Федериго II Сицилийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Федериго II
Federico II
крал на Сицилия
Federico III.jpg
Лични данни
Управление 1295 - 25 юни 1337
Коронация 25 март 1296
Роден
Починал
Наследник Педро II Сицилийски
Семейство
Династия катедрала Катания
Баща Педро III
Майка Констанца Сицилийска
Брак Елеонора Анжуйска
Потомци Педро II Сицилийски
Герб Blason Sicile Insulaire.png
Федериго II
Federico II
в Общомедия

Федериго II (сиц. Fidiricu II, итал. Federico II; роден на 13 декември 1272 г. в Барселона, починал на 25 юни 1337 г. в Патерно) – регент от 1291 год, а от 1295 година – крал на Сицилия от Барселонската (в Сицилия – Арагонска) династия, трети син на краля на Арагон и Сицилия Педро III, и Констанца Сицилийска.

На 17 май 1302 г. той се жени за Елеонора Анжуйска (1289 – 1341), дъщеря на неаполитанския крал Карл II Анжуйски.

Корона[редактиране | редактиране на кода]

Сицилийците отказват да признаят договор от Анани, сключен зад гърба им и поставящ ги под властта на французите. Федериго при поддръжка на сицилийското съсловие отхвърля договора от Анани. На 12 декември 1295 година приема титула управител на Сицилия. На 15 януари 1296 година сицилийският парламент в Катания провъзгласява Федериго за крал.

На 25 март 1296 година е коронясан в катедралата в Палермо.

Последващи войни[редактиране | редактиране на кода]

През 1313 година, в разгара на конфликта между неаполитанския крал Робер Неаполски и император Хайнрих VII, Федериго II се прехвърля в Калабрия и превзема Реджо, насочва флота си към бреговете на Тоскана на помощ на императора. След смъртта на Хайнрих VII, Федериго II остава сам срещу Неапол, като след продължителна война, страните се помиряват през 1317 година.

Федериго II продължава да поддържа гибелините в Северна Италия и конфискува затова доходите на Църквата, събрани в Сицилия. В отговор папа Йоан XXII отлъчва Федериго от Църквата през 1321 година и налага на Сицилия интердикт (1321 – 1335). Войната между Сицилия и Неапол се възобновява. Приемникът на Йоан XXII, Бенедикт XII отменя интердикта и иска примирение между съперниците. След неудачни преговори войната се възобновява.

В разгара на войната на 25 юни 1337 година Федериго II умира в Пантерно, недалеко от Катания. Той е погребан в катедралата в Катания.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Федериго II е в брак 17 май 1302 на Елеонора Анжуйска, дъщеря на краля на Неаполитанско кралство Карл II. Те имат девет деца:

  1. Педро (1304 – 1342) – крал на Сицилия (официално – Тринакрия) от 1337а;
  2. Роджер (род. 1305);
  3. Манфред (1306 – 1317) ;
  4. Констанция Сицилийска
  5. Елизабет (1310 – 1349) – от 1328 г. омъжена за баварския херцог Стефан II;
  6. Гулелмо (Вилхелм) (1312 – 1338) – княз на Таранто, герцог Афин и Неопатрии;
  7. Джовани Рандацо (1317 – 1348) – граф Рандацо, херцог Атина и Неопатрия, регент на Сицилия от 1338 г. при Педро II и Луи (крал Сицилия);
  8. Катерина (1320 – 1342);
  9. Маргарет (1331 – 1360) – от 1348 г. в брак с пфалграф Рудолф II

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Salvatore Fodale: Friedrich III. (II.) von Aragón. In: „Lexikon des Mittelalters“ (LexMA). Band 4, Artemis & Winkler, München/Zürich 1989, ISBN 3-7608-8904-2, Sp. 944 – 945.
  • Salvatore Fodale: Federico III (II) d’Aragona, re di Sicilia (Trinacria). In: Fiorella Bartoccini (Hrsg.): „Dizionario Biografico degli Italiani“ (DBI). Band 45 (Farinacci-Fedrigo), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1995, S. 682 – 694 (italienisch).