Икономика на Киргизстан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Икономика на Киргизстан
Банкнота от 1000 сома с лика на Юсуф Баласагун
Ранг145-о място (ППС, 2012 г.)
ВалутаКиргизски Сом (КGS)
Фискална годинаКалендарна година
Търговски организацииСТО, ЕИО, ОНД
Статистика
БВП6,197 милиарда долара (номинален) (2012) 13,47 милиарда долара (ППС) (2012)
Ръст на БВП1% (2012)
БВП на глава от населението2400 долара (ППС) (2012)
БВП по секторземеделие (20,2%), индустрия (27,3%), услуги (52,5%) (2012)
Инфлация (Индекс
на потребителските цени)		4% (2012)
Население
под прага на бедността		33,7 (2011)
Коефициент на Джини33,4 (2007)
Работна сила
според професията		селско стопанство 48%, индустрия 12,5%, услуги 39,5% (2005)
Безработица8,6% (2011)
Основни индустриималки машини, текстил, храни, цимент, обувки, хладилници, оборудване, електрически мотори, злато, редки метали;
Външна търговия
Износ2,294 млрд. долара (2012)
Износни стокизлато, памук, въ̀лна, облекла, месо, тютюн, меркурий, уран, водноелектрическа енергия, машини, обувки;
Партньори за износ Узбекистан (25,3%),
 Русия (22,1%),
 Казахстан (20,1%),
 Китай (7,8%),
 Обединени арабски емирства (5,5%),
 Афганистан (5%),
 Турция (4,2%) (2011)
Внос$4,272 милиарда (2012)
Вносни стокинефт и газ, машини и оборудване, химикали, храни
Основни партньори за внос Китай (59,7%),
 Русия (13,9%),
 Казахстан (5,2%) (2011)
Публични финанси
Приходи1,741 милиарда долара (2012)
Валутни и златни резерви2,164 милиарда долара (2012) [1]
Страница в CIA The World Factbook

Икономиката на Киргизстан е от смесен тип и се развива предимно около селското стопанство, в по-малка степен около добива. Киргизстан претърпява икономически спад след разпада на СССР, от който промишленият сектор не се възстановява, а страната остава силно зависима от Русия и съседите си. В последните десет години икономиката напредва въпреки политическата нестабилност, безработицата спада и износът се увеличава. Киргизстан е първата бивша съветска република, присъединила се към Световната търговска организация.

Основни показатели[редактиране | редактиране на кода]

В съветската епоха Киргизстан има малка, но тясно специализирана роля в съветската икономика. Според статистиките от 1990 година, републиката осигурява под 1% от националната продукция на зеленчуци, месо и растителни масла, и 3% от захарната продукция. В промишлено отношение, Киргизката ССР осигурява 1 – 2% от памучните, копринени, ленени и вълнени тъкани, и по-малко от 1% от общото съветско производство на машинни и автомобилни части и стомана. Приблизително сходни по обем са производството на радиоелектронни части и уреди и торпеда за отбранителната система на СССР. Най-значимите износни продукти на Киргизката ССР са минералите – републиката осигурява почти всички запаси от антимон на Съюза, трета е по производство на злато, добива и големи количества живак, олово и цинк.[2]

След разпада на СССР Киргизстан провежда по-ускорени реформи от останалите бивши републики в региона, но и има по-малък икономически растеж. Усилията през 1990-те години са насочени към преструктуриране на икономиката и усвояване на тези производства, които Киргизстан дотогава само е снабдявал със суровини.[3] През 1993 страната е ударена от хиперинфлация, възлизаща на 700%, но правителството успява да я овладее и я поддържа ниска. Десет години по-късно инфлацията възлиза на 3,2%, през 2005 е 5,2%.[4] До 2008 година Киргизстан поддържа висок растеж на брутния вътрешен продукт от около 8%, но Световната финансова криза го намалява до 2,9% през 2009. Революцията на лалетата през 2010 довежда до вътрешна нестабилност, етнически сблъсъци и нанася щети на инфраструктурата. Същата година БВП се свива с 0,5% и фискалният дефицит нараства до 11% от БВП. На следващата година растежът отново достига 5,2%, но бюджетният дефицит продължава да е висок.[5]

БВП (ППС) на глава от населението е $ 2400, на 185-о място в света.[6] Безработицата през 2011 година възлиза на 8,6%,[7] а над 33% от населението живее под линията на бедността.[8] Националната валута се нарича сом.

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Овце на паша в Чуйска област

Развитието на селското стопанство е приоритет от независимостта насам. Киргизстан има плодородни земи във Ферганската долина и по поречията на по-големите си реки, и общо 1,4 милиона хектара обработваеми площи. В съветската епоха само 4% от тях са били в частни ръце. До 1996 нарастването на частните площи е незначително – 6%, и по-голямата част от земите продължават да са в държавни кооперативни стопанства.[9] В същото време се осъществява плавен процес на приватизация, който е внимателно следен от правителството. Според закона за приватизацията от 1990-те години, само селско население има право да придобива държавни земи. Въпреки това в този период обемът на селскостопанската продукция пада заради ниско заплащане, бавни реформи и нарастващи задължения. Употребата на пестициди през 1995 е два пъти по-ниска, отколкото в развитите западни страни.[9]

Селското стопанство навлиза в подем след 2000 година и достига нивата от 1991. Стопаните пренасочват усилията си към производство на зърнени култури. Основно се произвеждат млечни продукти, фуражи, картофи, зеленчуци и захарно цвекло.[10] Общо 48% работната ръка е заета в селското стопанство,[11] и 20,2% от БВП се генерира от този сектор.[12]

Промишленост и добив[редактиране | редактиране на кода]

След 1991 промишлеността преживява дълбока криза, от която така и не се възстановява. Потокът на суровини и горива от СССР спира, изчезват и пазарите за киргизките производства.[13] Между 1990 и 1994 обемът на промишлената продукция спада с 58%. През 1991 промишлеността генерира 45% от БВП;[14] до 2005 цифрата спада до 14%.[15] Към средата на 1990-те сред малкото оцелели индустрии са хранително-вкусовата, текстилната, машиностроителната и електронната, има и малък металургичен сектор.[14] След 2000 година най-силни остават хранителната и текстилната, впоследствие задминати от производството на стъкло и от строителството.

ВЕЦ Токтогул в Джалалабадска област, една от най-големите електроцентрали в страната

Енергийният сектор е един от основните източници на приходи – Киргизстан изнася електроенергия от водноелектрическите си централи към Узбекистан и Казахстан в замяна на полезни изкопаеми, но споразуменията с Узбекистан са неизгодни. Близо 30% от електроенергията в страната се произвежда от ВЕЦ.[16] Киргизстан има голям водноенергиен потенциал, но оползотворява само 10% от него. Например само река Нарин има водноелектрически капацитет от 2200 MW.[17] В страната има и няколко неразработени находища на петрол. Геологически проучвания от съветско време сочат, че Киргизстан има запаси от въглища, възлизащи на 27 милиарда тона, от които три милиарда са с най-високо качество. В южните части на страната има и четири петролни, четири газови и четири смесени полета.[18]

Добивът е от огромна важност за икономиката. Около 43% от стойността на киргизкия износ се дължи на златото. Рудникът Кумтор извлича злато от едно от най-големите находища в света, на стойност от $ 5,5 милиарда. Той е управляван от канадската компания Cameco от 1992 година насам, но тази приватизация предизвиква множество обществени спорове. През 1990-те правителството на Акаев създава държавната компания „Киргизалтън“, чиято цел е да ограничи безконтролното изнасяне на златните, антимонови и живачни ресурси от страната. Киргизстан има и приблизително пет милиарда тона желязна руда със съдържание на желязо от около 30%.[18]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Път в община Аксъ

Транспортната инфраструктура се състои от 34 000 километра пътища[19] и 470 километра железопътни линии. До 2000 година инфраструктурата е в лошо състояние, но в последвалите години се подобрява значително, благодарение на чужди инвестиции. Двете основни летища се намират в Бишкек (Манас) и Ош. Строят се пътища до Аксу в Синдзян, Китай, и до Казахстан. Планира се изграждането на път от казахска територия до Исък Кул, който да улесни достъпа на казахските туристи до езерото. Телекомуникационната мрежа също се развива с помощта на чужди капитали.[20]

Киргизстан изгражда национална цифрова телекомуникационна мрежа със заем от Европейската банка за възстановяване и развитие. Броят на стационарните телефонни линии продължава да е нисък; за сметка на това покритието на мобилната мрежа е 115 телефона на 100 души.[21] Броят на интернетпотребителите към 2010 година е 2 194 000 души, или 39,8% от населението.[22]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Kyrgyzstan Economy Profile 2013
  2. ↑ Роля в съветската икономика .
  3. ↑ Икономиката .
  4. ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7
  5. ↑ Economy overview field listing – Kyrgyzstan // CIA World Factbook, 2013. Архивиран от оригинала на 2018-06-08. Посетен на 2 май 2013.
  6. ↑ Per Capita GDP (PPP) Ranking // CIA World Factbook. Архивиран от оригинала на 2013-06-16. Посетен на 3 май 2013.
  7. ↑ Unemployment field listing – Kyrgyzstan // CIA World Factbook. Архивиран от оригинала на 2016-08-21. Посетен на 3 май 2013.
  8. ↑ Population below poverty line field listing – Kyrgyzstan // CIA World Factbook. Архивиран от оригинала на 2015-11-30. Посетен на 3 май 2013.
  9. ↑ а б Селско стопанство .
  10. ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7
  11. ↑ Labor force by occupation field listing – Kyrgyzstan // CIA World Factbook. Архивиран от оригинала на 2015-09-05. Посетен на 3 май 2013.
  12. ↑ GDP composition by sector field listing – Kyrgyzstan // CIA World Factbook. Архивиран от оригинала на 2018-10-11. Посетен на 3 май 2013.
  13. ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 8
  14. ↑ а б Промишленост .
  15. ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 8
  16. ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 8
  17. ↑ Енергия .
  18. ↑ а б Ресурси .
  19. ↑ Roadways field listing – Kyrgyzstan // CIA World Factbook. Архивиран от оригинала на 2018-11-05. Посетен на 4 май 2013.
  20. ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 10 – 11
  21. ↑ Telecommunications general assessment field listing – Kyrgyzstan // CIA World Factbook. Архивиран от оригинала на 2014-06-25. Посетен на 4 май 2013.
  22. ↑ Internet Usage in Kyrgyzstan // Internet World Stats. Архивиран от оригинала на 2013-12-08. Посетен на 4 май 2013.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Икономика на Азия
Армения · Азербайджан · Афганистан · Бангладеш · Бахрейн · Бруней · Бутан · Виетнам · Грузия · Израел · Източен Тимор · Индия · Индонезия · Ирак · Иран · Йемен · Йордания · Казахстан · Камбоджа · Катар · Киргизстан · Китай · Кувейт · Лаос · Ливан · Малайзия · Малдиви · Мианмар · Монголия · Непал · Обединени арабски емирства · Оман · Пакистан · Русия · Саудитска Арабия · Северна Корея · Сингапур · Сирия · Таджикистан · Тайван · Тайланд · Туркменистан · Турция · Узбекистан · Филипини · Шри Ланка · Южна Корея · Япония
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Икономика_на_Киргизстан&oldid=11966631“.