Борис Далчев
Тази статия е за българския архитект. За неговия внук, сценограф и художник вижте Борис Далчев (сценограф).
| Борис Далчев | |
| български архитект | |
| Роден | Борис Христов Далчев
30 септември 1910 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 декември 1986 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Национална художествена академия Мюнхенски технически университет |
| Награди | Орден „Народна република България“ орден „Червено знаме на труда“ |
| Семейство | |
| Баща | Христо Далчев |
| Братя/сестри | Атанас Далчев Любомир Далчев |
| Деца | Стефан Далчев |
Борис Христов Далчев е български архитект.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 30 септември 1910 г. в Цариград. Той е най-малкият син в семейството на Христо Атанасов Далчев и Виктория Матеева Димшова. Негови братя са поетът Атанас Далчев и скулпторът Любомир Далчев.[1]
През 1928 г. завършва Първа мъжка гимназия в София, а през 1931 г. – Художествената академия. След това продължава обучението си по архитектура при проф. Герман Бестелмайер във Висшето техническо училище в Мюнхен, Германия, където се дипломира през 1935 г.[1]
През следващата 1936 година се завръща в България и постъпва на работа в Архитектурно-градоустройствената дирекция към Столичната община. При реализацията на приетия нов градоустройствен план на София (Планът „Мусман“) му се възлагат редица проекти. Първият от тях е проектирането на лятната къпалня „Княгиня Мария Луиза“ в Борисовата градина. Проектът на Далчев е съобразен с олимпийските изисквания, характеризира се с „ясна осева пространствена композиция, лаконична изразност, чистота на обемите, лекота на конструкцията на обекта, както и експресивност на отделните елементи“. Работата е високо оценена от италиански, швейцарски и немски архитекти. Борис Далчев проектира и още две летни къпални: „Княз Симеон Търновски“ в квартал „Коньовица“ в София (построена в 1942 година) и плувния басейн в местността „Кайлъка“ в Плевен (1948 година, в сътрудничество с архитект Тодор Горанов).[1]
В периода 1942 – 1948 г. е хоноруван преподавател по архитектура и перспектива в Националната художествена академия в София.[1]
От 1950 до 1978 г. работи в Проектантската организация по градоустройство и регулация и Централната архитектурна проектантска организация. Заедно с проф. Стефан Атанасов проектират големия жилищен блок с ъглова кула на гаровия площад в Димитровград. Проектира сградите на Професионалната гимназия в Неврокоп (1947), хотел „Одесос“ във Варна (1958), Драматичния театър в Монтана (1962), Геологическия институт при Българската академия на науките, открит летен театър в Златни пясъци, почивната станция на писателите в курорта „Дружба“ край Варна. Част е от екипа, проектирал сградата на Министерството на тежката промишленост (днес Министерски съвет).[1]
След пенсионирането си през 1978 г. се занимава с текущо проектиране и поддръжка на манастири и църкви.[1]
Удостоен е с орден „Червено знаме на труда“, три пъти с Почетния знак на Съюза на архитектите в България „Кольо Фичето“, а през 1986 г. – с орден „Народна република България“ III степен.[1]
Умира на 15 декември 1986 г. в София.[1]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Борис Далчев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Атанас Далчев | Тинка Тенчова (1852 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Далчев (1872 – 1949) | Виктория Матеева Димшова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любомир Далчев (1902 – 2002) | Атанас Далчев (1904 – 1978) | Борис Далчев (1910 – 1986) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Магдалена Далчева | Стефан Далчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Далчев (р. 1993) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
