356 mm/52 морско оръдие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
356 mm/52 морско оръдие
356-мм/52 оръдие на железопътен транспортьор ТМ-1-14
История на производството
ПроизводителОбуховски завод и Vickers,
в Русия
и Великобритания
Година на производство1910 г. – 1913 г.
Произведени11
История на службата
На въоръжение вВоенноморски флот на Русия Руска империя
 СССР
Характеристики на оръдието
Калибър, mm356
Дължина на ствола, mm/калибра18 491/52
Маса на оръдието със затвора, kg83,33 т
Принцип на зарежданеРазделно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута1,5 – 3[1]
Характеристики на артилерийската установка
Възвишение (max)+25°
(+30° двуоръдейна установка, +50° ЖП платформа)
Снижение (min)-5°
(0° двуоръдейна установка, -7° ЖП платформа)
Ъгъл на завъртане, °+155°/-155°
+140°/-140°
(по носа и кърмата)
Максимална далечина на стрелбата, m25,25 при +29°[2]

356 mm/52 морско оръдие е руско корабно оръдие с калибър 356 mm. Разработено е от Обуховския завод. Прието на въоръжение Руския императорски флот през 1913 г. Тези оръдия са предназначени за основно въоръжение на линейните крайцери от типа „Измаил“, но нито един от четирите заложени кораба не е достроен.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Произвежда се от Обуховския завод и британската компания Викерс, която произвежда първата партия оръдия. Всчико флота получава 11 оръдия: 10 от Великобритания и едно от Обуховския завод.[2]

Първоначално Морското ведомство планира да поръча 76 356/52-мм оръдия, от тях 48 за поставяне на крайцерите, 24 – резервни за крайцерите и 4 – за морския полигон. 36 оръдия са поръчани на Викерс в Англия и 40 на ОСЗ.

356/52-мм оръдия за МА не следва да се бъркат с 356/52 оръдия на Сухопътното ведомство (СА). В периода 1912 – 1914 г. ГАУ поръчва на ОСЗ 17 356/52-мм оръдия СА, отличаващи се от морските с по-голямо тегло и по-голям обем на камерата. До октомври 1917 г. от Англия доставят не по-малко от 10 356/52-мм оръдия, а ОСЗ не предава нито едно. Полигонните изпитания на 356/52-мм оръдия преминават през 1917 г. на специален полигонен лафет Дурлахер. През 1922 г. в ОСЗ се съхраняват 8 готови оръдия на Викерс и 7 недонаправени оръдия на ОСЗ, готовността на 4 от тях съставлява 60%.

Поръчката за първите четири куполни установки за „Измаил“ са дадени на Металическия завод през 1913 г. Работите по кулите са напълно прекратени от завода на 16 август 1917 г., без да е предадена нито една кула или поне легло. Устройството на 356/52-мм кули е близко до това на 305/52-мм кули. Интересна новост става това, че основните електродвигатели за кулите трябва да работят на променлив ток (трифазен), а не на постоянен ток, както е на всички кораби от дореволюционния флот.

Експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1930-те години шест оръдия са поставени на железопътните транспортьори ТМ-1-14, предназначени за бреговата артилерия. Транспортьорите ТМ-1-14 са снети от въоръжение през 1952 г.

Свръхдалекобойните оръдия[редактиране | редактиране на кода]

През 1918 г. се създава Косартоп (Комисия за особени артилерийски опитни системи), в която влизат най-добрите специалисти в областта на артилерията – Н. Ф. Дроздов, И. П. Граве, В. М. Трофимов, Ф. Ф. Лендер и др. Най-важната задача на Косартоп е разработката на системи за свръхдалечна стрелба. Да се създават принципно нови артсистеми по онова време е нереално, за това е решено да се създаде принципно нов свръхдалекобоен снаряд за 356/52-мм оръдия. Снаряда е наречен „комбиниран“, по-късно такива снаряди започват са кръстени подкалибрени. Снаряда се състои от шаси и „активен“ снаряд. Теглото на цялата конструкция е 236 кг, а на активния снаряд калибър 203 мм – 110 кг.

През юни 1924 г. при стрелба с 203-мм активен снаряд с тегло 110 кг при скорост 1250 м/с е получена максимална далечина на стрелбата от 48,5 км. В хода на тези стрелби е отбелязано голямото разсейване по точност и далечина вследствие на това, че извивката на нарезите на щатното 356/52-мм оръдие от 30 клб не осигурява правилен полет на снарядите.

Във връзка с това е решено да се пробие ствола на 356/52-мм оръдие до 368 мм с по-извита нарезка.

Пробивът на ствола на 368-мм оръдие №1 е направен през 1934 г. в завод „Болшевик“. В началото на декември 1934 г. започват изпитанията на оръдие №1, които са неуспешни поради качеството на снарядите. На изпитанията е получена скорост от 1254 – 1265 м/с. При стрелбата от 2 август 1935 г. е получена средна далечина от 88720 м при ъгъл около 50°. В края на 1935 г. са проведени стрелби със снаряди с поясни шасита, до далечина на стрелбата от 97270 м при ъгъл +42°.

По това време е завършено преправянето на второто 356-мм оръдие до 368-мм. През март 1937 г. са съставени таблиците за стрелба от 368-мм оръдия. 368-мм стволове се предполага да бъдат поставени на железопътните транспортьори ТМ-1-14, обаче тези планове не са реализирани.

Бойна употреба[редактиране | редактиране на кода]

В състава на батарея №11 оръдия 356-мм/52 участват в отбраната на Ленинград в периода 1941 – 1942 г.

Освен трите железопътни установки на 11-а батарея по противника води огън още едно 14" оръдие, първоначално предназначено за въоръжение на „Измаилите“. Това е оръдието от опитната установка на Морския полигон, на което през 20 – 30-те години се провеждат опити по усъвършенстването на артилерийската техника. С началото на войната то заедно с едно 16"/50 и две 12"/52 установки от полигона е обединено в тежка артилерийска батарея, която води ефективен огън по обсаждащия града враг. Така е затворен следния кръг – оръдията на „Измаил“ все пак успяват да внесат своя принос в борбата с противника, против който те са създавани от самото начало. И те действат, макар и на сушата, но все пак формално в състава на морски части.

Боеприпаси за 356-мм/52 морско оръдие[редактиране | редактиране на кода]

Снаряди за 356-мм/52 морско оръдие[2]
тип на снаряда тегло, кг дължина, калибри тегло на ВВ, кг съдържание на ВВ, % начална скорост, м/с далечина на стрелбата, м/при ъгъл на възвишение°
Бронебоен образец 1911 г. 747,8 3,9 20,38 2,7 ? ?
Фугасен образец 1913 г. 747,8 4,75 81,9 10,9 731,5 23 241/25
31 020/50
Фугасен образец 1928 г. 512,5 5,0 88,2 17,2 980 34 860/25
52 858/50

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. 442 с. ISBN 985-433-703-0.
  2. а б в Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. 441 с. ISBN 985-433-703-0.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. ISBN 985-433-703-0.
  • А. Б. Широкорад Корабельная артиллерия Российского флота 1867 – 1922 гг.
  • С. Е. Виноградов Линейный крейсер „Измаил“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „356-мм/52 морская пушка“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​