Направо към съдържанието

Дик Схоф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дик Схоф
Dick Schoof
нидерландски политик
2024 г.
Роден
8 март 1957 г. (67 г.)
Сантпорт, Нидерландия
Политика
Партиянезависим политик (2021)[1]
Семейство
Деца2
Уебсайт
Дик Схоф в Общомедия

Хендрикус Вилхелмус Мария „Дик“ Схоф (на нидерландски: Hendrikus Wilhelmus Maria "Dick" Schoof) е нидерландски държавен служител и шеф на разузнаването, служещ като министър-председател на Нидерландия.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Хендрикус Вилхелмус Мария Схоф е роден на 8 март 1957 г. в Сантпорт в римокатолическо семейство като шестото от седем деца.[3][4][5][6]

Има една сестра.[6][7] На осемгодишна възраст се премества със семейството си в Хенгело.[8] От 1975 до 1982 г. той учи градско и регионално планиране в Неймегенския университет.[4]

Схоф започва кариерата си като политически съветник по образование в Асоциацията на нидерландските общини[9] и става държавен служител в Министерството на образованието и науката през 1988 г.[4]

От 1996 г. Схоф заема различни ръководни длъжности в областта на сигурността.[10] Той е заместник-генерален секретар в Министерството на сигурността и правосъдието, преди да бъде назначен за главен директор на Службата за имиграция и натурализация (IND) през 1999 г.[4][11] В резултат на войната в Косово в Холандия пристигат сравнително голям брой търсещи убежище и ръководената от Схоф служба разглежда значителен брой молби. Схоф е отговорен за приемането на реформи в Закона за чужденците през 2001 г., които опростяват процедурата за предоставяне на убежище, и работи за депортиране на кандидати, които не отговарят на условията. През 2003 г. Схоф става генерален директор в Министерството на вътрешните работи, където отговаря за преструктурирането на полицейските сили от редица регионални организации в единен Национален полицейски корпус.[12]

Схоф по време на среща с министъра на вътрешната сигурност на САЩ Алехандро Майоркас през 2022 г

В периода 2010 – 2013 г. е генерален директор в Министерството на сигурността и правосъдието, след което е назначен за национален координатор по сигурността и борбата с тероризма.[10] Той позволява на служителите си да следят потенциални терористи в социалните медии чрез фалшиви профили въпреки предупрежденията на адвокатите му.[6] След свалянето на полет 17 на Малайзийските авиолинии той координира реакцията на холандската страна, укрепвайки отношенията си с тогавашния министър-председател Марк Рюте.[7][13][14][15] Шоф ръководи нидерландската Служба за общо разузнаване и сигурност като генерален директор от 2018 до 2020 г.[10] Според вестник „Де Фолкскрант“ относително краткият му мандат се характеризира с културен сблъсък. През 2019 г. той предупреждава министерството на образованието и общината на Амстердам, че поддръжници на салафитското движение са в борда на ислямско училище. Посланието му е възприето като начин за оказване на натиск и получава критики, че предизвиква поляризация в оществото.[6][16]

През декември 2019 г. Схоф става генерален секретар на Министерството на правосъдието и сигурността, най-високата неполитическа позиция в министерството.[17][18][19]

Схоф е пасивен член на нидерландската Партия на труда повече от 30 години, докато не я напуска в началото на 2021 г.[7][20] Схоф характеризира победата на Партията на свободата на Герт Вилдерс на парламентарните избори през ноември 2023 г. като сигнал за недоверие към правителството.[13]

На 16 май 2024 г. Партията на свободата представя дясно коалиционно споразумение с Народната партия за свобода и демокрация, Новия социален договор и движение „Фермер – Гражданин“.[21] Като част от преговорите четиримата партийни лидери се съгласяват никой от тях да не бъде министър-председател.[22] Партията на свободата първоначално предлага Роналд Пластерк за позицията, но той се оттегля поради обвинения в измама.[23][24] Впоследствие Схоф е номиниран за поста министър-председател на 28 май 2024 г. от коалиционните партии под ръководството на Рихард ван Звол.[23][25] Той полага клетва като министър председател пред крал Вилем-Александър на 2 юли 2024 г.[26]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Схоф живее в Зутермер с партньорката си.[27] С бившата си съпруга, Йоланда Сенф, той има две дъщери, Ясмин и Селине, които са осиновени от Китай.[7][28] Той обича да бяга, тъй като завършва първия си маратон през 1987 г. и 18-ия си маратон през 2024 г.[29][30] Схоф е католик.[7]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ vhy1hxgpp6zh // Посетен на 28 май 2024 г.
  2. ↑ Новият нидерландски премиер ще е Дик Схоф - бивш шеф на разузнаването // 2024-05-28. Посетен на 2024-07-07.
  3. ↑ Blacquière, Jan. Geboren katholiek, die door de jaren heen krasjes opliep. Wie is Dick Schoof, de beoogd premier? // Nederlands Dagblad. Посетен на 28 May 2024. (на нидерландски)
  4. ↑ а б в г Harreveld, Mark van. Dit weten we over Dick Schoof, de premierskandidaat van PVV, VVD, NSC & BBB // BNR Nieuwsradio. Посетен на 28 May 2024. (на нидерландски)
  5. ↑ Drs. H.W.M. (Dick) Schoof // Parlement.com. Посетен на 28 May 2024. (на нидерландски)
  6. ↑ а б в г Hofs, Yvonne. Dick Schoof: topambtenaar met rijke ervaring die steun en toeverlaat was van ministers en premier Rutte // de Volkskrant. 28 May 2024. Архивиран от оригинала на 1 June 2024. Посетен на 1 June 2024.
  7. ↑ а б в г д Hartog, Tobias den. 'Dick Donder' en 'Lachende moordenaar': met Dick Schoof krijgt Nederland premier die stiekem best op Rutte lijkt // Het Parool. Посетен на 29 May 2024. (на нидерландски)
  8. ↑ De Hengelose roots van beoogd premier Dick Schoof: 'Bij thuiskomst zag ik allemaal gemiste oproepen en appjes' // 1Twente. Посетен на 30 May 2024. (на нидерландски)
  9. ↑ Dick Schoof zeer ervaren op gebied van justitie en asiel // NOS. 28 May 2024. Архивиран от оригинала на 28 May 2024. Посетен на 29 May 2024.
  10. ↑ а б в Dick Schoof // Follow the Money. Посетен на 25 December 2019. (на нидерландски)
  11. ↑ Adriaanse, Mark Lievisse. AIVD-baas Schoof gaat Justitie leiden // NRC. 19 December 2019. Архивиран от оригинала на 20 January 2020. Посетен на 25 December 2019.
  12. ↑ Keken, Kim van. Reconstructie: hoe bij de schepping van de nationale politie alle waarschuwingen werden genegeerd // De Groene Amsterdammer. Посетен на 25 December 2019. (на нидерландски)
  13. ↑ а б Kabel, David. IJdele technocraat met enorm netwerk kan rekenen op vertrouwen van Wilders // Het Financieele Dagblad. 28 May 2024. Архивиран от оригинала на 1 June 2024. Посетен на 1 June 2024.
  14. ↑ Insider Schoof moet rust brengen op Justitie en Veiligheid // de Volkskrant. Посетен на 25 December 2019. (на нидерландски)
  15. ↑ Kamer eist opheldering na bemoeienis Schoof bij MH17-onderzoek: 'Absolute no go' // RTL Nieuws. Посетен на 25 December 2019. (на нидерландски)
  16. ↑ Hendrickx, Frank. Ingewijden over de beoogde premier Dick Schoof: 'Er komt wel een mannetje binnen, met een bepaalde energie' // de Volkskrant. 1 June 2024. Архивиран от оригинала на 1 June 2024. Посетен на 1 June 2024.
  17. ↑ Insider Schoof moet rust brengen op Justitie en Veiligheid // de Volkskrant. Посетен на 25 December 2019. (на нидерландски)
  18. ↑ Adriaanse, Mark Lievisse. AIVD-baas Schoof gaat Justitie leiden // NRC. 19 December 2019. Архивиран от оригинала на 20 January 2020. Посетен на 28 May 2024.
  19. ↑ Dick Schoof vertrekt als directeur van de AIVD // BeveiligingNieuws. Посетен на 25 December 2019. (на нидерландски)
  20. ↑ Schoof: ik ben niet de PVV-premier, ik ben gevraagd door vier partijen // NOS.nl. Посетен на 30 May 2024. (на нидерландски)
  21. ↑ Coalitieakkoord bekend: partijen willen met 'hoop, lef en trots' problemen aanpakken // NOS. 16 May 2024. Архивиран от оригинала на 21 May 2024. Посетен на 1 June 2024.
  22. ↑ Goot, Edo van der. Wilders geeft premierschap op, leiders PVV, VVD, NSC en BBB niet in kabinet // NU.nl. 13 March 2024. Архивиран от оригинала на 18 May 2024. Посетен на 18 May 2024.
  23. ↑ а б Topambtenaar Dick Schoof (ex-AIVD, ex-NCTV) kandidaat-premier // NOS. 28 May 2024. Архивиран от оригинала на 28 May 2024. Посетен на 29 May 2024.
  24. ↑ Partijleiders nu definitief akkoord • Presentatie verschoven naar vanochtend // NOS. 16 May 2024. Архивиран от оригинала на 16 May 2024. Посетен на 16 May 2024.
  25. ↑ Kroet, Cynthia. Who is Dick Schoof and why did Geert Wilders choose him as new PM? // euronews. Посетен на 30 May 2024. (на английски)
  26. ↑ New Dutch Cabinet sworn in today 7 months after election // NL Times. Посетен на 2 July 2024.
  27. ↑ Kleijwegt, Francis. Dick Schoof op hardloopschoenen, Zoetermeer kijkt er niet van op // Omroep West. Посетен на 29 May 2024. (на нидерландски)
  28. ↑ Schoof, Dick. Hollands Dagboek: Dick Schoof // NRC. 28 October 2000. Архивиран от оригинала на 5 June 2024. Посетен на 5 June 2024.
  29. ↑ Dick Schoof zeer ervaren op gebied van justitie en asiel // NOS. 28 May 2024. Архивиран от оригинала на 28 May 2024. Посетен на 29 May 2024.
  30. ↑ Baxmeier, Fleur. Beoogd minister-president Dick Schoof liep al 18 marathons // Runner's World. 29 May 2024. Архивиран от оригинала на 2 June 2024. Посетен на 2 June 2024.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dick Schoof в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дик_Схоф&oldid=12376332“.