Яким Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Яким Тодоров
български дърворезбар
Роден

Яким Тодоров Петков е български резбар, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иконостасът на храма „Свети Никола“ в Мраморец

Яким Тодоров е роден в дебърското село Гари, Западна Македония в 1861 година в семейството на строителя и резбар Тодор Петков. Учи при баща си. В 1889 година баща му заболява и оставя резбите на иконостаса и другите мебели в църквата „Света Петка“ в Горна Белица на Яким.[1]

Яким Тодоров изработва балдахина на охридската катедрала „Свети Климент“, воден от руски каталог. В 1893 година изработва владишки трон за църквата на манастира „Свети Наум“. Заедно с брат си Нестор Тодоров издълбават владишкия трон на „Свети Климент“ и оставят надпис: „Издолбаное изъ руки Ѧкима и Нестора Тодорови Рекали с. Гаре. Сеи тронъ издѣлбасѧ во лѣта 1895 май 20“. След това Яким Тодоров прави балдахина и свещника за църквата на Слепченския манастир, а после иконостаса, амвона и владишкия трон за „Свети Никола“ в Мраморец. В 1896 година владиката Методий Охридски му поръчва иконостаса, амвона и владишкия трон за „Свети Георги“ в Злести.[1] На следната 1898 година прави и резбите в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Мешеища.[2]

Дейността на войводата Дамян прекъсва работата му в Ърбино. Илинденското въстание в 1903 година го заварва да резбова тавани в турските конаци в Издеглаве. В края на година е принуден да бяга в Свободна България и се установява в София. Започва работа в резбарската работилница на Филипови, където остава до 1924 година. В средата на 30-те години продължава да работи.[2]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
Яким
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Огнян Якимов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петко Огнянов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Петков
(1814 — 1899)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яким Тодоров
(1861 — ?)
 
 
 
Нестор Тодоров
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 242.
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 243.
     Портал „Македония“         Портал „Македония