1]