Направо към съдържанието

Фродо Бегинс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фродо Бегинс
герой на Дж. Р. Р. Толкин
от Властелинът на пръстените
Характеристики
Вид / Расахобит
Роден22 септември 2968 г.
Графството
ПринадлежностЗадругата на пръстена
Филмови адаптации
Актьор/АктрисаИлайджа Ууд
Фродо Бегинс в Общомедия

Фродо Бегинс или Фродо Торбинс[1] (на английски: Frodo Baggins) е измислен герой в произведенията на Дж. Р. Р. Толкин и един от главните герои във „Властелинът на пръстените“. Той е хобит от Графството, който наследява Единствения пръстен от братовчед си Билбо Багинс, наричан фамилиарно „чичо“, и предприема мисията да го унищожи в огньовете на Планината на обречеността в Мордор. Той е споменат в посмъртно публикуваните произведения на Толкин „Силмарилион“ и „Недовършени разкази“.

Фродо е многократно раняван по време на мисията и с приближаването му към Мордор Пръстенът го обременява все повече. Той се променя, развивайки разбиране и състрадание и избягвайки насилието. При завръщането си в Графството той не е в състояние да се върне към обикновения живот. Две години след унищожаването на Пръстена му е позволено да се качи на кораб до земния рай Валинор.

Името му произлиза от староанглийското име Fróda, което означава „мъдър от опит“. Коментаторите пишат, че той съчетава смелост, безкористност и вярност и че като добър герой[2] изглежда скучноват, но израства чрез стремежа си – негероичен човек, който достига героичен размер.

Вътрешна история

[редактиране | редактиране на кода]

Предистория

[редактиране | редактиране на кода]

Фродо е представен във „Властелинът на пръстените“ като братовчед на Билбо Багинс и осиновен наследник. Родителите му, Дрого Багинс и Примула Брендибък, загиват при инцидент с лодка, когато Фродо е на 12 години, през 2980 г. от Третата епоха. Той прекарва следващите девет години от живота си у семейството си по майчина линия, Брендибъкс, в Бренди Хол. На 21 години е осиновен от бездетния Билбо, който го довежда да живее в дома му Торбодън в Графството. 21 години са далеч от възрастта за пълнолетие при хобитите – 33 години.

Той и Билбо споделят един и същи рожден ден, 22 септември. Билбо Бегинс и Фродо празнуват своя рожден ден на една и съща дата, но Билбо е роден 78 години преди Фродо. В началото на историята, описана в романа „Властелинът на пръстените“, Фродо и Билбо празнуват съответно своите 33-ти и 111-и рожден ден. Действието в романа започва на 22 септември 3001 г. Т.Е.

Билбо запознава Фродо с елфическите езици и те често ходят заедно на дълги пешеходни преходи.

Задругата на пръстена

[редактиране | редактиране на кода]

Внимание:  Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

Фродо става пълнолетен, когато Билбо напуска Графството. Фродо наследява Торбодън и пръстена на Билбо. Гандалф, несигурен за произхода на пръстена, предупреждава Фродо да избягва да го използва и да го пази в тайна[T 1] (По това време Гандалф все още не знае, че това е един от Пръстените на силата, а още по малко че е Единствения пръстен.) Фродо го държи скрит през следващите седемнадесет години и него използва; пръстенът му дава същото дълголетие, което е дал на Билбо. През 3018 г. Т.Е. Гандалф се завръща в Графството, за да му каже, че това е Единственият пръстен на Черния лорд Саурон, който се стреми да си го върне и използва, за да завладее Средната земя .[T 2]

Осъзнавайки, че е опасност за Графството Фродо решава да занесе Пръстена в Ломидол – домът на Елронд, могъщ елфически господар, подпомаган от Гандалф. Той тръгва с трима спътници: градинаря му Самознай Майтапер, негов близък приятел, и братовчедите си Мериадок Брендифук и Перегрин Тук. Междувременно най-могъщите слуги на Саурон, Деветте Назгули, са влезли в Графството като Черни ездачи, търсейки Пръстена. Те следват следите на Фродо и почти го прихващат.[T 3][T 4][T 5] Хобитите бягат в Олд Форест. Те са причаквани от магията на Старата Върба, но са спасени от Том Бомбадил,[T 6] който им дава подслон и напътствия.[T 7] Те са хванати в мъгла на Могилните хълмове от могилен уигъл и са омагьосани. Фродо се освобождава, атакува могилния уигъл и призовава Бомбадил, който отново спасява хобитите и ги изпраща на път.[T 8]

В кръчмата „Подскачащото пони“ Фродо получава закъсняло писмо от Гандалф и среща мъж, който се нарича Страйдър, дунеданец; истинското му име е Арагорн. Единственият пръстен се плъзга на пръста на Фродо в общата стая на кръчмата, правейки го невидим. Това привлича Назгулите, които претърсват празните стаи на хобитите през нощта.[T 9] Страйдър води групата през блатата.[T 10]

Докато са разположени на лагер на Уедъртоп, те са нападнати от петима Назгули. Водачът, Кралят-магьосник на Ангмар, пронизва Фродо с моргулско острие, като раната заплашва да го превърне в призрак под контрола на Назгул.[T 11] Стигайки до Ривендел,[T 12] той е излекуван от Елронд.[T 13]

Съветът на Елронд решава да унищожи Пръстена, като го хвърли в Планината на Съдбата в Мордор, царството на Саурон. Фродо, осъзнавайки, че е предопределен за тази задача, пристъпва напред, за да стане Носител на Пръстена. Сформирана е задруга от девет другари, които да му помогнат: хобитите, Гандалф, Арагорн, джуджето Гимли, елфът Леголас и Боромир, мъж от Гондор. Билбо, живеещ в Ривендел, дава на Фродо меча си Жилото и джуджешка ризница, изработена от митрил.[T 14] Групата, неспособна да премине Мъгливите планини през проход, влиза в мините на Мория.[T 15] Фродо е намушкан от орк с копие, но митриловата му ризница спасява живота му.[T 16] Гандалф е убит в битка с Балрог .[T 17] Арагорн ги отвежда към Лотлориен .[T 18] Там Галадриел дава на Фродо елфически плащ и фиала, която носи Светлината на звездата Еарендил, за да му помогне в мисията му.[T 19]

Задругата пътува с лодка по река Андуин и достига поляната на Парт Гален, точно над непроходимите водопади Раурос.[T 20] Задругата на пръстена се разделя при Амон Хен, след като Боромир е убит от орките, докато се опитва да защити Мери и Пипин. Той напада орките и дава живота си, за да изкупи вината си, след като се е поддал на силата на Единствения пръстен и се опитва да го отнеме от Фродо. Фродо се измъква, като го слага на пръста си. Това разбива задругата: тя е разпръсната от нахлуващите орки. Фродо избира да продължи търсенето сам, но Сам го следва.[T 21]

Двете кули

[редактиране | редактиране на кода]

Фродо и Сам си проправят път през дивата природа, следвани от чудовището А-гъл, което ги следи, опитвайки се да си върне Пръстена, който е загубил от Билбо (както е изобразен в „Хобитът “). Ам-гъл атакува хобитите, но Фродо го покорява с Жилото. Той се смилява над съществото и пощадява живота му, карайки го да обещае да ги преведе през мъртвите блата до Черната порта.[T 22][T 23] Те намират портата непроходима. Ам-гъл им казва за „друг път“ към Мордор,[T 24] и Фродо, въпреки възраженията на Сам, му позволява да ги отведе на юг към Итилиен.[T 25] Там те срещат Фарамир, по-малкия брат на Боромир, който ги отвежда в скрита пещера.[T 26] Фродо позволява Голъм да бъде заловен от Фарамир, спасявайки живота на Голъм, но го оставяйки да се чувства предаден. Фарамир осигурява провизии на хобитите и ги изпраща, предупреждавайки Фродо да се пази от предателството на Ам-гъл.[T 27][T 28]

Те минават покрай Минас Моргул, където привличането на Пръстена става непреодолимо, и се изкачват по Безкрайната стълба, за да преминат в Мордор.[T 29] На върха влизат в тунел, без да знаят, че това е домът на гигантския паяк Корубана. Ам-гъл се надява да му предаде хобитите и да си върне Пръстена, след като паякът ги убие. Коробана ухапва Фродо, принуждавайки го да загуби съзнание, но Сам я прогонва с Жилото и фиалата на Галадриел.[T 30] Вярвайки, че Фродо е мъртъв, Сам взема Пръстена и продължава мисията. Скоро обаче той чува как орки отвеждат Фродо за разпит, казвайки, че той е все още жив.[T 31]

Завръщането на краля

[редактиране | редактиране на кода]

Сам спасява Фродо и връща Пръстена.[T 32] Облечени в събрана от оркска броня, те тръгват, следвани от Голъм.[T 33] При Планината на Съдбата Фродо влиза в пропастта, където Саурон е изковал Пръстена. Тук Фродо губи волята да унищожи Пръстена и го слага, заявявайки го за себе си. Голъм атакува невидимия Фродо, отхапвайки пръста му и си връщайки Пръстена. Докато танцува във възторг, Голъм пада с Пръстена в огнените Пукнатини на Съдбата. Пръстенът е унищожен, а с него и силата на Саурон. Фродо и Сам са спасени от Великите Орли, докато Планината на Съдбата изригва, унищожавайки Мордор.[T 34]

След коронацията на Арагорн, четиримата хобити се завръщат у дома.[T 35] Те откриват, че падналият магьосник Саруман и неговите агенти са превзели Графството и са започнали да го индустриализират. Фродо и неговите спътници водят бунт и побеждават натрапниците. Дори след като Саруман се опитва да намушка Фродо, Фродо го пуска, само за да бъде убит от неговия юнак Грима Червееустия.[T 36] Хобитите възстановяват Графството до предишното му състояние на мир и добронамереност. Въпреки че е успешен в мисията си, Фродо никога не се възстановява от физическите и емоционалните рани, които е претърпял по време на мисията. След две години Фродо и Билбо, като Носители на Пръстените, получават разрешение да преминат към Валинор.[T 37]

Родословието на Фродо

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
Балбо Бегинс
 
Берила Бофин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мунго
(прадядо на Билбо Бегинс)
 
Ларго Бегинс
 
Танта Хорнблоуър
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фоско
 
Руби Болгър
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дора
 
Дрого
 
Примула Брендифук
 
Дудо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фродо
 
Дейзи
 
Грифо Бофин
 

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Дж. Р.Р. Толкин, Властелинът на пръстените, глава 1 – „Един дългоочакван празник“; превод: Любомир Николов – Нарви; изд.: „Бард“; ISBN 978-954-585-066-0, стр. 23
  2. ↑ Stanton, Michael N. Frodo // J.R.R. Tolkien Encyclopedia. Routledge, 2013. ISBN 978-0-415-86511-1. с. 223 – 225.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Tolkien 1954a book 1, ch. 1, "A Long-Expected Party"
  2. ↑ Tolkien 1954a book 1, ch. 2, "The Shadow of the Past"
  3. ↑ Tolkien 1954a book 1, ch. 3, "Three is Company"
  4. ↑ Tolkien 1954a book 1, ch. 4, "A Short Cut to Mushrooms"
  5. ↑ Tolkien 1954a book 1, ch. 5, "A Conspiracy Unmasked"
  6. ↑ Tolkien 1954a book 1, ch. 6, "The Old Forest"
  7. ↑ Tolkien 1954a book 1, ch. 7, "In the House of Tom Bombadil"
  8. ↑ Tolkien 1954a book 1, ch. 8, "Fog on the Barrow-Downs"
  9. ↑ Tolkien 1954a book 1, ch. 9, "At the Sign of the Prancing Pony"
  10. ↑ Tolkien 1954a book 1, ch. 10, "Strider"
  11. ↑ Tolkien 1954a book 1, ch. 11, "A Knife in the Dark"
  12. ↑ Tolkien 1954a book 1, ch. 12, "Flight to the Ford"
  13. ↑ Tolkien 1954a book 2, ch. 1, "Many Meetings"
  14. ↑ Tolkien 1954a, book 2, ch. 2, "The Council of Elrond"
  15. ↑ Tolkien 1954a book 2, ch. 3, "The Ring Goes South"
  16. ↑ Tolkien 1954a book 2, ch. 4, "A Journey in the Dark"
  17. ↑ Tolkien 1954a book 2, ch. 5, "The Bridge of Khazad-Dum"
  18. ↑ Tolkien 1954a book 2, ch. 6, "Lothlórien"
  19. ↑ Tolkien 1954a book 2, ch. 8, "Farewell to Lórien"
  20. ↑ Tolkien 1954a book 2, ch. 9, "The Great River"
  21. ↑ Tolkien 1954a book 2, ch. 10, "The Breaking of the Fellowship"
  22. ↑ Tolkien 1954 book 4, ch. 1, "The Taming of Sméagol"
  23. ↑ Tolkien 1954 book 4, ch. 2, "The Passage of the Marshes"
  24. ↑ Tolkien 1954 book 4, ch. 3, "The Black Gate is Closed"
  25. ↑ Tolkien 1954 book 4, ch. 4, "Of Herbs and Stewed Rabbit"
  26. ↑ Tolkien 1954 book 4, ch. 5, "The Window on the West"
  27. ↑ Tolkien 1954 book 4, ch. 6, "The Forbidden Pool"
  28. ↑ Tolkien 1954 book 4, ch. 7, "Journey to the Cross-Roads"
  29. ↑ Tolkien 1954 book 4, ch. 8, "The Stairs of Cirith Ungol"
  30. ↑ Tolkien 1954 book 4, ch. 9, "Shelob's Lair"
  31. ↑ Tolkien 1954 book 4, ch. 10, "The Choices of Master Samwise"
  32. ↑ Tolkien 1955 book 6, ch. 1, "The Tower of Cirith Ungol"
  33. ↑ Tolkien 1955 book 6, ch. 2, "The Land of Shadow"
  34. ↑ Tolkien 1955 book 6, ch. 3, "Mount Doom"
  35. ↑ Tolkien 1955 book 6, ch. 7, "Homeward Bound"
  36. ↑ Tolkien 1955, book 6, ch. 8, "The Scouring of the Shire"
  37. ↑ Tolkien 1955 book 6, ch. 9, "The Grey Havens"
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фродо_Бегинс&oldid=12798144“.