Направо към съдържанието

Владимир Воронин (капитан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Воронин
Владимир Иванович Воронин
руски офицер и изследовател

Роден
Починал
ПогребанСанкт Петербург, Русия

Националност Русия
НаградиОрден „Ленин“
Орден „Ленин“
Червено знаме на труда (СССР)
Владимир Воронин в Общомедия

Владимир Иванович Воронин е руски флотски офицер, полярен изследовател.

Ранни години (1890 – 1928)

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 октомври 1890 година в Сумский Посад, Карелия, Руска империя. През 1916 завършва Архангелското морско училище и плава като щурман на различни кораби в Северния ледовит океан. От 1918 е капитан за далечно плаване и участва в първите Карски експедиции.

Експедиционна дейност (1928 – 1947)

[редактиране | редактиране на кода]

От 1928 до 1930 е капитан на ледоразбивача „Георгий Седов“, с който през 1928 участва в търсенето на екипажа на претърпелия авария дирижабъл на експедицията на Умберто Нобиле, а през 1930 – в експедиция възглавявана от Ото Шмид в Карско море.

През 1929 на остров Хукер в о-вите Земя на Франц Йосиф издига съветското знаме и обявява целия архипелаг за съветско владение. На западния бряг на острова в залива Тихи, слиза първата група съветски полярници, които построяват метеорологична станция и пристъпват към работа. Воронин успява да достигне на север до 82° 14` с.ш.

От 28 юли до 1 октомври 1932, като капитан на ледоразбивача „Сибиряков“ и ръководител Ото Шмид, извършва първото плаване за една навигация по Северния морски път от Архангелск до Владивосток, а след това през Йокохама и Суецкия канал на 7 март 1933 завръща кораба в Мурманск.

През 1933 – 1934, като капитан на ледоразбивача „Челюскин“, повтаря пътуването си от 1932.

От 1934 до 1938 е капитан на ледоразбивача „Ермак“, а в годините на Великата отечествена война командва кораба „Йосиф Сталин“ („Сибир“).

В периода 1946 – 1947 възглавява китобойната флотилия „Слава“ и извършва хидрографски изследвания в северната част на море Уедъл.

Следващи години (1948 – 1952)

[редактиране | редактиране на кода]

От 1948 до смъртта си отново е капитан на ледоразбивача „Йосиф Сталин“, с който извършва множество рейсове в арктически води.

От 1946 до 1950 у депутат във Върховния съвет на СССР.

Умира на 18 октомври 1952 година в Диксон, Красноярски край, на 62-годишна възраст. Погребан е в Ленинград.

Неговото име носят:


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Воронин, Владимир Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​