Каландра
| Каландра Καλάνδρα | |
| — село — | |
  Каландра  Каландра  Каландра | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Касандра |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 142 m |
| Население | 665 души (2001) |
Каландра (на гръцки: Καλάνδρα) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Касандра в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Каландра е разположено на западния бряг на полуостров Касандра – най-западният ръкав на Халкидическия полуостров, на пет километра южно от Касандрия. Има население от 665 души (2001).
Забележителност в Каландра е храмът на Посейдон на 4 km западно от селото. В близост до него има фар от 1864 г. В Каландра се намира и църквата „Света Богородица“ със стенописи от 1619 година и „Успение Богородично“, базилика от 1850 г.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност
[редактиране | редактиране на кода]
На морския бряг южно от Каландра са развалините на античния град Менде. Градът е издигнат в IX век пр. Хр. от еритрейски колонисти. През V век пр. Хр. е един от най-важните съюзници на Атина. В 315 година пр. Хр. населението му е принудено да се изсели в Касандрия. Запазени са част от стените.
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селището Каландра се оформя през византийската епоха. В XIV век е метох на Хилендар.[3] По време на османското владичество Каландра е едно от 12-те села на полуострова и формира вакъфа на Газанфер ага.
Жителите на Каландра участват във Халкидическото въстание, като един от най-известните революционери от селото е Кипарисис Георгакис.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Каландра (Calandra), Касандрийска епархия, живеят 640 гърци.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Каландра живеят 410 жители гърци християни.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Каландра (Kalandra) има 370 гърци.[6]
В селото има запазена традиционна архитектура от XIX век.[3]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година, по време на Балканската война, в Каландра влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бунда[7] | Μπούντα | Аплома | Άπλωμα[8] | местност на нос Касандра на ЮЗ от Каландра[7] |
| Караули[7] | Καραούλι | Скопия | Σκοπιά[8] | възвишение на Ю от Каландра (153,9 m)[7] |
| Вигла[7] | Βίγλα | Ксефото | Ξέφωτο[8] | възвишение на ЮИ от Каландра[7] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ & ΠΑΡΕΚΚΛΗΣΙΑ ΧΕΡΣΟΝΗΣΟΥ ΚΑΣΣΑΝΔΡΑΣ // www.kassandra-halkidiki.gr. Посетен на 7 ноември 2013 г.
- ↑ ΚΑΛΑΝΔΡΑ & ΠΟΣΕΙΔΙ ΚΑΣΣΑΝΔΡΑ ΧΑΛΚΙΔΙΚΗ // Κασσάνδρα Χαλκιδική. Архивиран от оригинала на 2014-12-15. Посетен на 16 декември 2014.
- ↑ а б Chalkidiki and Mount Athos. Athens, Michael Toubis Publications SA, 2006. ISBN 960-540694-4. с. 74.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 36. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210 – 211. (на френски)
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1081. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||
