Гусла (хор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хор Гусла)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гусла.

Хор „Гусла“, април 1933 г. Източник: ДА „Архиви“

Хор „Гусла“ е български мъжки хор, основан през 1924 г. по идея на Добри Христов в София. Основатели са Цветан Николов, Васил Стамболджиев, Добри Хаджиянков, Сотир Спанчев, Георги Рафаилов, Христо Кулелиев, Стоян Хаджибонев. Стоян Хаджибонев е бил награден от цар Борис III за заслугите си в хор „Гусла“ със сребърен кръст от Ордена на Св. Александър.[1] Първият диригент е Добри Хаджиянков. В периода 1929 – 1930 г. диригент е Христо Манолов, а до 1960 г. ръководител на хора е Асен Димитров. Между 1960 и 1979 г. диригент е Васил Стефанов. От 1985 г. хорът се ръководи от Валентин Бобевски. През годините хорът е достигал до 110 души. Състои се от 60 певци, от които 34 тенори, 14 баритони, 12 баси.

Хорът е изнася над 4000 концерта в 52 страни – над 100 турнета пред повече от шест милиона слушатели. Участва в 36 конкурса и фестивали в Унгария, Полша, Италия, Испания, Великобритания, Япония, Франция, Германия, Гърция, Холандия. Носител е на 22 национални и международни награди, между които „Европейската среща на хоровете“ – Будапеща (1933), Републиканските фестивали на художествената самодейност – София и Пловдив (1959 – 1989), „Международния хоров конкурс“ – Хага (1971), „Международния хоров конкурс“ – Толоса, Испания (1974), Конкурса на BBC (1978), Международния хоров конкурс – „Майнхаузен“ (Франкфурт – 1993).

Снимка на Венедикт Бобчевски и хор Гусла на връщане от Будапеща с парахода „Сатурнус“, 12 август 1933 година, източник ДА „Архиви“.

Широкият репертоарен диапазон на хора включва творби от всички стилове и епохи – от древността (Одата на Пиндар), старите майстори (Жоскен де Пре, Рамо, Виториа), Ренесанса (Скарлати, Ди Веноза), Барока (Йохан Себастиан Бах и Хендел) Класиците (Моцарт, Бетховен), Романтиците (Шуберт, Вебер, Шуман, Брамс), през Брух, Чайковски, Вагнер, Верди, Бортнянски, Шостакович, Орф, Кодай – до наши дни. Най-изтъкнатите български композитори специално творят за хор „Гусла“. Хорът е изпълнил над 1000 хорови творби. За него са писали Добри Христов, Петко Стайнов, Георги Димитров, Александър Танев, Здравко Манолов, Георги Спасов, Марин Големинов, Петър Динев, Христо Манолов.

Хорът участва в постановките „Лоенгрин“, „Танхойзер“ и „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер, „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски и „Садко“ от Николай Римски-Корсаков, като подсилва оперния хор на Софийската опера.

„Гусла“ е първият български хор, който осъществява задгранично турне – в Германия през 1927 г. През 1931 г. за първи път в България изпълнява Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен. През 1933 г. в Будапеща печели за първи път награда от хоров конкурс.

Осъществил е 225 радиозаписа на песни, пет телевизионни филма, девет грамофонни плочи, три аудиокасети и три компакт диска.

В хор „Гусла“ са пели Борис Христов, Тодор Мазаров, Любомир Минчев.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. № 1820 от 03.10.1938 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България