ФФЛ Бохум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
ФФЛ Бохум
VfL Bochum 1848 FG e.V.
Емблема на футболния клуб
Прозвище„Фау Еф Ел“, „Неизпадащите“,
„Несломимите“
Членове: 3400
Фенклубове: 227
Основан1938 г.
ДържаваГермания
СтадионРевирпауър-Щадион
Капацитет31 328
Президент Вернер Алтегоер
Старши треньор Томас Леч
ПървенствоБундеслига
2022/2314-то
Екипи и цветове
Домакин
ФФЛ Бохум в Общомедия

Ферайн фюр Лайбесюбунген Бохум 1848 (на немски: Verein für Leibesübungen Bochum 1848) или ФФЛ Бохум (на немски: VfL Bochum) – произнася се „Фау Еф Ел Бохум“ – е германски футболен отбор от град Бохум, провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия. Членове на спортния клуб са около 5000 души, от които около 2300 са футболисти. Футболното подразделение на клуба играе в Първа Бундеслига. Освен футбол, другите спортове, които се упражняват са: бадминтон, баскетбол, фехтовка, хандбал, хокей, лека атлетика, плуване, спортни танци, тенис, тенис на маса, гимнастика и волейбол.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

Днешният спортен клуб Бохум съществува от 15 април 1938 г. Тогава по заповед на нацисткото правителство конкурентните отбори в няколко града, включително и Бохум, се концентрират в един общ клуб – Гимнастическо обединение 1848 Бохум, ТуС 08 и Германия 1906 се сливат във Фау Еф Ел Бохум 1848.

Германия 1906 Бохум[редактиране | редактиране на кода]

Германия 1906 Бохум е един от най-старите спортни клубове в Бохум. Основаният през 1908 г. отбор обединява през 1924 г. Еф Це 1906 Бохум и Форвертс Бохум. От основаването на лигата през 1933 г. до сливането Германия принадлежи към Гаулига Вестфалия, където през 1936 г. става вицешампион след рекордния първенец Шалке 04. Новият отбор на Бохум получава лиценза на Германия Бохум.

1848 Бохум и ТуС Бохум 08[редактиране | редактиране на кода]

Другите два предщественика на Фау Еф Ел имат общи корени: ТуС се отделя през 1924 г. от 1848 Бохум.

Незевисимо от числото в името Гимнастическото дружество 1848 Бохум е основано на 18 февруари 1849 г. През 1852 г. клубът е забранен, а през 1860 г. е преоснован под същото име. Едва през май 1904 г. числото 1848 е включено в наименованието на отбора. Тя произхожда от публикувана статия в бохумски вестник на 26 юли 1848 г., която инициира основаването на клуба през последвалата година.

На 31 януари 1911 г. се основава футболното подразделение на гимнастическото дружество, което от 1919 г. включва и съседния отбор СуС 08 Бохум. След конфликта между футболните и спортните дружества през 1924 г. единният клуб се разделя на Гимнастическо обединение 1848 Бохум и ТуС 08 Бохум.

Последните се класират в Гаулига Вестфалия през 1935 г., но изпадат отново след две години като предпоследни.

Фау Еф Ел наследява числото 1848 от гимнастическото дружество, но клубът фактически започва съществуването си от 1938 г.

1938 – 1945: Гаулига[редактиране | редактиране на кода]

След създаването на „супер отбора“ Бохум става отново вицешампион на Вестфалия през сезон 1938/39, а през 1939/40 и 1941/42 завършва трети. През 1943 г., заедно с Пройсен 07 Бохум, е формиран общ военен отбор, който обаче провежда само две срещи до 1944/45.

1945 – 1965: Следвоенни години[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от другите принудително създадени отбори през 1938 г., Бохум не се разделя след Втората световна война. През първите следвоенни години клубът играе незначителна роля във футболния живот. Едва след осем години в Провинциална лига Вестфалия, Аматьорска лига Вестфалия и Втора дивизия Запад, Бохум успява да се класира в елитната Оберлига Запад. Конкуренцията на класическите миньорски отбори е силна и бохумци не успяват да се наложат – в повечето случаи завършват в долната половина на таблицата, а през 1955 и 1961 г. изпадат като последни. През 1956 г. те незабавно се връщат в елита, но след второто си изпадане следва ново пропадане в третодивизионната Аматьорска лига Вестфалия.

През 1965 г. Бохум се класира с помощта на късмета във второразредната Регионална лига Запад. В баражите за класиране между победителите от двете аматьорски дивизии между Бохум и Еркеншвик отборите си разменят по една победа (4:1 и 2:3). След третата среща, завършила 1:1 след продължения, жребият е в полза на Фау Еф Ел.

1965 – 1971: От Регионалната лига до Западен първенец[редактиране | редактиране на кода]

След като през първото си участие в лигата Бохум завършва едва на 12 място, от 1966 г. отборът принадлежи към най-добрите в регионалната група. През 1971 г. под ръководството на треньора Херман Епенхоф тимът успява да се класира на място, даващо право на класиране в Първа Бундеслига след седем победи от осем срещи. Освен това бохумци печелят второ първенство на Запада подред през същата година. През 1968 г. Бохум губят финала за Купата на Германия на Зюдвест-Щадион в Лудвихсхафен с 1:4 от Кьолн.

1971 – 1993: „Неизпадащите“[редактиране | редактиране на кода]

Бивш футболист и треньор на Фау Еф Ел Бохум: Херман Герланд

През следващите 20 години отборът се задържа в елита, без да успее да финишира на по-предно място от осмото (сезон 1978/79). Поради това рурският отбор е наречен „сивата мишка“ на Първа Бундеслига. Отборът предимно заема класирания в средата на таблицата, нерядко и в зоната на изпадащите, а след края на всеки сезон често се разделя с най-добрите си играчи поради финансови причини. Клубът се превръща в истински специалист по оцеляването в Първа Бундеслига, като води дълга и безмилостна борба за оставане, което им носи прозвището „неизпадащите“. През 1990 г. Бохум завършва 16-и, но въпреки това остава в първа лига след два баража за оставане срещу Саарбрюкен: първата среща в Саар е спечелена от Бохум с 1:0 след гол от дузпа на Торстен Легат, а в реванша домакините от Рур треперят до последно след като изостават в резултата, но Уве Лайфелд носи изравняването 1:1.

1993 – 1996: Изпадане и класиране номер 1 и 2[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1993 г. Бохум за първи път изпада от Първа Бундеслига след 22 сезона в елита. След като клубът се спасява след бараж през 1990 г., сега бохумци остават само на една точка след Динамо Дрезден в класирането, които на свой ред се спасяват. След само 8 точки през есенния полусезон (за победа все още се дават 2 точки), борбата за оцеляване през пролетта под ръководството на наставника Юрген Гелсдорф се оказва напразна. Последната възможност за спасение, макар и по служебен път, е отказана от ръководството на Германския футболен съюз, който наказва отбора от Дрезден с отнемане на точки поради проблеми с лиценза от следващия сезон.

Така започват години на постоянно криволичене на представянията на Бохум между първа и втора лига. През първия си сезон във Втора Бундеслига Бохум безапелационно печели първото място и се връща в елита, като води в класирането от втория кръг до края. Въпреки това през 1995 г. следва ново изпадане във втора дивизия. Юрген Гелсдорф се оттегля от поста си в течение на созона и е заменен от Клаус Топмьолер. Три кръга преди края Бохум губят решаваща среща в Юрдинген с 1:2. При Топмьолер клубът отново завършва първи във втора лига с преднина от 17 точки от място, не даващо право на квалификация и 12 точки пред втория Арминия Билефелд.

1997 – 1998: Купа на УЕФА и запазване на елитния статут[редактиране | редактиране на кода]

Стабилизирането на Бохум в елита се отдава на Топмьолер, а през сезон 1996/97 треньорът води футболистите си към значим успех: новакът в Първа Бундеслига получава правото да играе в турнира за Купата на УЕФА след като завършва пети в първенството за първи път в историята си. При участието си в европейския турнир бохумци преодоляват Трабзонспор и Брюж, макар и след загуби в първите срещи, а след това сините срещат гранда Аякс Амстердам. Макар че в първата среща повеждат с 2:0 като гост, германците губят срещата с 2:4 и в крайна сметка отпадат от турнира.

1999 – 2002: Изпадане и класиране номер 3 и 4[редактиране | редактиране на кода]

След европейското участие следват нови прояви на непостоянство – Бохум отново изпадат през 1999 г. и 2001 г., но и в двата случая прекарва само една година във второто ниво на германския футбол, като се завръща в елита. Последното класиране в Първа Бундеслига през 2002 г. е подсигурено след победа с 3:1 в Аахен срещу домакините от Алемания.

2003 – 2005: Оставане в Бундеслигата, ново участие за Купата на УЕФА и ново изпадане[редактиране | редактиране на кода]

Един от най-успешните треньори начело на Бохум: Петер Нойрурер

Под ръководството на специалиста Петър Нойрурер Бохум играе много успешно през сезон 2002/03 и дори за няколко кръга води класирането. В края на сезона тимът завършва девети.

Последвалата година е най-успешната в историята на клуба, като рурският отбор завършва сезона на престижното пето място пред реномираните си съседи от Борусия Дортмунд и Шалке 04. Петото място отново дава шанс за изява на европейската сцена, а активът от 56 точки никога преди това не е бил постиган от предшествениците на Фау Еф Ел. За отбелязване също е и постижението, че в 13 от всичките си домакински срещи отборът не допуска гол, а вратарят Рейн ван Дуйнховен изиграва 911 минути без попадение на Рурщадион – рекорд и до днес.

Характерното за клуба непостоянство на изявите се проявява и през сезона 2004/05, когато сините отпадат рано от Купата на УЕФА, а в края на сезона отново изпадат. Нойрурер подава оставка след последния кръг, въпреки победата с 1:0 над Хамбург.

2006−днес: Класиране и борба за оставане[редактиране | редактиране на кода]

За новия сезон във Втора Бундеслига 2005/06 за треньор е привлечен щвейцареца Марсел Колер, а от 1 април 2006 г. за мениджър е назначен Щефан Кунц. Равносметката в края на кампанията е, че Бохум отново е шампион на втора лига и се класира за Първа Бундеслига. Петте директни класирания за елита правят от Фау Еф Ел специалист във връщането в първа лига.

Новите попълнения за новата година са десния защитник Бенямин Лензе (Нюрнберг), Кристоф Дабровски (Хановер 96), Оливер Шрьодер (Херта Берлин), Иво Иличевич (Дармщат 08), вратаря Александер Баде (Кьолн) и нападателя Бенямин Ауер (Майнц 05). Малко след началото на сезона за заместник на Еду под наем е привлечен гръцкият национал Теофанис Гекас с опция за закупуването му в случай на оставане на отбора в елита. През зимната пауза в Бохум пристигат и чешкият вратар Ярослав Дробни, алжирският защитник Антар Яхия и камерунският нападател Жоел Епале.

Ревир-Пауър-Щадион по време на срещата Бохум-Херта Берлин на 22.11.2008

Целта на отбора е постигната и сините запазват мястото си в Първа Бундеслига след изиграването на последния кръг. Това става на 5 май 2007 г. след победа с 3:0 като гости на Хамбург – пета победа от шест мача. Бохум завършва сезона на осмо място с победа над Борусия Мьонхенгладбах, Теофанис Гекас става голмайстор на Първа Бундеслига с 20 попадения, а четирите поредни победи като гост, постигнати през кампанията, са нов рекорд на клуба. През лятото Гекас и Звездан Мишимович напускат Рурщадион и са продадени на Байер Леверкузен и Нюрнберг.

През следващите два сезона, както обикновено, Бохум се борят до последно срещу изпадането. Това е постигнато успешно с 12-о място през 2008 г. и 14-о място през 2009 г.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Бохум никога не успява да спечели национално отличие, а може да се гордее само с участие в Първа Бундеслига за около 30 години, две участия в турнира за Купата на УЕФА и финал за Купата на Германия. Три пъти голмайсторът на бундеслигата е от състава на Бохум – Щефан Кунц (1985/86 - 22 гола), Томас Кристиансен (2002/03 - 21 гола) и Теофанис Гекас (2006/07 – 20 гола).

Бундеслига, Купа на Германия[редактиране | редактиране на кода]

Бохум в Европа[редактиране | редактиране на кода]

  • 1. Кр. = Първи кръг
  • 2. Кр. = Втори кръг
  • 1/8 = Осминафинал
Сезон Турнир Кръг Страна Клуб Резултат
1997/98 Купа на УЕФА 1. Кр. Трабзонспор 1 – 2, 5 – 3
2. Кр. Брюж 0 – 1, 4 – 1
1/8 Аякс Амстердам 2 – 4, 2 – 2
2004/05 Купа на УЕФА 1. Кр. Стандард Лиеж 0 – 0, 1 – 1

Рекордни срещи[редактиране | редактиране на кода]

Вечно класиране на Първа Бундеслига[редактиране | редактиране на кода]

На базата на правилото за 3 точки при победа Бохум, със своите 1346 точки, заема дванадесето място в таблицата след края на сезон 2008/09.

Отбори[редактиране | редактиране на кода]

Професионален отбор за сезон 2009/10[редактиране | редактиране на кода]

Играч Рождена дата В отбора от См Кг Мач. Гол. Предишни клубове
Вратари
18 Германия Филип Хеерваген 13.04.1983 2007 193 83 4 0 Унтерхахинг, Байерн Мюнхен, Унтерхахинг
26 Германия Андреас Луте 10.03.1987 2001 194 91 0 0 Борусия Фелберт, Нидербонсфелд
31 Германия Рене Рено 19.02.1979 2005 186 78 14 0 Рот-Вайс Есен, Ватеншайд 09, Тенис Борусия Берлин, Херта Берлин, Норден-Нордвест Берлин
Защитници
2 Матиас Конча 31.03.1980 2007 180 82 33 0 Юргорден, Малмьо, Куладалс
4 Германия Марсел МалтрицCaptain 02.10.1978 2004 186 81 147 9 Хамбург, Волфсбург, Магдебург, Магдебург-Нойщадт
6 Кристиан Фукс 07.04.1986 2008 185 80 23 2 Матерсбург, Винер Нойщат, Питен
20 Германия Мергим Маврай 09.06.1986 2007 190 81 25 1 Дармщадт 98, Розенхьое Офенбах, Кикерс Офенбах, Шпортфройнде Зелигенщат
21 Марк Пфертзел 21.05.1981 2007 182 75 56 2 Ливорно, Сет, Троа, Сошо, ФК Базел, Мюлхаузен
24 Германия Филип Бьоних 20.03.1980 2003 178 73 149 0 Дуисбург, Байерн Мюнхен, Айнтрахт Фрайзинг
25 Антар Яхия 21.03.1982 2008 185 79 74 4 Ница, СК Бастиа, Интер Милано, Сошо
30 Германия Патрик Фабиан 11.10.1987 2000 194 89 5 0 Шпортфройнде Йострих-Изерлон, Вестхофен
Полузащитници
5 Германия Кристоф Дабровски 01.07.1978 2006 195 82 91 14 Хановер 96, Арминия Билефелд, Вердер Бремен, Шьонефелд, Пройсен Берлин, Херта Берлин
7 Германия Паул Фрайер 26.07.1979 2008 180 79 146 17 Байер Леверкузен, Бохум, Менден, Холцен, Лабенди
8 Андреас Юхансон 10.03.1982 2009 184 72 0 0 Халмстадс БК, Гетинге
10 Жоел Епале 20.02.1978 2007 175 80 66 7 Ираклис Солун, Панатинайкос, Арис Солун, Панахайки Патра, Етникос Пирея, Унион Дуала
17 Люис Холтби 18.09.1990 2010 174 66 3 0 Шалке 04, Алемания Аахен, Борусия Мьонхенгладбах, Грюн-Вайс Шпарта Гердерат
19 Германия Денис Гроте 09.08.1986 2002 180 71 68 6 Пройсен Мюнстер, Форвертс Ветринген, Кайзерслаутерн
22 Мимюн Азауа 17.11.1982 2008 175 63 45 6 Шалке 04, Майнц 05, Шалке 04, Майнц 05, Айнтрахт Франкфурт, Франкфурт
23 Милош Марич 05.03.1982 2010 176 80 5 0 Гент, Олимпиакос, Зета Голубовци, Ремонт Чачак, Слобода Ужице
27 Германия Кевин Фогт 23.09.1991 2004 194 80 1 0 Вернер Бохум, Лангендреерхолц
Нападатели
9 Станислав Шестак 16.12.1982 2007 179 72 58 23 Жилина, Слован Братислава, Татран Прешов
11 Златко Дедич 10.05.1984 2009 182 77 0 0 Фрозиноне, Пиаченца, ФК Парма, Кремонезе, Парма, Емполи, ФК Парма, Копер
14 Диего Климович 06.07.1974 2009 191 90 12 4 Борусия Дортмунд, Волфсбург, Ланус, Реал Валядолид, Райо Валекано, Институто Кордоба
16 Вахид Хашемян 21.07.1976 2008 182 78 104 35 Хановер 96, Байерн Мюнхен, Бохум, Хамбург, Пас Клуб Техеран
29 Роман Прокоф 06.08.1985 2008 183 73 - - Санкт Паули, Лудвихсфелд, Унион Берлин
37 Горан Славковски 08.04.1989 2010 192 90 0 0 Интер Милано, Шефилд Юнайтед, Интер Милано, Малмьо, Балкан Малмьо

Треньорски щаб за сезон 2009/10[редактиране | редактиране на кода]

Име Длъжност
Германия Хайко Херлих старши треньор
Германия Ираклис Метаксас помощник-треньор
Германия Дариуш Вош помощник-треньор
Германия Нико Михати помощник-треньор
Германия Петер Грайбер треньор на вратарите

Аматьорски отбор[редактиране | редактиране на кода]

Играч Рождена дата В отбора от См Кг Мач. Гол. Предишни клубове
Вратари
- Михаел Есер 22.11.1987 2008 - - - - Зодинген
- Германия Маркус Шолц 17.05.1988 2009 - - - - Шпортфройнде Йострих-Изерлон
Защитници
- Германия Йонас Аквистапаце 18.06.1989 - - - - - Рот Вайс Аален
- Германия Кристоф Каспари 06.08.1988 2009 178 73 - - Фортуна Дюселдорф, Байер Леверкузен, Фортуна Дюселдорф, ДШФ Дюселдорф, Елер 04
- Нурдин Хрустич 05.11.1988 2009 193 - - - Джексънвил Долфинс
- Германия Кристиан Калина 18.12.1987 2007 185 84 - - Шпрокхьофел
- Кристиан Менгерт 23.02.1990 2005 185 - - - Хордел, Ватеншайд 09, Полицай Бохум
- Германия Матиас Остърцолек 05.06.1990 2004 - - - - Вернер Бохум
- Паскал Пеловски 18.12.1988 2009 185 75 - - Дармщат 98, Виктория Грийсхайм, Вайтерщат
- Германия Роувен Шрьодер 18.10.1975 2007 187 80 - - Любек, Дуисбург, ФФЛ Бохум
Полузащитници
- Миркан Айдън 08.07.1987 2007 188 83 - - Шпрокхьофел, Ватеншайд 09
- Германия Заша Доноугер 18.05.1989 2009 186 - - - Баунатал, Ред Бул Ню Йорк, Волфсбург, Арминия Билефелд, Баунатал
- Германия Юрген Дуа 19.12.1985 2007 178 80 - - Ватеншайд 09
- Германия Марк Ржатковски 02.03.1990 - - - - - Лангендреер 04
- Филип Землитс 09.11.1990 2006 - - - - Пройсен Мюнстер
- Джанлука Дзаваризе 28.07.1986 2008 182 73 - - Белуно
- Оливер Цех 31 януари 1987 2008 185 77 - - Арминия Билефелд
Нападатели
- Салваторе Бари 07.11.1987 2009 181 - - - Клайн-Карбен, Виктория Грийсхайм, 1. ФКА Дармщат
- Виктор Брайнингер 22.06.1988 2009 - - - - Оснабрюк, Кьолн, Линген, Фререн
- Юстин Айлерс 13.06.1988 2009 184 75 - - Айнтрахт Брауншвайг, ФТ Брауншвайг
- Германия Майк Хибелн 27.03.1989 2007 - - - - Блау-Гелб Шверин
- Мохамед Лабиад 07.08.1989 2008 - - - - Любек
- Александер Нойман 13.08.1989 2008 179 73 - - Вердер Бремен, Ферден, Юзен

Личности от историята на клуба[редактиране | редактиране на кода]

Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Теофанис Гекас

Открити футболни таланти[редактиране | редактиране на кода]

Бохум си печели реномето на откривател на таланти за големия футбол, като списъкът вклюва футболисти като:

Щефан Кунц – голмайстор на Първа Бундеслига през сезон 1985/86 с екипа на Бохум

Футболисти с най-много мачове в Първа Бундеслига[редактиране | редактиране на кода]

Футболисти с най-много голове в Първа Бундеслига[редактиране | редактиране на кода]

Голмайстори на Първа Бундеслига[редактиране | редактиране на кода]

Национални футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Германия

През годините екипът на Бохум е обличан от национални футболисти на различни страни, но тримата германски национали, призовани в „бундестима“ като играчи на Фау Еф Ел са Паул Фрайер, Франц-Йозеф Тенхаген и Дариуш Вош.

Други национални отбори

Национали от днешния състав

Антар Яхия (Алжир), Даниел Имхоф (Канада), Матиас Конча (Швеция), Станислав Шастак (Словакия), Жоел Епале (Камерун), Даниел Фернандес (Португалия), Вахид Хашемян (Иран)

Младежки национали

Футболисти с участия в младежки национални отбори от настоящия състав на Бохум: Денис Гроте, Кристоф Дабровски и Мергим Маврай.

Всички треньори на Бохум от 1967 г.[редактиране | редактиране на кода]

Наставници, тренирали Бохум от класирането на отбора в Първа Бундеслига през 1967 г.:

Име Период
Германия Херман Епенхоф 1967 до 1972
Германия Хайнц Хьоер 1972 до 1979
Германия Хелмут Йохансен 1979 до 1981
Германия Ролф Шафщал 1981 до 1986
Германия Херман Герланд 1986 до 1988
Германия Франц-Йозеф Тенхаген 1988 до 1989
Име Период
Германия Райнхард Зафтих 1989 до 1991
Германия Ролф Шафщал 1991
Германия Холгер Осиек 1991 до 1992
Германия Юрген Гелсдорф 1992 до 1994
Германия Клаус Топмьолер 1994 до 1999
Германия Ернст Мидендорп 1999
Име Период
Германия Бернард Дийтц 1999
Германия Ралф Цумдик 1999 до 2001
Германия Ролф Шафщал 2001
Германия Бернард Дийтц 2001
Германия Петер Нойрурер 2001 до 2005
Швейцария Марсел Колер 2005 до 2009
Име Период
Германия Франк Хайнеман 2009
Германия Хайко Херлих от 2009

Президенти[редактиране | редактиране на кода]

От 1 април 2003 г. оперативната работа на клуба се води от главно управление, съставено от Ансгар Швенкен (икономически операции и администрация) и Томас Ернст (спортен директор). Дитер Майнхолд (маркетинг) се оттегля от управителния съвет на 30 юни 2006 г.

Клубна среда на Бохум[редактиране | редактиране на кода]

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

Ревирпауър-Щадион по време на Световното първенство в Германия 2006

От 1911 г. предшествениците на Фау Еф Ел Германия Бохум и СуС Бохум провеждат срещите си на игрище на Кастропер Щрасе на север от центъра на Бохум. Така в по-късен исторически етап Бохум наследява традицията да играе на същото място и днес Ревирпауър-Щадион е един от легендарните стадиони в Германия.

Първата документирана среща на улица Кастропер е от 8 октомври 1911 г. между СуС Бохум и Фау Еф Бе Хам. През 20-те години клубовете застрояват игрището си и го правят един от най-модерните стадиони в Западна Германия за времето си. С капацитет от около 50 000 места игрището приема лекоатлетически турнири, като в Бохум се състезават и атлети като Джеси Оуенс и Пааво Нурми. На 2 юли 1922 г. на стадиона за първи път играе националният отбор на Германия. Домакините и Унгария завършват наравно – 0:0.

След Втората световна война Щадион ан дер Кастропер Щрасе преминава в собственост на бохумската община. Фау Еф Ел играе домакинствата си на стадиона, а през 70-те години започва ремонт и преустройство със средства на федералната провинция Северен Рейн-Вестфалия. Поради строителните работи Бохум играе шест от домакинствата си на стадиона Шлос Щрюнкеде в съседния град Херне. Куриозното е, че Фау Еф Ел печели пет от шестте срещи и така се спасява от изпадане.

Официалното откриване на Рурщадион е на 30 юли 1979 г. Днес стадионът е преименуван на Ревирпауър-Щадион по рекламни съображения и произтичащите от това приходи. Първоначално арената е планувана за 42 000 зрители, но поради преустройства на правостоящите в седящи места и монтиране на електронно табло актуалният капацитет е 31 328 покрити места; 15 689 от които са седалки. Въпреки че е един от най-старите стадиони на професионални отбори в Германия Ревирпауър-Щадион се радва на особеното уважение на футболните запалянковци поради своята компактност и за близостта на трибуните до игрището. При запитване на фенсписанието „Щадионвелт“ (български: Стадионен свят) Рурщадион е избран на първо място за най-любим стадион при гостуване в Първа Бундеслига. През 80-те и 90-те години стадионът в Бохум приема домакинства на германския национален отбор – срещу Финландия, Югославия и Гана.

Ревирпауър-Щадион днес

Точно до стадиона от средата на 2003 г. се намира и стадионния център на Фау Еф Ел. В него са разположени фенмагазин, ресторант, клубни офиси и ВИП-ложи. Чрез построен мост, водещ към стадиона ложите и главната трибуна са непосредствено свързани.

След продажбата на правата върху името на стадионния център, клубът решавада продаде и правата върху името на стадиона през лятото 2006 г. Името е купено от общинската компания Щадверке Бохум, която го кръщава на дъщерната си фирма Ревирпауър.

В съседство със стадиона са разположени „Старлайтхале“ и новопостроената конгресна зала РурКонгрес. До Ревирпауър-Щадион се стига с линии 308 и 318 на бохумския градски транспорт.

Привърженици[редактиране | редактиране на кода]

Най-старият фенклуб на Бохум „Бохумер Юнген“ („Бохумските момчета“) е основан на 15 май 1972 г. и се счита за най-стария фенклуб в Германия изобщо. През 1999 г. най-крайните привърженици на отбора основават движението „Ултрас Бохум“. Тези запалянковци по правило стоят на източната трибуна или седят в блок „А“ на Ревирпауър-Щадион по време на срещите на своите любимци. За противниковите фенове е отредено пространството на западната трибуна.

Концерт на Херберт Грьонемайер на стадиона в Бохум

По-възрастните привърженици на Бохум хранят известни симпатии към Байерн Мюнхен, което е малко необичайно за футболния живот в Германия. Враговете на клуба са местните съперници Борусия Дортмунд и Шалке 04, както и Арминия Билефелд. През 90-те години известни стават сблъсъците с другия отбор от Бохум Ватеншайд 09, които противопоставят футболните запалянковци от града срещу тези от квартала Ватеншайд.

Известни привърженици на Бохум[редактиране | редактиране на кода]

Освен музикантът Херберт Грьонемайер (играещ и главна роля в известния германски филм „Подводницата“ – „Das Boot“), който притежава и членска карта на клуба, фенове на Фау Еф Ел са и политикът Волфганг Клемент, писателят Франк Гоосен, журналистът Кристоф Бирман, киноактьорите Ханс Вернер Олм, Уве Фелензийк и Армин Роде, както и телевизионните полицаи Тото и Хари, които водят предаване по германския телевизионен канал SAT.1.

Песни за Бохум[редактиране | редактиране на кода]

Официалният химн на Фау Еф Ел Бохум е песента "Mein VfL", която звучи преди всеки двубой на Ревирпауър-Щадион. Друга популярна песен на стадиона е изпълнението на израсналия в рурския град Херберт Грьонемайер "Bochum". След всяко домакинско попадение бохумските футболисти се радват под звуците на "Song 2" на британците Блър.

Спонсори[редактиране | редактиране на кода]

Бохум играе за първи път през март 1976 г. със спонсорско лого на екипите си. Това е стилизираният бик от емблемата на компанията за храни Озбърн. Големината на рекламата противоречи на изискванията на ГФС и клубът е принуден да намали размера ѝ и през 1977 г. на фланелките на Фау Еф Ел пише само „Озбърн“.

През следващите години Бохум рекламира общо 9 рекламодатели. Супермаркетите Плюс рекламират през сезон 1979/80, а от лятото на 2009 г. на екипите на Фау Еф Ел стои надписът „Нетто“, който отново приннадлежи на „Плюс“.

Кратък списък на главните спонсори на клуба:

  • 1976 – 1979: Озбърн (Osborne) – хранителна компания;
  • 1979 – 1980: Плюс (Plus) – верига супермаркети;
  • 1980 – 1982: Фото Порст (Photo Porst) – компания за фотографски консумативи;
  • 1982 – 1986: Полстервелт (Polsterwelt);
  • 1986 – 1988: Опел (Opel) – автомобилна компания със заводи в Бохум;
  • 1988 – 1992: Тригема (Trigema) – текстилна компания за тениски и тенис принадлежности;
  • 1992 – 2002: Лото „Фабер“ (Faber Lotto-Service) – хазартна компания;
  • 2002 – 2007: Де Ве Ес (DWS) – инвестиционно дружество;
  • 2007 – 2009: Кик (KiK) – верига магазини за дрехи на ниски цени;
  • от 2009: Нетто (Netto Marken-Discount) – верига супермаркети, собственост на обединението „ЕДЕКА-Плюс“.

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

Бира „Мориц Фийге“

Бира[редактиране | редактиране на кода]

Бохумската пивоварна „Мориц Фийге“ осигурява официалната бира на Фау Еф Ел и е традиционен партньор на футболния клуб. Освен светло пиво, фабриката произвежда и тъмна, пшенична и нискоалкохолна бира, както и характерната за Долен Рейн алт.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Официален сайт
  • Специално издание на списание Кикер – „40 години Бундеслига“ и онлайн изданието на списанието

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]