Държава Ланди

Държава Ланди Stato Landi
— Държава на имперските феоди Ланди —
1257 – 1682
Герб
Девиз: Svevo sanguine laeta
Континент	Западна Европа
Столица	Барди
Най-голям град	Барди, Борготаро, Компиано
Официален език	латински, емилиански диалект, италиански
Религия	Католицизъм
Форма на управление	Абсолютна монархия
Династия	Ланди
Площ
Общо (16 век)	450 km2
Население
Преброяване	ок. 4000 души през 16 век
Валута	ок. 1590 – 1630: сезино, солдо, дукатоне, онгаро, допия; (монетни дворове на Барди и Компиано)
Предшественик Феоди на Палавичино Наследник Херцогство Парма
Днес част от	Италия
Държава Ланди в Общомедия

Държава Ланди (на италиански: Stato Landi) е стара италианска държава, съществувала от 1257 до 1682 г. Тя взима името си от едноименното семейство Ланди, което я управлява. В нея влизат Маркграфство Барди, Княжество Борготаро, Графство Компиано и Баронство Пиеве ди Бедония в днешния италиански регион Емилия-Романя.

Феодална класификация

Топографите от 17 век идентифицират в картите с това име онази северозападна част на Апенините, включваща долините на реките Чено и Таро. Семейство Ланди от Пиаченца управлява тези територии от 1257 до 1682 г. През 1551 г. император Карл V ги изброява сред посредническите имперски феоди, а Уставът от 1599 г. официално ги определя като „Държава на имперските феоди Ланди“. Андреа Дория Ланди III, който е наследник на княгиня Мария Полисена Ланди – последната представителка на своя род, отстъпва през 1682 г. княжествата на херцога на Парма и Пиаченца Ранучо II Фарнезе в замяна на 124 714 дуката.

Съвкупността от феодални владения, принадлежащи на една и съща династия по гореспоменатия начин, се среща и в други случаи като Държавата на Палавичино (Маркграфства Бусето и Кортемаджоре), Държавата Роси, Държавата Боромео и Държавата Фиески.

История

Първите територии, които впоследствие съставляват първоначалното ядро на Държава Ланди, принадлежат на епархията на Пиаченца: Палавичино ги превземат през 1251 г. Шест години по-късно, на 19 март, гибелинът Убертино Ланди (потомък на Симоне, жив през 1207 г.) завладява феода. Значително нарастналото владение се управлява от наследниците на Убертино в продължение на 425 години. През 1312 г. император Хайнрих VII Люксембургски инвестира Уберто с Борготаро, Барди и Компиано.

Уберто Ланди възстановява и укрепва замъците в Барди и в Компиано, като ги избира за резиденции на рода. Впоследствие двете крепости имат не само военна, но и благородническа функция. Друго имение, обитавано от по-нататъшен клон на семейството, е това на Ривалта (днешно подселище на село Гадзола), обитаемо и пазещо своя разкош и през 21 век.

През 1381 г. херцогът на Милано Джан Галеацо Висконти потвърждава пълната автономия на териториите на Убертино II. След период на господство на Висконти (1429 – 1448), на 22 октомври 1551 г. императорът и крал на Испания Карл V предоставя на Агостино I ранг на маркиз на Барди, Имперски княз и княз на Борготаро. Синът му Манфредо наследява Графство Компиано и Баронство Пиеве от майка си Джулия.

Владетелят на Хабсбургите също така дава позволение за сечене на пари и в периода 1590 – 1630 г. монетните дворове на Барди и Компиано извършват интензивна дейност под управлението на Федерико (II). Той успява да се противопостави на експанзионистичните намерения на херцозите на Парма от рода Фарнезе, украсява крепостта на Барди и се погрижва за интересите на своите поданици и държавата: испанският крал Фелипе III го номинира за Рицар на Златното руно – една от най-търсените почести на времето. Тъй като той няма мъжки наследници от съпругата си Плачидия Спинола, през 1627 г. император Фердинанд II Хабсбург дава разрешение за онаследяване на дъщеря му Мария Полисена – последната от рода. Тя се омъжва за Джовани Андреа II Дория – княз на Мелфи, маркиз на Торилия и граф на Лоано. Принцесата допринася за украсяването на замъка на Барди, особено за създаването на богатата му библиотека. Тя умира на 26 февруари 1679 г. в Генуа, но според нейното завещание е погребана в криптата на Дория в манастира Монте Кармело в Лоано.

През 1682 г. наследникът Андреа III Дория Ланди продава Държава Ланди на Фарнезе. Тя скоро следва съдбата на Херцогството Парма и Пиаченца, характеризираща се с художествен и социален упадък.

Суверени на Държава Ланди (1312 – 1682)

Титла	Име	Период	Брак и бележки
Сеньор	Убертино I Ланди	1312 – 1314	Катерина Бекария сеньор на Барди, Борготаро и Компиано
Сеньор	Манфредо I	1314 – 1341	София Ланди
Сеньор	Убертино II	1341 – 1405	Беатриче Ланди
Граф	Галвано	1405 – 1429	Костанца Дзанарди Ланди, Маргарита Маласпина; 1-ви граф на Барди, инвеститура от Филипо Мария Висконти; 1429 – 1448 г.: конфискация на феоди от страна на херцозите на Милано
Граф	Манфредо II	1448 – 1488	Маргарита Ангуисола, Антония Фиески; 1-ви граф на Борготаро
Граф	Федерико (I)	1488 – 1516	Катерина Палавичино; управлява с братята си Помпео и Корадо
Граф	Клаудио (I)	1516 – 1536	Беатриче Палавичино, Елеонора Пико ди Конкордия
Маркиз Княз	Агостино I	1536 – 1556	Джулия Ланди, сеньора на Компиано; 1-ви княз на Борготаро и на S.R.O., 1-ви маркиз на Барди
Княз	Манфредо I	1556 – 1576	Джована Фернандес де Кордоба и Арагон; 1-ви граф на Компиано и барон на Пиеве
Княз	Клаудио (II)	1576 – 1589	Джована Фернандес де Кордоба и Арагон
Княз	Федерико (II)	1589 – 1633	Плачидия Спинола
Княгиня	Мария Полисена	1633 – 1679	Джовани Андреа II Дория, княз на Мелфи; последна представителка на рода Ланди
Княз	Джовани Андреа (III) Дория Ланди	1679 – 1682	Ана Памфили; внук на Мария Полисена, продава феодите на баба си на семейство Фарнезе

Галерия

• 
  Селище и замък на Барди
• 
  Замък на Барди (Паоло Монти, 1976)
• 
  Селище и замък на Компиано

Вижте също

• Ланди
• Имперски феод
• Дория
• Дория Ланди Памфили
• Стари италиански държави
• Емилия-Романя

Библиография на италиански

• Luigi Pigorini, Memorie storico-numismatiche di Borgotaro, Bardi e Compiano, Parma, Grazioli, 1863.
• Giovanni Pongini, Storia di Bardi e della Valceno, Parma, Palatina, 1975.
• Alessandra Cremonesi, Bardi e i Landi, Bardi, Centro Studi Val Ceno, 1980.
• Antonio Samorè, Lo Stato Landi, Città del Vaticano, Archivio Vaticano, 1983.
• Piero Rizzi Bianchi, „Eccellentissimo Principe“. Documenti storici dello Stato Landi (1578 – 1630) nell'Archivio Cantù di Compiano. Saggio storico, saggio archivistico e lettura critica di cento pezzi documentari, Compiano, A. Faganello & Amministrazione Comunale, 1999.
• Riccardo De Rosa, Lo Stato Landi (1257 – 1682), Piacenza, TIP.LE.CO., 2009.
• Riccardo De Rosa, Un principe, uno stato: vita di Federico Landi, Bardi, Centro Studi Val Ceno, 2015

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stato Landi в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​