Антим Ловчански

Антим
	Антим
български духовник
Роден	21 ноември 1884 г. Еникьой, Османска империя
Починал	4 март 1939 г. (54 г.) Надежда, Царство България
Религия	православие
Учил в	Одринска българска мъжка гимназия; Цариградска българска духовна семинария; Черновицки университет

Антим е висш български православен духовник, ловчански митрополит от 1937 до 1939 година.^[1]^[2]^[3]

Биография

Роден е със светското име Никола Шивачев на 21 ноември 1884 година в село Еникьой, Узункюприйско.^[1] Учи в родното си село, а след това в Узункюпрю^[1] и в Одрин, където завършва Одринската българска мъжка гимназия.^[2] От 1902 до 1908 година учи в Цариградската духовна семинария.^[1]^[2] В Цариград на 27 декември 1906 година е подстриган и ръкоположен за йеродякон.^[2]

В 1908 година е ръкоположен за йеромонах и продължава образовението си в Богословския факултет на Черновицкия университет, Русия, който завършва в 1912 година.^[2]^[1] В 1914 година защитава докторска дисертация в Историко-философския факултет в Черновци на тема „История на аварите“, след което се завръща се в България.^[2]

В 1914 – 1915 година работи като учител-възпитател в новооткритата Софийска духовна семинария. В 1915 година става протосингел на Струмишката митрополия.^[2]^[4] По-късно е назначен за синодален проповедник във Врачанската епархия, като чете проповеди в неделите и празниците в различни църкви в епархията и наблюдава проповедническата дейност на епархийските свещенослужители.^[2] Във Враца в 1917 година е ръкоположен за архимандрит и е назначен за духовник и преподавател по българска история и немски език във Военното училище в София. От 1918 до 1922 година е протосингел на Софийската митрополия и настоятел на катедралата „Свети Александър Невски“.^[4]^[2] По-късно е настоятел на цариградския храм „Свети Стефан“.^[4]^[2] На 16 декември 1926 година е назначен за ректор на Духовното училище при Бачковския манастир. От 1928 до 1931 година отново е протосингел на Софийската митрополия.^[2]

На 19 юни 1931 година е ръкоположен за епископ с титлата „Траянополски“ и от ноември 1931 година до август 1936 година е ректор на Софийската семинария.^[2] На 16 август 1936 година е назначен епископ за инспекция и особени поръчения на Синода и редактор на „Църковен вестник“ и списание „Духовна култура“.^[4]^[2]

На 26 септември 1937 година е избран и на 14 ноември 1937 година канонично утвърден като ловчански митрополит.^[2] Полага грижи за паството, клира и манастирите в епархията особено за Гложенския манастир. Подема инициатива за построяване на нов катедрален храм в центъра на Ловеч.^[4]

Почива на 4 март 1939 година в село Надежда до София. Погребан е в Ловеч до олтара на катедралния храм „Света Троица“.^[4]

Библиография

Антим е автор на множество трудове на църковно-исторически, патристични и догматични теми.^[4]

Опитите на Рим да подчини Българката църква при царете Бориса и Калояна (София, 1916)^[5]
Истините на православната вяра (София, 1918)^[5]
Религиозни проблеми (София, 1922)^[5]
Църквата „Св. Стефан“ в Цариград (София, 1925)^[5]
Християнството на Балканския полуостров (София, 1929)^[5]
Етиката на св. Василий (Станимака, 1927)^[5]
Материали за историята на българския църковен въпрос (София, 1929)^[6]
Св. Киприан като църковен учител (София, 1929)^[6]
Християнски ли са нравствените и философските идеи на Гьотевия Фауст (София, 1936)^[6]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 141.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о Православная энциклопедия. Том II. Москва, Церковно-научный центр „Православная энциклопедия“, 2008. ISBN 5-89572-016-1. с. 184 - 185. Посетен на 17 септември 2017.
↑ Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 218.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 142.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 143.
↑ ^а ^б ^в Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 144.

пръв	→	траянополски епископ (19 юни 1931 – 26 септември 1937)	→	Симеон
епископ Борис Стобийски	→	ректор на Софийската духовна семинария (ноември 1931 – август 1936)	→	епископ Евлогий Смоленски
Димитър Дюлгеров	→	главен редактор на „Църковен вестник“ (1936 – 1937)	→	Христо Попов
Максим Браницки (управляващ)	→	ловчански митрополит (26 септември 1937 – 4 март 1939)	→	Филарет

[Бакалов_141-1] а ^б ^в ^г ^д Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 141.

[Православная_энциклопедия-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о Православная энциклопедия. Том II. Москва, Церковно-научный центр „Православная энциклопедия“, 2008. ISBN 5-89572-016-1. с. 184 - 185. Посетен на 17 септември 2017.

[Екзарх_Йосиф-3] Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 218.

[Бакалов_142-4] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 142.

[Бакалов_143-5] а ^б ^в ^г ^д ^е Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 143.

[Бакалов_144-6] а ^б ^в Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 144.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]