Екарма (вулкан)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Екарма.
| Екарма | |
_ISS_cut.jpg) | |
  Местоположение в Русия Сахалинска област | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Надм. височина | 1171 m |
| Местоположение | Русия Сахалинска област |
| Тип | стратовулкан |
| Възраст | холоцен |
| Друга информация | |
| Посл. изригване | 2010 |
Екарма (Икарма, Екарума) (на руски: Экарма)[1] е активен стратовулкан в западната половина на едноименния остров и заема по-голямата част от площта му.[2] Островът се състои от два взаимно припокриващи се вулкана, западният от които носи името Екарма.[1] Принадлежи към Северните Курилски острови и административно попада в Сахалинска област на Русия. Образуван е през холоцена.[2][3]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Стратовулканът е с единичен конус и централен екструзивен кратер. Височината му е 1171 м., а в състава му влизат главно андезит и базалт.[3] Конусът е формиран от многочислени лавови потоци с дължина до 3 км, които се разпространяват равномерно във всички посоки и формират бреговата линия.[1][2] Всички изригвания стават само от централния кратер на върха.[2] След ерупцията от 1767 г. на върха се образува лавов купол, който, заедно със скалистите склонове, придава назъбен характер на релефа.[1][2] Последното изригване е с ветрилообразно разпространение на лавовите потоци, които се изливат в западно направление.[2]
Активност
[редактиране | редактиране на кода]Известни са три исторически изригвания:
- 1767 – 1769 – силно изригване с ВЕИ=2, след което се оформя настоящият вид на вулкана.[1][2]
- 24 май 1980 – експлозивно изригване с ВЕИ=1. В продължение на 1 час се чува поредица от експлозии и се наблюдава колона от вулканичен прах, достигнала на височина 1 км.[1][3]
- 30 юни 2010 – слабо фреатично изригване (изригване от Бандайсански тип) с изхвърляне на вулканична пепел и газове, които достигат на височина около 3 км. Ерупцията е с ВЕИ=2. Изригването става от пукнатина на северозападния склон, намираща се на 500 – 600 метра височина и след него, по склона тръгват лахари. Дебелината на падналата вулканична пепел е 5 – 6 см.[1]
Над вулкана се провежда спътников мониторинг и се разчита на редки наземни наблюдения.[1] В наши дни се наблюдава термална активност в два пункта, разположени в северната част на острова.[2][3]
Източникът Екарма-1 е открит през 1885 г. от капитан Хенри Сноу. При него горещата вода се стича по цялото протежение на вертикална скала с височина 4 – 5 м и дължина около 20 м. Най-топлата е със светлокафяв цвят, дължащ се на железния хидроксид в нея, и се излива от 1,5 м над основата на скалата. Максимален дебит се наблюдава в западната част на скалата, където се е образувало съвсем малко езерце, почти запълнено от зърнеста утайка от железен хидроксид. През 2007 г. максималната измерена температура е 39,9 °С.[2]
Екарма-2 е открит през 2008 г. от американска научна експедиция на чакълест плаж с дължина около 100 метра. Намира се в приливно-отливната зона на острова. Максималната температура на водата се движи между 60 и 70 °С.[2]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з ((en)) Smithsonian Institution/Global Volcanism Program/Ekarma
- ↑ а б в г д е ж з и к ((ru)) Институт морской геологии и геофизики дальневосточного отделения Российской академии наук/Вулкан Экарма
- ↑ а б в г ((ru)) SVERT (Сахалинская группа реагирования на вулканические извержения)/Активные вулканы Курильских островов – Краткое описание Архив на оригинала от 2009-07-04 в Wayback Machine.
| |||||||
