Франсоа дьо Бурбон-Вандом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Франсоа Бурбон-Вандом)
Франсоа дьо Бурбон-Вандом
3-ти граф на Вандом
François de Bourbon, comte de Vendôme.jpg
Управление147730 октомври 1495
НаследилЖан VIII дьо Бурбон-Вандом
НаследникШарл IV дьо Бурбон-Вандом
Лични данни
Роден
1470 година
Починал
30 октомври 1495 година (25 г.)
Други титлигосподар на Епернон
Семейство
ДинастияБурбони: Бурбон-Вандом
БащаЖан VIII Бурбон-Вандом
МайкаИзабела дьо Бово
БракМария Люксембургска-Сен Пол
ПотомциШарл VI
Жак
Франсоа I
Луи
Антоанета
Луиза
ГербBlason fr Bourbon-Vendome moderne.svg

Франсоа I дьо Бурбон-Вандом (на френски: François de Bourbon-Vendôme; * 1470, Вандом, † 30 октомври 1495, Верчели) e френски аристократ, 3-ти граф на Вандом от 1477 г., господар на Епернон.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-големият син на Жан VIII Бурбон-Вандом (* 1428, † 6 януари 1477, Лаварден), граф на Вандом (1446 – 1477), и на съпругата му Изабела дьо Бово (* ок. † 1436), господарка на Шампини и на Ла Рош сюр Йон. Той е 7-мо поколение потомък по мъжка линия на крал Свети Луи и прадядо също по мъжка линия на френския крал Анри IV.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на своя баща, когато е на 7 г., той става граф на Вандом. За опекун е назначен неговият чичо Луи дьо Жоайоз (* ок. 1450, † 1498). През 1484 г. крал Шарл VIII, с кралска заповед, прави Вандом пряко зависим от Короната, премахвайки го от васалната зависимост на Анжуйците, който току-що е обединен отново с Короната. Франсоа получава Мондубло и Сен Кале, които са включени в състава на Графство Вандом. Той е верен последовател на краля.

Съпровожда Шарл VIII в Италианския поход и със своята доблест и благоразумие допринася за победата при Форново (1495 г.). По време на войните обаче заболява от дезинтерия и умира на 25 г. във Верчели (дн. Италия). Негов наследник става най-големият му син Шарл IV дьо Бурбон-Вандом.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 8 септември 1487 за Мария Люксембургска-Сен Пол (* 1472, Люксембург, † 1 април 1547, Ла Фер), графиня на Сен Пол, на Марл и на Соасон от 1482 г., господарка на Конде, дъщеря на Пиер II Люксембургски, граф на Сен Пол, и на Маргарита Савойска. Имат 4 сина и 2 дъщери:

  • Шарл IV (* 2 юни 1489, Вандом, † 25 март 1537, Амиен), 4-ти граф на Вандом (от 30 октомрви 1495 г.) и впоследствие 1-ви херцог на Вандом от 1515 г.
  • Жак (* 1490, † 1491)
  • Франсоа I (* 6 октомври 1491, замък Ам, Пикардия † 1 септември 1545, Реймс) граф на Етутвил от 1534 г., граф на Сен Пол и на Шомон от 1546 г.
  • Луи (* 2 януари 1493, замък Ам, Пикардия, † 11 март 1557, Париж) кардинал от 1517, епископ на Санс от 1535 г.
  • Антоанета (* 25 декември 1494 Ам, Пикардия, † 22 януари 1583, Жонвил); ∞ 1513 за Клод I Лотарингски (* 1496, † 1550), 1-ви херцог на Гиз.
  • Луиза (* 1495, † 1575), игуменка на Абатство „Нотр Дам дьо Фонтевро“ от 1534 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. — М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. ISBN 5-224-02516-8
  • Устинов В. Г. Столетняя война и Войны Роз. М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007.  ISBN 978-5-17-042765-9
  • Jean-Claude Pasquier, Le Château de Vendôme, 2000 [détail des éditions]
  • La maison de Bourbon-Vendôme, посетено на 31 декември 2022 г.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „François de Bourbon-Vendôme“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​