Шу тесто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шу тесто
Choux pastry swans.jpg
Сладки от шу тесто
Вид десерт
Друго име Pâte à choux
Произход Флаг на Франция Франция
Създател Panterelli
Детайли
Описание тесто за сладкарски изделия
Основни
съставки
масло, брашно, яйца, вода
Шу тесто в Общомедия

Шу (choux) тесто или на френски: pâte à choux (На френски: [pɑt a ʃu]), е леко сладкарско тесто, използвано в много сладкарски изделия. Съдържа само масло, вода, брашно и яйца. Вместо мая или набухвател, тестото има високо съдържание на влага, която да създаде пара по време на готвене, която от своя страна надува тестото. Шу тестото се използва в много европейски и производни от тях кухни.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според някои готварски книги [1] готвач на име Пантарели или Пантанели измисля тестото през 1540 г., седем години след като напуска Флоренция с Катрин дьо Медичи и нейните дворяни. Той използва тестото, за да направи гато, и го нарича на френски: pâte à Pantanelli или Пантанелово тесто.

С течение на времето рецептата на тестото се развива и името се променя и става на френски: pâte à popelin. Това е защото се използва за направата на френски: popelins – малки торти, направени във формата на женски гърди.

Авис, френски сладкар на френски: pâtissier, използва подобно тесто за създаването на така наречените choux buns или вид козуначени кифли. Тогава и името на тестото се променя на на френски: pâte à choux, (тесто като зеле), тъй като изпечените кифли на Авис приличат на малки зелки.

Оттам, Антоан Карем, на френски: Antoine Carême прави промени в рецептата, която в днешни дни се използва най-вече за направата на профитероли. [2]

Основни съставки и метод на втасване[редактиране | редактиране на кода]

Съставките за хлебни сладкиши са масло, вода, брашно и яйца. Вместо мая или набухвател, това тесто изисква високо съдържание на влага. То се постига чрез варене на водата и маслото, след което се добавя брашното. Сместа се готви няколко минути, след това се охлажда, преди да се добавят достатъчно яйца, с които се постига желаната консистенция. Стъпката на варене причинява нишестето в брашното да се гелира, което позволява смесването на повече вода в тестото. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Le Cordon Bleu patisserie foundations. Clifton Park, New York, Delmar, 2 December 2011. ISBN 978-1-4390-5713-1.
  2. Juillet, Claude. Classic Patisserie: An A–Z Handbook. Butterworth-Heinemann, 1998. ISBN 0-7506-3815-X.
  3. McGee, Harold. On Food and Cooking: The Science and Lore of the Kitchen. Completely rev. and updated.. New York, New York, Scribner, 2004. ISBN 0-684-80001-2. с. 552 – 553, 612.