Направо към съдържанието

Борсо д’Есте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борсо д’Есте
Borso d'Este
I. Херцог на Ферара, Модена и Реджо,
II. Маркиз н Ферара, Модена и Реджо
Портрет от Балдасаре д’Есте, 1469 – 1471 г.
Портрет от Балдасаре д’Есте, 1469 – 1471 г.

Роден
Починал
20 август 1471 г. (57 г.)
ПогребанФерара, Италия

Религиякатолицизъм
Управление
ПериодI. 18 май 1452 – 20 август 1471
II. 1 октомври 1450 – 18 май 1452]]
ПредшественикI. себе си
II. Леонело д’Есте
НаследникI. Ерколе I д’Есте
II. себе си
Герб
Семейство
РодЕсте (династия)
БащаНиколо III д’Есте
МайкаСтела Толомеи
Братя/сестриУго д’Есте
Леонело д’Есте
Орсина д’Есте
Природениː
Джиневра д’Есте
Лучия д’Есте
Алберто Карло д'Есте
Ерколе I д’Есте
Сиджизмондо I д’Есте
Мелиадузе д’Есте
Алберто д'Есте
Алберто д'Есте
Риналдо д'Есте
Бианка Мария д’Есте
Алберто д’Есте
Гуроне Мария д’Есте
Изота д’Есте
Камила д'Есте
Беатриче д'Есте
Фолко д'Есте
Изота д'Есте
Маргерита д'Есте
Маргерита д'Есте
Маргерита д'Есте
Верде д'Есте
Балдасаре д'Есте
Съпруганяма
Децаняма
Борсо д’Есте в Общомедия

Борсо д’Есте (на италиански: Borso d'Este; * 24 август 1413, Ферара, Маркграфство Ферара; † 20 август 1471, Ферара, Херцогство Ферара) от рода Есте е последен маркиз на Ферара и първи херцог на Ферара, Модена и Реджо, известен меценат.

Борсо е в центъра на създаването на Ферарската живописна школа. Известна е изготвената за него Библия, която е ценен паметник на миниатюрата от Ранния Италиански ренесанс.

Неговият образ като великодушен покровител на изкуството е идеализиран.[1]

Той е незаконен син на Николо III д’Есте (* 1383, † 1441), маркграф на Ферара, управител на Модена и Реджо, и на метерсата му Стела де Толомеи (* ок. 1386, † 1419). Негови дядо и баба по бащина линия са Алберто V д’Есте, господар на Ферара и Модена, и Изота Албарезани, а по майчина – Джовани де Толомеи и неизвестна жена. Има двама братя и една сестраː

Има и един полубрат и две полусестри от втория брак на баща си, сред които господарката-консорт на Римини Джиневра д’Есте, двама полубратя от третия му брак – Ерколе I, 2-ри херцог на Ферара, Модена и Реджо, и Сиджизмондо I, господар на Сан Мартино, Кампогалиано, Кастеларано, Сан Касиано и Роделя, губернатор на Реджо, губернатор и наместник на Херцогство Ферара, както и осем полубратя и девет полусестри от негови извънбрачни връзки, сред които Изота, херцогиня-консорт на Урбино, и Балдасаре д'Есте, художник.

Борсо наследява брат си Леонело д’Есте на 1 октомври 1450 г. Получава титлата на херцог на Модена и Реджо от император Фридрих III Хабсбург на 18 май 1452 г.[2] Срещата се състои по време на прием по случай сватбата между Бартоломео Пендалия и Маргерита Костабили, която е отпразнувана в един от най-разкошните патрициански домове на Есте от този период – Палат Пендаля.

Неговата политика винаги е съсредоточена върху опита за разширяване на държавата на Есте и облагородяване на рода Есте. Желанието му да получи херцогска титла за своите владения трябва да се разглежда от тази гледна точка. Във външната политика той е много близък с Венецианската република и се противопоставя както на Франческо I Сфорца, така и на семейство Медичи поради стари проблеми, които се състоят в опита на Филипо Мария Висконти, последният херцог на Милано от семейство Висконти, да накара представител на Есте да го наследи в Милано. Тези разногласия довеждат до напразната битка при Рикардина на 25 юли 1467 г., в която няма нито победители, нито губещи.

Дворът на Борсо е център на Ферарската школа по живопис, към която принадлежат Франческо дел Коса, Ерколе де’ Роберти, Козимо Тура и Антонио Марескоти.[3]

Страница от Библията на Борсо д'Есте.

В последващите традиции (като например в поемата „Бесният Орландо“ на Лудовико Ариосто) Борсо се разглежда като великодушен и просветен владетел, преди всичко поради факта, че е допуснал законния клон на рода Есте (представляван от Ерколе I д’Есте като син на Николо III и третата му съпруга Ричарда да Салуцо) да се върне на власт. В действителност Борсо е голям скъперник, когато става дума за култура: известен е епизодът, в който Франческо дел Коса, един от авторите на стенописите в Салона на месеците в Палат „Скифаноя“[4] във Ферара, поисква по-голяма компенсация за работата си и след отказа на Борсо отива в Болоня, за да основе своя живописна школа. Славата на Борсо като клиент е свързана с известната Библия, илюстрирана от Тадео Кривели, и е едно от най-великите миниатюрни произведения на Италианския ренесанс.

Борсо е с по-малко образование (за разлика от брат си Леонело), но с прагматично отношение към изкуството като начин за увеличаване на своята популярност и пропаганда на своето величие. Така той е изобразяван от художниците като идеален владетел, макар далеч да не е бил такъв.[5]

На 14 април 1471 г. папа Павел II го прави първи херцог на Ферара, но Борсо умира няколко месеца по-късно, на 20 август 1471 г. на 57 г. Борсо не е женен и няма деца. Наследява го еднокръвния му брат Ерколе I д’Есте.

  1. Lippincott, Kristen. Cossa, Francesco delGrove Art Online, Oxford Art Online. Oxford University Press. (subscription required)
  2. Investitura imperiale di Borso d’Este a Duca di Modena e Reggio // Архивиран от оригинала.
  3. Luciano Chiappini, Gli Estensi, 1988, Varese.
  4. Lesychyn, Lubomyra. The Magnificence of Borso and Ercole d'Este: Princes of Ferrara (1450 – 1505). Openaccess Dissertations and Theses. с. 57ff. Посетен на 26 август 2011.
  5. Beamish, Gordon Marshall. "Borso d’Este, 1st Duke of Ferrara, Modena and Reggio". Grove Art Online, Oxford Art Online. Oxford University Press. (subscription required)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Borso d'Este в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​