Анук Еме
| Анук Еме Anouk Aimée | |
| френска актриса | |
 1963 г. | |
| Родена | Франсоаз Жюдит Сория Дрейфюс
|
|---|---|
| Националност |  Франция |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1975 – |
| Семейство | |
| Съпруг | Едуард Цимерман (1949-1950; развод) Нико Папатакис (1951-1955; развод) Пиер Барух (1966-1969; развод) Албърт Фини (1970-1978; развод) |
| Партньор | Марчело Мастрояни |
| Деца | Мануела Папатакис (р.1951) |
| Уебсайт | |
| Анук Еме в Общомедия | |
Ану̀к Емѐ (на френски: Anouk Aimée) е артистичен псевдоним на френската актриса Франсоаз Жюдит Сория Дрейфюс (на френски: Françoise Judith Sorya Dreyfus). [1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 27 април 1932 г. в Париж.
През 1967 г. е носителка на Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм.[2]
Била е омъжена и разведена четири пъти: немския журналист и тв водещ Едуард Цимерман (февруари 1949 – октомври 1950), режисьора Нико Папатакис (август 1951 – октомври 1955), актьора и музикален продуцент Пиер Барух (април 1966 – март 1969) и актьора Албърт Фини (август 1970 – юни 1978). Има дъщеря, Мануела Папатакис (родена 1951), от втория си брак.
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1957 | Врящото гърне | Pot-Bouille | Мари | |
| 1959 | С глава в стената | La Tête contre les murs | Стефани | Жорж Франжу |
| 1960 | Сладък живот | La Dolce Vita | Мадалена | Федерико Фелини |
| 1961 | Лола | Lola | Лола | |
| 1961 | Страшният съд | Il giudizio universale | Ирен, жената на Джорджо | Виторио Де Сика |
| 1963 | 8½ | 8½ | Луиза Анселми | Федерико Фелини |
| 1966 | Един мъж и една жена | Un homme et une femme | Ана Готие | Клод Льолуш |
| 1979 | Скок в празното | Salto nel vuoto | Марта Понтичели | |
| 1983 | Да живее животът | Viva la vie | Анук | |
| 1986 | Един мъж и една жена: 20 години по-късно | Un Homme et une femme: vingt ans déjà | Ана Готие | Клод Льолуш |
| 1990 | Дни и нощи | Il y a des jours... et des lunes | Себе си | |
| 1994 | Прет-а-порте | Prêt-à-Porter | Симон Ловентал | |
| 1996 | Сто и една нощи | Les cent et une nuits de Simon Cinéma | Анук | Анес Варда |
| 1998 | Ел Ей без карта | L.A. Without a Map | Себе си | |
| 2002 | Наполеон | Napoléon | Летиция Бонапарт |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Anouk Aimée, IMDb.com.
- ↑ Anouk Aimée: Awards, IMDb.com.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
.svg){kind=small}
Тази статия, свързана с Франция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
| |||||||||||||
| ||||||||
|
