Ахерон
| Ахерон | |
 Река Ахерон близо до село Глики | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | Епир, Гърция |
| Дължина | ~ 58 km |
| Водосб. басейн | 763 km² |
| Начало | |
| Място | Сули |
| Координати | |
| Устие | |
| Място | Амудия |
| Координати | |
| Ахерон в Общомедия | |
Ахерон (на гръцки: Αχέρων) и река в Епир, съвременна Гърция, имала и имаща символично историко-географско значение. Реката поделя територията на историческата област на две – Северен и Южен Епир.
След реката, тоест на север от нея, започвал света на епиротите.
В древногръцката митология е име на река и божеството, свързано с нея, в подземното царство. В превод означава река на болката. За родител на Ахерон, както и на всички други реки, се е смятал Океан. Според по-късни митове, родители на реката са Гея или Деметра и Хелиос. В борбата между титаните и Зевс, реката Ахерон утолявала жаждата на първите и заради това е наказана да тече в подземното царство. Няколко реки в Гърция са носели това име. Отначало са смятали, че реката, която се е свързвала с царството на Хадес, се намира в Епир. За древния грък, тази северозападна територия е била краят на обозримия и познат свят. Един от ръкавите ѝ минава под земята, поради което се е считало, че води до подземното царство. Постепенно с разширяването на обитаваната територия, местоположението на реката се е променяло и отдалечавало, докато накрая се е приело, че тя протича изцяло в подземното царство. Демонът или божеството на реката, Харон, пренасял душите на умрелите през тъмните води в лодка, направена от ковчег. Заедно с реката Ахерон, в Хадес са протичали: Кокит, Стикс, Перифлегетон и Лета. Ахерон всъщност се е възприемал като езеро, през което протича река, в което са се вливали Стикс и Перифлегетон (според Омир и Павзаний). Според Вергилий от Ахерон са извирали реките Стикс и Кокит. Според Данте Ахерон обгражда в кръг първия кръг на Ада и двете споменати по-горе реки, не се вливат, а извират от него.
В диалога на Платон – „Федон“ има пространно описание на речната система в подземното царство, където е описана и реката Ахерон.
Според Сафо водите на река Ахерон били покрити с лотоси.[1]
Етруските отдавали голямо значение на реката Ахерон (на латински: Acherousis). Имали набор от книги, посветени на реката и свързани с нея ритуали (Acheruntici libri). Според етруските чрез принасяне на дарове на реката се постигала божествена природа за душите.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Сафо, фрагмент 95
| Реките в Хадес | ||
|---|---|---|
|
|
| |
