Направо към съдържанието

Беатрис дьо Бурбон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Беатрис дьо Бурбон
кралица на Бохемия
Родена
Починала
ПогребанаСен Дени
Управление
Период13341346
Коронация18 май 1337
ПредшественикЕлишка Пршемисловна
НаследникБланка Валоа
Други титлиграфиня на Люксембург
Герб
Семейство
РодБурбони
БащаЛуи I дьо Бурбон
МайкаМария д'Авен
Братя/сестриПиер I дьо Бурбон
Жак I Бурбон- Ла марш
СъпругЯн Люксембургски (1334)
ДецаВенцел I
Беатрис дьо Бурбон в Общомедия

Беатрис дьо Бурбон (на чешки: Beatrice Bourbonská; * пр. 1320; † 23 декември 1383 в Данвилер) от Династия Бурбони е кралица на Бохемия (1334 – 1346) и графиня на Люксембург като втора съпруга на крал Ян Люксембургски.

Тя е дъщеря на херцог Луи I дьо Бурбон (* 1279, † 1341) и на Мария д'Авен (* 1280, † 1354). Нейният баща е един от най-богатите френски благородници: той е господар на Бурбон (1310 – 1327), граф на Клермон ан Бовези (1310 – 1327), Велик камерхер на Франция от 1312 г., граф на Ла Марш от 1327 г., 1-ви херцог на Бурбон и пер на Франция от 1327, господар на Божоле, граф на Л’Ил-Журден, виконт на Карла, на Мюра и на Шателро, господар на Шато Шинон, френски принц и военачалник.

Има трима братя и четири сестри:

Освен това има двама полубратя и две полусестри от извънбрачна връзка на баща ѝ.

Беатрис Бурбонска

През есента на 1334 г. във френския двор младата принцеса среща овдовелия от 4 години Ян Люксембургски, който е с 25 години по-възрастен от нея. Тя се омъжва за него през декември 1334 г. във Венсенския замък. Поради факта, че младоженците са в неприемливо близко семейно роднинство, те трябва да поискат специално разрешение от папа Бенедикт XII, което е дадено в Авиньон на 9 януари 1335 г. Съгласно условията на брачния договор, ако на двойката се роди син, то към него преминава Графство Люксембург и свързаните с него земи. Другите синове на Ян – Карл и Йохан Хайнрих не са информирани за условията на този договор.

На 2 януари 1336 г. Беатрис пристига в Кралство Бохемия. Не харесва страната и не научава езика. Там тя трябва да се изправи срещу друга френскоговореща жена – съпругата на най-големия ѝ полусин Бланш дьо Валоа (по това време – маркграфиня на Моравия). Беатрис постоянно е сравнявана с Бланш и сравнението най-често не е в нейна полза; освен това хората са обидени от нейната студенина, изолация и нежелание да научи чешки език. Въпреки факта, че когато се ражда единственият син на Беатрис, Венцел, той е кръстен на светеца-покровител на Пршемисловците – Свети Вацлав, това не добавя към нейната популярност и когато три месеца по-късно, на 18 май 1337 г., тя е коронясана като кралица на Чехия катедралата „Свети Вит“,. Това събитие не предизвиква голям интерес сред обществеността.

През юни 1337 г. Беатрис се завръща в Люксембург и след това рядко посещава Бохемия. На 26 август 1346 г. съпругът ѝ загива в битката при Креси. Синът му Карл IV, който наследява чешката корона, потвърждава условията на брачния договор на баща си и Беатрис получава завинаги земя в Графство Ено, рента от 4000 ливри (идваща от Графство Клермон, което принадлежи на баща ѝ), както и градовете Арлон, Марвил и Дамвилер. Този имот трябва да се използва не само за нейни нужди, но и за обучението на сина ѝ. Остава ѝ цялото движимо имущество и доходи от мините в Кутна Хора.

През 1347 г. Беатрис се жени втори път – за Ед II дьо Гранси, но няма деца. Тя запазва титлата си на кралица на Бохемия. Скоро организира годежа на сина си Венцел с вече овдовялата 15-годишна Жана, наследницата на херцога на Брабант Жан III. Четири години по-късно, на 17 май 1351 г. в Дамвилер, двамата сключват брак.

Въпреки цялото внимание, оказано на Беатрис, доведеният ѝ син Карл IV отлага признаването на инвеститурата на Венцел като граф на Люксембург до 1353 г., а на 13 март 1354 г. Графство Люксембург става херцогство.

На 7 август 1374 г. кралят на Франция Шарл V дава града и замъка Бар сюр Об на Беатрис и на съпруга ѝ Ед.

Беатрис умира на 25 декември 1383 г. в Дамвилер на 62 – 63 години, надживявайки както собствения си син (с 16 дни), така и всичките си доведени деца. Погребана е в църквата на Йезуитите (днес несъществуваща) на ул. „Сен Жак“ в Париж, а нейното изображение е в Абатство „Сен Дени“.

Ян Люксембургски, 1-ви съпруг

Омъжва се два пъти:

Венцел, син

1.∞ декември 1334 във Венсенския замък за Ян Люксембургски (* 10 август 1296, † 26 август 1346), граф на Люксембург (1313 – 1346), маркграф на Моравия (1311 – 1333), крал на Бохемия (1310 – 1346) и титулуван крал на Полша (1310 – 1335)., от когото има един син:

2. ∞ 1347 за Ед II дьо Гранси, господар на Гранси и Пиерпон, от когото няма деца.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Беатриса де Бурбон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​