Цветан Владовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чочо Владовски
Чочо Владовски през 2005 година.
Чочо Владовски през 2005 година.
Информация
Псевдоним Чочо
Роден
Цветан Христов Владовски
20 март 1956 г.(1956-03-20)
Починал
Стил рок, поп
Глас тенор
Активни години 1970 – 2003
Музикален издател Балкантон, Golden Records, Poly Sound
Свързани изпълнители Диана Експрес;
Тангра;
Лили Иванова;
Емил Димитров

Цветан Владовски, по-известен като Чочо Владовски, е български музикант, певец, композитор и аранжор, известен най-вече като вокалист на рок група Тангра.

Кратка биография[редактиране | редактиране на кода]

Чочо Владовски е роден в гр. София на 20 март 1956 г. в музикалното семейство на Христо Владовски – солист флейтист на Софийската филхармония. От малък започва да се занимава с музика, първоначално – с цигулка, впоследствие – с флейта, с която се записва в музикалната гимназия в София. Голямо влияние върху музикалното си развитие получава от по-големия си брат – Трошан Владовски, китарист на „Сребърните гривни“, една от първите рок групи в България.

Творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Първи стъпки[редактиране | редактиране на кода]

В Музикалната гимназия, повлиян от музиката на Джетро Тъл, Лед Цепелин и Дийп Пърпъл, заедно със съученика си Иван Лечев правят първата си „читалищна група“ през 1970 – 1971 в читалище „Пробуда“. През лятната ваканция заедно с друга легенда на българската рок музика Нако "Циганина" свирят на морето в къмпинга Аркутино.

Професионално израстване[редактиране | редактиране на кода]

Изключен от училище заради „неблагонадежност“ към комунистическата система на обучение, той започва творческия си път през 1972 г. със състава на „Сребърните гривни“. Попадайки в среда на музиканти като Иван (Ванко) Пеев и Александър Петрунов (Сашо Гривната), Чочо за кратко време се приспособявя като бек вокал, флейтист и перкусии (конги). По това време се правят главно кавъри на известни песни на Ийгълс, Дуби Брадърс, Фрии, Дийп Пърпъл, в които Чочо се изявява и като фронт-вокал. През 1974 г. започва работа и прави няколко музикални турнета с Митко Щерев и „6+1“. През този период работи с известните имена в българския рок – Илия Караянев (Личо Стоунса), Ванко „Филибето“ и др.

За кратко време твори и с група Диана Експрес.

В шоу бизнеса[редактиране | редактиране на кода]

През периода 1975 – 1978 г. работи с Емил Димитров в неговия оркестър „Синьо-белите“. Освен многобройните гастроли в България, Чочо пътува на турнета във Франция, СССР, Чехословакия и Турция. Има участия на фестивала „Златният Орфей“, новогодишни и абитуриентски балове. През този период натрупва огромен опит от многобройни концертни прояви и замисля самостоятелни изяви.

С група „Тангра“[редактиране | редактиране на кода]

През на 1979 г. Чочо започва да пее с наскоро формираната рок група „Тангра“, взимайки участие в Младежкия конкурс за забавна песен. Групата печели първо място с песента „Очакване“ и след това заминава на Златни пясъци където свири през летния сезон. В този период освен Чочо в групата работят: Константин Марков („Косьо“) – бас, Борислав Цонев („Боби“) – китара, Борислав Панов („Боти“) – клавири и цигулка, кръстник на „Тангра“, Антон Бубев („Капъша“) – барабани. Репертоарът включва кавъри на „Канзас“, „Status Quo“, „Free“ и други, но вече има и български авторски песни.

Повторно Чочо започва работа с „Тангра“ през 1980 – 1982 г., като изпява най-големите хитове на групата: „Нашия град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“ по музика на Борис Карадимчев, текстове на Александър Петров и аранжименти на Тангра. Тангра е в състав: Косьо Марков – бас, Борислав Цонев – китара, Емил Герасимов – ударни и Валентин Пападополус („Папи“) – клавири. Следват турнета в България и в чужбина, СССР, ГДР, като успехът им е огромен. През 1983 г. групата има покана за турне в Чехословакия, но МВР – респективно КДС, отказва паспорт на Чочо. Това е тежък удар за цялата група, която впоследствие се разпада.

Солова кариера[редактиране | редактиране на кода]

Чочо и Дени със „Златният Орфей“

След 1984 г. Чочо работи за кратко с Развигор Попов и Мими Иванова като соло изпълнител. Впоследствие започва самостоятелна кариера и се ориентира към изпълнения в стил поп. Сътрудничи си с композиторите Тончо Русев, Стефан Димитров, Вили Казасян, Асен Драгнев, Кристиян Бояджиев и др. От този период е хитът „Безсъние“, отново по музика на Борис Карадимчев и текст на Александър Петров. През 1989 г. издава самостоятелен албум, озаглавен „Цветан Владовски“.

В началото на 1990 г. започва съвместна работа с Лили Иванова, откривайки музикално студио и продуцира нейния албум „Хазарт“ 1993 г. Реализира три популярни дуета с Лили („Днешната любов“, „Малък шанс“ и „Днешната любов“).

През 1996 година издава втория си албум „Богатство“.

В творчески колектив с Александър Кипров и Данаил Драганов (Дени), печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ 1997 г. за българска песен, а през следващата 1998 г. – първа награда. Печелят Първа награда на „Бургас и морето“ 1998, II Награда на Международния конкурс в Скопие през 1997. През 2002 г. взима участие в авторския проект на Георги Анастасов („Фишека“) „Като свещ в мрака“, като изпълнява и взима участие в три песни от албума. В следващия албум на Георги Анастасов („Фишека“) „Господи, дай ми сили“ през 2003 г. изпълнява „Спи, дете“ в дует със Светлозара Желязкова („Дзуфи“). Песента е посветена на наскоро родилия му се син Хари.

От началото до края на 90-те години Чочо Владовски изпълнява българските версии на началните песни на много от анимационните сериали на „Дисни“, като „Патешки истории“, „Чип и Дейл: Спасителен отряд“, „Приключенията на Гумените мечета“, „Капитан Балу“, „Новите приключения на Мечо Пух“, „Аладин“ и „Чернокрилият паток“.

Председател на Българската национална асоциация на производителите на звукозаписи (БНАПЗ).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

като композитор:

  • „II награда“ за песента „Огън и дим“ (муз. Александър Кипров, Данаил Драганов, Цветан Владовски) в изпълнение на дует Ритон на Международния фестивал „Златният Орфей“ (Слънчев бряг, 1997).

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студиини албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • „Нашият град“ (1982)

С група „Тангра“ (LP, Балкантон – ВТА 10932)

  1. Нашият град
  2. Боряна
  3. Панелен рок
  4. Любовта, без която не можем
  5. Момиче от другия клас
  6. Богатство
  7. Срещи
  8. Приятели
  9. Събота
  10. Завръщане
  11. Дискотека
  12. Не е за теб
  13. Можеш ли?
  14. Есента
  • „Цветан Владовски“ (1987) (LP и МС, Балкантон – ВТА 12382)
  1. В наше село
  2. И глас на саксофон
  3. И краля ходи бос
  4. На улицата
  5. Безсъние
  6. Казва ли ти някой?
  7. Плува ли корабче?
  8. Монолог
  9. Попътен вятър
  10. Спомени от бъдещето

Мини албуми[редактиране | редактиране на кода]

с „Тангра“

  • „Тангра“ (1980)
    (SP, Балкантон – BTK 3617)
  1. Не за теб
  2. Можеш ли ?
  • „Оркестър без име“ (1982) – Маргарита Хранова, Тангра (SP, Балкантон – BTK 3660)
  1. Оставаме
  2. Theme From Оркестър без име

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Богатство“ (1996) (CD, Golden Records – GRCD 96001)
  1. Богатство
  2. Любовта, без която не можем
  3. Нашият град
  4. И краля ходи бос
  5. Плува ли корабче?
  6. Автопортрет
  7. Безсъние
  8. Кръговрат
  9. Днешната любов – дует с Лили Иванова
  10. Самота
  11. Спомени от бъдещето
  12. All Right Now
  13. Начало
  14. Надежда
  • „Антология – част I“ (2000)

‎(CD, PolySound Inc. – PS 008959 201 – 11)

  1. Нашият град
  2. Боряна
  3. Панелен рок
  4. Любовта, без която не можем
  5. Момиче от другия клас
  6. Богатство
  7. Срещи
  8. Приятели
  9. Събота
  10. Завръщане
  11. Дискотека
  12. Не е за теб
  13. Можеш ли?
  14. Есента

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България