Полуостров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Въздушна снимка на полуостров Киберон на атлантическото крайбрежие на Франция

Полуостровът е част от сушата, която е вдадена навътре във воден басейн – океан, море, залив или езеро.[1] Това е условно понятие. Полуостровите са определени от географите и не всяка суша, която отговаря на определението, се счита за полуостров. По големина могат да са огромни (такива, които определят формите на континентите), както и съвсем малки. Брегова линия с много полуострови се нарича разчленена, а тази, която няма такива, е права или неутрална.

Връзка със сушата[редактиране | редактиране на кода]

Връзката със сушата е най-деликатният въпрос, когато се говори за полуостров. Тя може да бъде широка (дори по-широка от самия полуостров, както е при Индостан) или много тясна (Пелопонес, Малакски полуостров, Гоахира). Тесните връзки се наричат провлаци.

Теоретично се приема, че граница между полуострова и континента е правата линия, която свързва най-дълбоките части на ограждащите го водни басейни. Този принцип обаче не може да се приложи навсякъде. В други случаи тя минава през най-тясната част на провлака. Има и трети начин за определянето ѝ и той е най-научно издържан – когато за такава се приема линия, която е обособена от самата природа. В това отношение пример е Балканският полуостров. През повечето време неговата граница минава по реките Дунав, Сава и Соча.[2] Границата на Пиренейския полуостров върви по вододелното било на Пиренеите, което не е права линия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Според произхода има две групи полуострови:

  • образувани поради отдръпването или издигането на нивото на световния океан – те са тектонски и геоложки свързани със сушата и представляват нейно логично продължение (тук са най-големите полуострови на Земята).
  • образувани под въздействието на екзогенни процеси (най-вече акумулация) – натрупване на пясък от вълните създава форми като коса и томболо.[3]

Изключение и от двете групи са тези полуострови, които са създадени от тектонските процеси, но не са геоложки свързани с континента, на който принадлежат. Това са Арабският полуостров и Индостан – части от някогашния палеоконтинент Гондвана, но откъснати от съвременна Африка и станали част от Азия.


Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от островите, чиято площ може да се изчисли с голяма точност, при полуостровите не е така. Причината е в условната граница. Въпреки това хората имат нужда да знаят това, за да определят например кой е най-големият полуостров на Земята. Без съмнение това е Арабският полуостров (въпреки че площта му се изчислява различно).

Полуостровите имат също ширина и дълбочина. Ширината се определя от разстоянието между брегове в най-широката му част. Дълбочина е разстоянието от границата с континента до най-отдалечената точка навътре във водния басейн. Колкото са по-дълбоки, отколкото широки, толкова полуостровите са по-добре изявени.


Най-големи полуострови (по World Atlas)[4][редактиране | редактиране на кода]

Полуостров Площ (в кв. км)
Арабски 3 237 000
Индостан 2 072 000
Индокитай 1 938 000
Сомалийски 1 883 000
Аляска 1 500 000
Лабрадор 1 400 000
Скандинавски 750 000
Балкански 667 000
Пиренейски 582 000
Корейски 221 000
Флорида 170 300

По-известни полуострови[редактиране | редактиране на кода]

Азиатски полуострови[редактиране | редактиране на кода]

Европейски полуострови[редактиране | редактиране на кода]

В Европа най-големите полуострови са:

Северноамерикански полуострови[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Румен Пенин, Физическа география и ландшафтна екология, София 2007, с. 246 ISBN 978-954-18-0547-3
  2. Мартин Гловня, Екатерина Благоева, Физическа география на континентите, София 1989, с. 192
  3. Пенин, Физическа география..., с. 246
  4. 15 Largest Peninsulas In The World, Worldatls.com