Либидо

Част от статиите на тема
Психоанализа
Концепции
Психосексуално развитие Психосоциално развитие Съзнавано Предсъзнавано Несъзнавано Психичен апарат То Аз Свръх-аз Либидо Нагон Тълкуване на сънища Пренос Защитни механизми Съпротива
Важни личности
Алфред Адлер Нанси Чодороу Ерик Ериксън Роналд Феърбеърн Ана Фройд Зигмунд Фройд Карен Хорни Ерих Фром Ърнест Джоунс Карл Густав Юнг Мелани Клайн Хайнц Кохут Жак Лакан Маргарет Малер Ото Ранк Хари Стек Съливан Сюзън Съдърланд
Важни произведения
Тълкуване на сънищата Отвъд принципа на удоволствието Цивилизацията и разочарованието от нея
Училища на мисълта
Себе-психология Обектни отношения Междуличностна психоанализа Психоанализа на отношенията Его психология

Либидо: (на латински: libido, желание) означава сексуално влечение. Терминът може да има и по-широкото значение на творческа съзидателна сила, както е използван и в психоанализата, включително и от Карл Юнг. В теорията на Зигмунд Фройд, който популяризира това понятие.

Наименование

Фройд сравнява приемане на половия нагон при възникване на полова потребност като храна и глад. В немския език липсва обозначение, отговарящо на дума „глад“. Науката употребява думата Lust, която е многозначна и означава както усещането на самата потребност, така и нейното задоволяване.

Либидо и съвременна наука

Либидото е постоянна, макар и с променлива интензивност и зависеща от вътрешни (индивидуални) и външни (средови) условия, готовност за полова дейност, основно еротично настроение и самочувствие, което възниква през пубертета под влияние на ендокринни фактори (хормони) и се прекратява със затихването на половата функция през инволуцията и старостта.

В началото либидото се проявява като общо повишен жизнен тонус и еротичен интерес. Специфична сексуална насоченост то придобива по-късно, когато вниманието се отправя и съсредоточава към определен полов обект. Тогава може да възникне и амурозната (любовната) мотивация, която психично се характеризира с появата на любовни чувства и влечения.

Биологичното значение на либидото е да създаде условия за осъществяване на половия акт с всички негови последици за продължаване на вида, като подготви индивида за полово общуване още преди да е осъществена непосредствена телесна близост между партньорите.

Анатомо-физиологичен субстрат на либидото са преди всичко диенцефално-хипофизарните структури, както и структурите на лимбичната система, където е енергийната база на цялата безусловно-рефлексна дейност и където по всяка вероятност се локализират безусловно-рефлексните механизми на половите мотивации. Но тъй като либидото се насочва винаги към конкретен обект и неговото проявяване се формира в голяма степен в индивидуалния полов опит, то несъмнено освен подкорови механизми тук участват и корови, условно-рефлексни психични компоненти.

Литература

• Фройд, Зигмунд – Три студии върху теория на сексуалността, 1991, София, Христо Ботев

Източници

• Портал „Психология“