Направо към съдържанието

Безкраки земноводни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Безкраки земноводни
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
инфраклас:Elpistostegalia
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
надклас:Четирикраки (Tetrapoda)
клас:Земноводни (Amphibia)
подклас:Lissamphibia
разред:Безкраки земноводни (Gymnophiona)
Научно наименование
Müller, 1832
Разпространение
Обхват на вкаменелости
Безкраки земноводни в Общомедия
[ редактиране ]

Безкраките земноводни (Gymnophiona или Apoda) са разред хордови земноводни животни, които наподобяват на външен вид червеите и змиите. Те живеят предимно под земята и се срещат главно във влажните тропични райони, поради което не са широко известни и представляват най-слабо изследваният разред земноводни. Удълженото им тяло е покрито с люспи, а очите са закръглени. Срещат се най-вече в тропиците на Южна и Централна Америка, Африка и Южна Азия.

Малко се знае за еволюционната история на безкраките земноводни, които са оставили много оскъдни записи на изкопаемите. Първата вкаменелост (прешлен) датира от палеоцена, и е открита едва през 1972 г.[1] Други прешлени, които имат особености, характерни за съвременните видове, по-късно са открити в седименти от палеоцена и късна креда.[2]

При безкраките земноводни напълно липсват крайници, поради което по-малките видове с размери около 6,5 см, приличат на червеи, докато по-големите, с дължина до 1,5 м приличат на змии. Опашките им са къси или липсват, а клоаките им са близо до краищата на телата им.[3][4][5]

Кожата им е гладка и обикновено тъмна, но някои видове имат цветни кожи. Вътре в кожата са разположени калцитни люспи, както и множество пръстеновидни гънки, които частично обгръщат тялото, придавайки му сегментиран вид. Гънките достигат до 400 на брой, но те не съответстват на броя на гръбначните прешлени (до 300). Подобно на някои други живи земноводни, кожата съдържа жлези, които обилно отделят слуз (при някои видове отровна) за възпиране на хищниците.[6]

Очите на повечето видове са слабо развити или напълно закърнели. Зрението им се ограничава до различаване на тъмно и светло. Тяхната анатомия е силно адаптирана за подземен ровещ начин на живот. Те имат силен череп, със заострена муцуна, използвана за прокарване на пътя през почва или кал. При повечето видове костите в черепа са намалени на брой и слети заедно, а устата е разположена в долната част на главата. Всички видове притежават чифт пипала, разположени между очите и ноздрите, използвани вероятно, като втора обонятелна способност, в допълнение към нормалното обоняние, базирано в носа. Придвижват се чрез змиевидни движения, за което спомага и увеличеният брой гръбначни прешлени. Техните мускули са пригодени да прокарват пътя си през земята, като скелетът и мускулите им действат като бутало. Това позволява на животното да закотви задния си край, да придвижи главата напред и след това да издърпа остатъка от тялото нагоре. Във вода или кал те могат да плуват по начин наподобяващ змиорка.[5]

Безкраките земноводни от семейство Typhlonectidae са водни и най-големите по рода си. Представителите на това семейство имат месеста перка, намираща се в задната част на телата им, което подпомага придвижването във вода.[6][7]

С изключение на само един вид Atretochoana eiselti, всички видове притежават бели дробове, но също така използват кожата и устата си за абсорбция на кислород. Често левият бял дроб е много по-малък от десния.

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Безкраките земноводни са разпространени във влажните и тропически райони на Югоизточна Азия, Индия, Бангладеш, Непал, Шри Ланка, части от Източна и Западна Африка, островите на Сейшелите в Индийския океан, Централна, Северна и източните части на Южна Америка. В Южна Америка те се срещат от източна Бразилия до северна Аржентина. Те могат да се видят и на юг в Буенос Айрес. В Америка се срещат на север до южно Мексико. Най на север е разпространен вида Ichthyophis sikkimensis в северна Индия, но видът се среща още в Южен Китай и Северен Виетнам. В Югоизточна Азия те се срещат далеч на изток в Ява, Борнео и южните Филипини, но те не са преминали линията на Уолъс и не присъстват в Австралия и близките острови.[8]

Някои видове обитават рохкавата и влажна почва край водоемите, а други се заселват в термитници, мравуняци или гниещи дървета в гората, хранейки се с обитателите им.

Доколкото е известно, диетата на безкраките земноводни се състои предимно от малки подземни същества, като насекоми и други безгръбначни животни, намиращи се в местообитанието на съответните видове, като земни червеи.[9]

Представителите на този разред са единствените земноводни, които използват изключително вътрешно оплождане. Мъжките видове имат дълъг тръбообразен интромитен орган – фалодеум, който се вкарва в клоаката на женската за период от два до три часа.

Около 75% от видовете са живородни, като плодът се храни вътре в женската с клетки, облицоващи яйцепровода. Останалите 25% снасят яйца (5 – 30) в дупки по брега или във влажната почва, след което се пазят от женската, увивайки се около тях. Ларвите не са напълно пригодени за вода, но прекарват деня в почвата в близост до водата. Някои от тях, като тези от род Typhlonectes, се раждат с огромни външни хриле, които се хвърлят почти веднага.

Големи цецилии
Синкави цецилии
Uraeotyphlus
Пръстенчати цецилии
Chthonerpeton

Безкраките земноводни са най-малобройната група сред земноводните. Te са разделени на 201 живи и 2 изчезнали вида в 10 съвременни семейства:[10][11]

Разред Безкраки земноводни

  1. Estes, Richard. The First Fossil Record of Caecilian Amphibians // Nature 239 (5369). 22 September 1972. DOI:10.1038/239228b0. p. 228 – 231. (на английски)
  2. Evans, Susan E. et al. A stem-group caecilian (Lissamphibia: Gymnophiona) from the Lower Cretaceous of North Africa // Palaeontology 44 (2). 2001. DOI:10.1111/1475-4983.00179. p. 259 – 273. (на английски)
  3. Goin, C. J. Order Gymnophiona // Introduction to Herpetology. 3rd. San Francisco, W.H. Freeman and Company, 1978. ISBN 978-0-7167-0020-3. p. 201. (на английски)
  4. Himstedt, Werner. Die Blindwühlen. Magdeburg, Westarp Wissenschaften, 1996. ISBN 978-3-89432-434-6. (на английски)
  5. а б Chisholm, Hugh, ed. (1911). "Caecilia". Encyclopædia Britannica (11th ed.). Cambridge University Press.| lang=en
  6. а б Nussbaum, Ronald A. Encyclopedia of Reptiles and Amphibians. San Diego, Academic Press, 1998. ISBN 978-0-12-178560-4. p. 52 – 59. (на английски)
  7. Piper, Ross. Extraordinary Animals: An Encyclopedia of Curious and Unusual Animals. Greenwood Press, 2007. (на английски)
  8. Kutnjema Mareka Jiv Sarpa Hoina // Katipur, 5 May 2016. Архивиран от оригинала. Посетен на 5 May 2016. (на английски)
  9. Hebrard, J. J. et al. Notes on the habitat and diet of Afrocaecilia taitana // Journal of Herpetology 26 (4). 1992. DOI:10.2307/1565136. p. 513 – 515. (на английски)
  10. Wilkinson, M.; San Mauro, D.; Sherratt, E.; Gower, D. J. (2011). A nine-family classification of caecilians (Amphibia: Gymnophiona). Zootaxa 2874: 41 – 64.
  11. Amphibian Species of the World 6.0, an Online Reference: Gymnophiona Müller, 1832. American Museum of Natural History, New York, USA.
  12. Kamei, R. G.; San Mauro, D.; Gower, D. J.; Van Bocxlaer, I.; Sherratt, E.; Thomas, A.; Babu, S.; Bossuyt, F.; Wilkinson, M.; Biju, S. D. (2012). „Discovery of a new family of amphibians from Northeast India with ancient links to Africa“. Proc. R. Soc. B. DOI:10.1098/rspb.2012.0150.
  13. «New amphibian family find for India». BBC News. February 22, 2012.
  14. «New amphibian family found in India». CBC News. 21 February 2012.