Алея на класиците
Алеята на класиците е скулптурен ансамбъл в град Кишинев, столицата на Молдова. Устроена е в централния парк на града „Щефан чел Маре“.
Алеята преминава през централната му част. Разположена е между бул. „Щефан чел Маре“ и високата гранитна колона, на която е издигнат бронзовият бюст на Пушкин, изработен от руския скулптор, академик Александър Опекушин. По алеята, от двете ѝ страни, се представени бюстовете на писатели, поети учени, политически и културни дейци на Молдова и Румъния. Изработени са от бронз и са поставени на постаменти от полиран червен мрамор.[1]
Първоначално алеята се нарича „Алея на писателите-класици на молдовската литература“.[2][3] Идеята за скулптурния комплекс принадлежи на скулптора Александър Плъмъдялъ, който мечтае за създаване на музей под открито небе. Като модел за алеята е послужил ансамбълът в парка на „Чишмиджиу“ в Букурещ.[3]
Алеята е открита през 1958 г. само с 12 бюста. Осъществяването ѝ е поръчано на Фьодор Наумов, главен архитект на Кишинев по онова време. Той проектира пиедесталите, които са изпълнени в завода за гранит в град Митишчи, Московска област. За изпълнение на бюстовете са привлечени едни от най-добрите скулптори като Лазар Дубиновски, Лев Авербух, Б. Краковяк, Йосиф Кептънару, Леонид Фитов и други. Въпреки различната им възраст, школи и стилове, сформираният многонационален екип успява да създаде ансамбъл, при който в единно цяло са съчетани самобитността и оригиналността на всеки от тях.[2]
След излизането на страната от рамките на СССР, местните власти започват да добавят нови бюстове на румънски и молдовски писатели и поети, забравени при съветската власт.[3] Част от тях са Георге Асаки, Василе Александри, Лучиан Блага, Октавиан Гога, Тудор Аргези, Александру Донич, Димитрие Кантемир, Джордже Баковия, Михаил Когълничану, Николае Йорга.[1] Днес на алеята са поставени 28 бюста, заедно с този на Пушкин в началото ѝ.[3]
№ | Личност | Занимание | Година на поставяне | Скулптор | Бюст |
---|---|---|---|---|---|
1 | Василе Александри | Молдовски писател, драматург, поет, публицист (1821 – 1890)[4] | 1957[5] | Лазар Дубиновски[5] | |
2 | Тудор Аргези | Румънски поет (1880 – 1967)[6] | 1995[7] | Дмитрий Вердяну[7][2] | |
3 | Георге Асаки | Молдовски писател от арменски произход, поет, художник, историк, драматург, преводач (1788 – 1869)[8] | 1957[9] | Лазар Дубиновски[9] | |
4 | Джордже Баковия | Румънски поет-символист (1881 – 1957)[10] | 2001[11] | Милица Петрашку[12] | |
5 | Лучиан Блага | Румънски философ, поет, преводач, драматург, журналист, университетски професор, дипломат (1895 – 1961)[13] | 1992[11] | Александър Пикунов-Тирцъу[12] | |
6 | Григоре Виеру | Молдовски поет (1935 – 2009)[14] | 2010[11] | Адам Роми[15] | |
7 | Октавиан Гога | Румънски поет, драматург, академик, ултрадесен политик, премиер на Румъния (1881 – 1938)[16] | 2000[11] | Корнел Медря[12] | |
8 | Александру Донич | Румънски писател, баща на националната румънска басня (1806 – 1865)[13] | 1957[11] | Йосиф Крептънару[2] | |
9 | Мирча Елиаде | Румънски философ, културолог, писател (1907 – 1986)[17] | 1997[11] | Б. Краковяк[2] | |
10 | Михай Еминеску | Румънски поет, писател-романтик, журналист (1850 – 1889)[13] | 1957[11] | Лазар Дубиновски[18] | |
11 | Николае Йорга | Румънски историк, византолог, литературен критик, писател, академик, премиер, министър на народното образование (1871 – 1940)[19] | 1990[11] | Михаил Екобич[12] | |
15 | Джордже Кълинеску | Румънски литературовед, писател, публицист, литературен критик (1899 – 1965)[20] | 1997[11] | Сергей Ганенко[12] | |
12 | Димитрие Кантемир | Молдовски историк, философ, писател, полиглот, член на Берлинската академия на науките, Господар на Молдовското княжество (1693, 1710 – 1711), Светъл княз на Русия (от 1711) и Свещената Римска империя (от 1723)[13] | 1957[11] | Н. Горенишев[2] | |
13 | Михаил Когълничану | Румънски публицист, историк, академик, министър-председател, външен министър на Румъния (1817 – 1891)[21] | |||
14 | Джордже Кошбук | Румънски поет (1866 – 1918)[22] | 1996[11] | Константин Попович[2] | |
16 | Йон Крянга | Молдовски писател, мемоарист (1837 – 1889)[23] | 1957[11] | Лев Авербух[2] | |
17 | Алексей Матеевич | Молдовски поет, преводач, автор на текста на химна на Молдова, военен свещеник в руската армия (1888 – 1917)[13] | 1990[11] | Дмитрий Русу-Скворцов[12] | |
18 | Николае Милеску-Спътару | Руски дипломат от румънски произход, учен, преводач-полиглот, богослов, пътешественик, географ, автор на първия молдовски речник (1636 – 1708)[13]) | 1957[11] | Лев Авербух[2] | |
19 | Константин Негруци | Молдовски и румънски писател (1808 – 1868)[24] | 1957[11] | Лазар Дубиновски[18], Александър Майко[2] | |
20 | Адриан Пъунеску | Румънски поет, публицист, политик (1943 – 2010)[25] | 2011[5] | Адам Роми[5] | |
21 | Алеку Русо | Молдовски поет, писател, литературен критик, публицист, революционер (1819 – 1859)[13] | 1957[11] | Вадим Ларченко[2] | |
22 | Михаил Садовяну | Румънски писател, журналист, политик (1880 – 1961)[26] | 1990[11] | колектив[12] | |
23 | Константин Стамати | Молдовски писател, лекар (1786 – 1869)[13] | 1957[11] | Леонид Фитов[2] | |
25 | Никита Станеску | Румънски поет (1933 – 1983)[27] | 1990[11] | колектив[12] | |
24 | Константин Стере | Молдовски и румънски прозаик, публицист, мемоарист, политик (1865 – 1936)[13] | 1991[11] | Г. Дубровин[2] | |
26 | Александър Хиждеу | Бесарабски румънски прозаик, поет, историк, филолог, фолклорист (1811 – 1872)[13] | 1957[11] | Б. Краковяк[2] | |
27 | Богдан Хашдеу | Молдовски и румънски прозаик, поет, филолог, публицист, историк (1836 – 1907)[28] | 1957[11] | Йосиф Кептънару[2] |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б ((ru)) Rutraveller/Аллея Классиков
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п ((ru)) Chisinau,orasul meu Архив на оригинала от 2016-10-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г ((ru)) Moldova Discover/Памятники/Аллея классиков Архив на оригинала от 2016-05-07 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Moldovenii/Александри Василе
- ↑ а б в г ((ru)) Prospect/История/Аллея Классиков в Кишиневе/Бюст Адриана Пэунеску
- ↑ Факел/Наредените думи на Тудор Аргези
- ↑ а б ((ru)) ПомниПро/Тудор Аргези Архив на оригинала от 2016-05-13 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Moldovenii/Асаки Георге
- ↑ а б ((ru)) Moldova Photo Gallery/Георге Асаки Архив на оригинала от 2017-11-16 в Wayback Machine.
- ↑ Литературен свят/Джордже Баковия
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ((ru)) Go Moldova Архив на оригинала от 2016-05-01 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж з ((ru)) Памятники Кишинева
- ↑ а б в г д е ж з и к ((ru)) „Классные“ классики: интересный ликбез/21 май 2015 Архив на оригинала от 2016-05-07 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Люди/Григоре Виеру
- ↑ ((ro)) UNIREA/Sculptorul Adam Romi, un artist – patriot, deschizător de drumuri în portretistica monumentală la Alba Iulia şi Chişinău
- ↑ Литературен свят/Октавиан Гога
- ↑ Литературен свят/Мирча Елиаде
- ↑ а б ((ru)) Chisinau,orasul meu/Лазарь Исаакович Дубиновский Архив на оригинала от 2016-10-11 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Богослов/Йорга Николае Архив на оригинала от 2016-06-16 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Бессарабия/Джордже Кэлинеску Архив на оригинала от 2016-05-13 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Михаил Когэлничану – большой патриот Молдовы
- ↑ ((ru)) Большая советская энциклопедия/Кошбук Джордже
- ↑ ((ru)) Универсальная энциклопедия/Ион Крянгэ
- ↑ ((ru)) Moldovenii/Негруцци Константин
- ↑ ((ru)) ПомниПро/Пэунеску Адриан – Биография Архив на оригинала от 2016-05-13 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Универсальная библиотека/Михаил Садовяну Архив на оригинала от 2016-05-06 в Wayback Machine.
- ↑ Литературен свят/Никита Станеску
- ↑ ((ru)) Moldovenii/Хашдеу Богдан Петричейку