Гъмзово
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Гъмзово | |
 | |
  Гъмзово  Гъмзово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 553 души[1] (15 март 2024 г.) 24,1 души/km² |
| Землище | 22,98 km² |
| Надм. височина | 166 m |
| Пощ. код | 3785 |
| Тел. код | 09319 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 18304 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Брегово Илиян Бърсанов (ГЕРБ; 2019) |
| Кметство – кмет | Юлия Борисова (ПП ГЕРБ) |
| Гъмзово в Общомедия | |
Гъ̀мзово е село в Северозападна България. Намира се в община Брегово, област Видин. До 14.08.1934 г. името на селото е Гънзово.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]
Село Гъмзово се намира в северозападна България, област Видин, община Брегово и е разположено в Дунавската хълмиста равнина с надморска височина между 110 и 200 метра. Отстои по средата на второкласния път 12 Видин – Брегово – Неготин. Намира се на 17 км от Видин, на 23 км от Дунав мост 2, 12 км от Брегово и 13 км от ГКПП „Брегово“. Съседни селища, с които няма директен път са Тияновци, Калина – малки села на около 1.5 км от Гъмзово, както и Ново село – 6 км, и Винарово на 3 км.
Селото е разположено на площ 1461 дка; общата площ на землището е 23 150 дка; ниви -17 508 дка и 1121 – гори.
Броят на населението през 1934 година е 2447, а след последното преброяване през 2001 г. – 1045 жители.
Релефът на селото е хълмисто – равнинен, слабо пресечен от протичащи реки, ерозийни процеси и антропогенна дейност.
Поминъкът на населението е предимно земеделие, както в миналото, така и сега. Растениевъдството, зеленчукопроизводството са водещи, но също така добре е застъпено животновъдството.
Инфраструктурата е добре развита. Тя се оформя от: целодневна детска градина; читалище с богата културна дейност и запазени традиции в певческото и танцово самодейно народно изкуство; добре развита търговска мрежа и спортен комплекс.
Населеното място е сравнително добре благоустроено и водоснабдено.
История
[редактиране | редактиране на кода]За древната и средновековна история на село Гъмзово не се намират много запазени материали, но според тези, които съществуват селото се споменава и е засвидетелствувано писмено най-рано в Османските данъчни регистри на видинския саджак през 1454 – 1455 г. Включено в османските документи само шест десетилетия след падането на Бдинското царство в края на XIV в., означава, че селището е съществувало и през българското средновековие, а началото си води далеч назад във вековете.
Преданията от поколение на поколение свидетелствуват, че населението на с. Гъмзово по време на османското владичество упорито се е борело за своето оцеляване, за което опожарявано 3 пъти – 1876, 1877.
Общоприето е мнението, че наименованието на селото – Гъмзово – произлиза от сорта грозде „Гъмза“, който е бил широко разпространен в района на населеното място.
Интересно и приемливо тълкуване на произхода на името дава Маргарита Николова – етнограф във Видинския музей /1989 г./. Според нея, местността, в която е разположено селото има интересна форма – чаша с дълга вдлъбната дръжка. Дръжката представлява една теснина – дол, който започва от баира на селото и се спуска по полето, надолу към „чашата“, това е руслото на река Видровец. Върху околовръстните склонове / „стените на чашата“ / и дъното ѝ са разположени къщите на селото.
Тази форма на местността е отразена в тюркската дума „гъмза“, която има паралел в якутския език – хасма; уйгуския език – „гъмза“; алтайския език – „канза“; китайския език – „гънузи“ – всички със значение –„лула за пушене“.
При избухването на Балканската война един човек от Гънзово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Гъмзово е до шосето Видин – Брегово. По разположение забутано в едно дере, в което има единствен воден източник голяма чешма. И то в миналото било съставено от две махали, българска и влашка. Те били работници при турски чифликчия. След 1862 г., когато татарите напускат южна Русия – Тобрук в селото се заселват 50 – 60 татарски семейства. Занимавали се със земеделие и лозарство. В техния район се намирали и Новоселските лозя, през турско време. Повечето лозя им били от сорта бяло грозде, което е възпято в народната песен. Сегашната „гъмза“ /стара гижа/ била редкост, затова наименованието на село Гъмзово, че било произлезло от лозовия сорт, изглежда невярно. През 1876 г. при бягството в Сърбия селото било опожарено от турците. Същата участ го сполетяла и през 1877 г. когато татарите напускат селото и се прибират в крепостта – Видин. Турския чифлик съществувал през 1759 г. До след освобождението махалите са налице, всяка със своя говор и обичаи. В по-късно време числеността на махалата с български говор постепенно намалява, поради изселване в Ново село, докато към 1912 г. тя е била асимилирана от махалата с влашки говор, с един остатък от 3 – 4 домакинства.
През турско време до около освобождението ни, в землището на Гъмзово са били лозята на Новоселяните, в местността „Голя“. През 1900 г. селото е имало 1781 жители. В неговото землище се намира височината к. 236 м., където е инсталиран сега ретранслатор за телевизионно препредаване. През 1926 г. селото има 2,354 жители, с 400 домакинства и орна площ 16,000 дка./85/
В първите години на комунистическия режим в Гъмзово, както в повечето влашки села във Видинско, голямо влияние има Българският земеделски народен съюз - Никола Петков и на изборите през 1946 година опозицията получава 59% от гласовете. През 1947 година се стига до насилствена саморазправа с комунистически агитатори, събиращи т.нар. наряди.[4]
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Станке Димитров“ по името на комунистическия функционер Станке Димитров. По това време 12 семейства (43 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[5]
Националният регистър за населените места дава следната информация за Гъмзово (18304) през последните 133 години:
| Пълно наименование | Период на валидност |
|---|---|
| с. Гънзово | 03.03.1878 – 14.08.1934 |
| с. Гъмзово | 14.08.1934 – 28.09.1949 |
| с. Гъмзово, общ. Гъмзово, Видинска околия, Видински окр. | 28.09.1949 – 6 януари 1951 |
| с. Гъмзово, общ. Гъмзово, Видинска околия, Врачански окр. | 6 януари 1951 – 16.12.1958 |
| с. Гъмзово, общ. Ново село, Видинска околия, Врачански окр. | 16.12.1958 – 23 януари 1959 |
| с. Гъмзово, общ. Ново село, Видински окр. | 23 януари 1959 – 07.03.1959 |
| с. Гъмзово, общ. Гъмзово, Видински окр. | 07.03.1959 – 26.12.1978 |
| с. Гъмзово, общ. Брегово, Видински окр. | 26.12.1978 – 01.09.1987 |
| с. Гъмзово, общ. Брегово, Михайловградска обл. | 01.09.1987 – 02.02.1993 |
| с. Гъмзово, общ. Брегово, обл. Монтана | 02.02.1993 – 12 януари 1999 |
| с. Гъмзово, общ. Брегово, обл. Видин | 12 януари 1999 – 04.08.2000 |
| с. Гъмзово, общ. Брегово, обл. Видин | 04.08.2000 – |
Население
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 663 | 100.00 |
| Българи | 608 | 91.70 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 22 | 3.31 |
| Други | 20 | 3.01 |
| Не се самоопределят | 10 | 1.50 |
| Неотговорили | 3 | 0.45 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Религията е източноправославно християнство.
Има две църкви – „Св. Димитър“ (новата) и „Рождество Богородично“ (старата), в която рисува дебърският зограф Кръсто Янков.[7]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- кметство
- пенсионерски клуб
- лекар
- неработещо основно училище „Христо Ботев“
- целодневна детска градина
- народно читалище „Просвета 1928“
- поща
- две църкви, старата църква паметник на културата е неработеща
- стадион „Юнак“
- неработещ плувен басейн към спортния комплекс стадион „Юнак“
- електроподстанция „Гъмзово“
- Телевизионна радиорелейна станция „Гъмзово“ в местността „Метериз“
- неработещи няколко водни поддстанции
- неработещо частно стопанство
- неработеща кооперация
- неработеща модна къща „Ива“
- неработеща частна мандра
- заведения и хранителни магазини
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Паметниците на загиналите гъмзовчани във войните и битките.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Годишният събор се провежда около църковния празник Малка Богородица – 8 септември. Седмичният пазар е в четвъртък.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Телевизионна ретранслаторна станция „Гъмзово“
[редактиране | редактиране на кода]Ретранслаторната станция в местността Материза край село Гъмзово работи от 60-те години, като първият ретранслатор е бил българско производство, с мощност 50 W. В Гъмзово има предавател на програма Хоризонт. [8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Груев 2009, с. 114 – 116.
- ↑ Груев 2009, с. 123, 206.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
- ↑ www.predavatel.com
- Цитирани източници
- Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Страница за с. Гъмзово
- Храмове във Видинската епархия Архив на оригинала от 2011-11-19 в Wayback Machine.
- История на село Гъмзово Архив на оригинала от 2011-10-15 в Wayback Machine.
| ||||||||