Бьорн Борг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бьорн Борг
Bjorn Borg
Информация
Държава Швеция
Роден
6 юни 1956 г.  (на 67 г.)
Живее вМонте Карло, Монако
Височина / Тегло180 cm / 72 kg
Кариера
Професионална1973
Оттеглил се1984, 1993
Пари от наградни фондове$ 3 655 751
Сингъл
Победи-загуби644–135
Титли от Големия шлем11
Титли от ATP66
Други титли16
Най-висока позиция1 (23 август 1977)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия3-ти кръг
1974
Ролан ГаросШампион
1974, 1975, 1978, 1979, 1980, 1981
УимбълдънШампион
1976, 1977, 1978, 1979, 1980
ОП на САЩФинал
1976, 1978, 1980, 1981
Двойки
Победи-загуби93–89
Титли от ATP4
Най-висока позиция890 (22 март 1993)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия3-ти кръг
1973
Ролан Гарос1/2 финал
1974, 1975
Уимбълдън3-ти кръг
1976
ОП на САЩ3-ти кръг
1975
Отборно
Купа ДейвисШвеция
Шампион
1975
Информацията е актуална към 3 април 2024
Бьорн Борг в Общомедия

Бьорн Рюне Бо̀рг (на шведски: Björn Rune Borg, [bjœːɳ bɔrj] чуйте, произнася се най-близо до Бьорн Бори) е шведски тенисист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бьорн Рюне Бо̀рг е роден на 6 юни 1956 г. в Сьодертеле, Швеция. Той е единствено дете на Руне Борг (1932–2008) електротехник и Маргарета Борг (р. 1934 г.). Като дете Борг се очарова от златна тенис ракета, която баща му печели на турнир по тенис на маса. Баща му, му дава ракетата, с което започва неговата тенис кариера.[1]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Бьорн Борг печели между 1974 и 1981 г. 11 титли от Големия шлем. Шампион е пет последователни пъти на Уимбълдън и общо шест пъти печели Ролан Гарос (2-ро място след Надал – 9).

През кратката си кариера, Борг печели 41% от турнирите от Големия шлем, в които участва (11 от 27) и 89,81% (141 – 16) от мачовете от Големия шлем, които играе. На Уимбълдън е спечелил 92,73% (51 – 4) от мачовете си. Той е един от четиримата играчи, който успява да спечели Уимбълдън и Ролан Гарос в една и съща година, също така е единственият, който успява да направи това в три последователни години.

Неговото съперничество с Джон Макенроу се смята за едно от най-добрите в историята на тениса, а срещата им на финала на Уимбълдън през 1980 г. се смята за един от най-великите мачове, играни някога.[2]

Борг е смятан за един от най-големите в тениса за всички времена. Той е класиран от списание „Тенис“ като шестият най-велик играч мъже от оупън ерата.[3]

Постигнати резултати в турнирите от Големия шлем[редактиране | редактиране на кода]

Легенда
П (победител)
Ф (финалист)
ПФ (полуфинал)
ЧФ (четвъртфинал)
K (кръг в основната схема)
KК (кръг в квалификациите)
Н (не участва в турнира)
П – З (Победи – Загуби)
Т / У (Титли / Участия)

Сингъл[редактиране | редактиране на кода]

Турнир от Голям шлем 1973 1974 1975 1976 1977 1978 1979 1980 1981 Т / У П – З Победи %
ОП Австралия Н 3 К Н Н Н Н Н Н Н 0 / 1 1 – 1 50%
Ролан Гарос 4 К П П ЧФ Н П П П П 6 / 8 49 – 2 96,08%
Уимбълдън ЧФ 3 К ЧФ П П П П П Ф 5 / 9 51 – 4 92,73%
ОП САЩ 4 К 2 К ПФ Ф 4 К Ф ЧФ Ф Ф 0 / 9 40 – 9 81,63%
Победи-Загуби 10 – 3 11 – 3 16 – 2 17 – 2 10 – 1 20 – 1 18 – 1 20 – 1 19 – 2 11 / 27 141 – 16 89,81%

Кариерна статистика[редактиране | редактиране на кода]

Титли от Голям шлем (11)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник резултат
1974 Ролан Гарос Испания Мануел Орантес 2–6, 6–7(4–7), 6–0, 6–1, 6–1
1975 Ролан Гарос Гилермо Вилас 6–2, 6–3, 6–4
1976 Уимбълдън Румъния Илие Настасе 6–4, 6–2, 9–7
1977 Уимбълдън Джими Конърс 3–6, 6–2, 6–1, 5–7, 6–4
1978 Ролан Гарос Гилермо Вилас 6–1, 6–1, 6–3
1978 Уимбълдън Джими Конърс 6–2, 6–2, 6–3
1979 Ролан Гарос Виктор Печи 6–3, 6–1, 6–7(6–8), 6–4
1979 Уимбълдън Тоско Танер 6–7(4–7), 6–1, 3–6, 6–3, 6–4
1980 Ролан Гарос Витас Герулайтис 6–4, 6–1, 6–2
1980 Уимбълдън Джон Макенроу 1–6, 7–5, 6–3, 6–7(16–18), 8–6
1981 Ролан Гарос Иван Лендъл 6–1, 4–6, 6–2, 3–6, 6–1

Финали на турнири от Голям шлем (5)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник резултат
1976 ОП САЩ Джими Конърс 4–6, 6–3, 6–7(9–11), 4–6
1978 ОП САЩ Джими Конърс 4–6, 2–6, 2–6
1980 ОП САЩ Джон Макенроу 6–7(4–7), 1–6, 7–6(7–5), 7–5, 4–6
1981 Уимбълдън Джон Макенроу 6–4, 6–7(1–7), 6–7(4–7), 4–6
1981 ОП САЩ Джон Макенроу 6–4, 2–6, 4–6, 3–6

Титли на Финалния турнир Световния Тур на ATP (2)[редактиране | редактиране на кода]

година място финален турнир съперник във финала резултат
1979 Ню Йорк Гран При Мастърс Витас Герулайтис 6–2, 6–2
1980 Ню Йорк Гран При Мастърс Иван Лендъл 6–4, 6–2, 6–2

Финали на Финалния турнир Световния Тур на ATP (2)[редактиране | редактиране на кода]

година място финален турнир съперник във финала резултат
1975 Ню Йорк Гран При Мастърс Румъния Илие Настасе 2–6, 2–6, 1–6
1977 Ню Йорк Гран При Мастърс Джими Конърс 4–6, 6–1, 4–6

Титли от WCT турнир в края на годината (1)[редактиране | редактиране на кода]

година място финален турнир съперник резултат
1976 Далас WCT финали Гилермо Вилас 1–6, 6–1, 7–5, 6–1

Финали от WCT турнир в края на годината (3)[редактиране | редактиране на кода]

година място финален турнир съперник резултат
1974 Далас WCT финали Джон Нюкъмб 6–4, 3–6, 3–6, 2–6
1975 Далас WCT финали Артър Аш 6–3, 4–6, 4–6, 0–6
1979 Далас WCT финали Джон Макенроу 5–7, 6–4, 2–6, 6–7

ATP финали (66 титли; 93 финала)[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Open Court // CNN. 14 July 2011. Архивиран от оригинала на 24 February 2023. Посетен на 24 February 2023.
  2. ↑ 1980: THE FIVE-SET FINAL BETWEEN BJORN BORG AND JOHN MCENROE WAS THE PINNACLE OF THEIR RIVALRY—AND THE WOODSTOCK OF THEIR TENNIS ERA // 20 June 2022. Архивиран от оригинала на 5 July 2022. Посетен на 5 July 2022.
  3. ↑ THE 50 GREATEST PLAYERS OF THE OPEN ERA // 2 March 2018. Архивиран от оригинала на 5 July 2022. Посетен на 5 July 2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бьорн_Борг&oldid=12189641“.