Луи III Валоа-Анжуйски
Луи III Валоа-Анжуйски | |
херцог на Анжу и Калабрия, титулуван крал на Неапол, Сицилия и Йерусалим | |
Роден |
25 септември 1403 г.
|
---|---|
Починал | 12 ноември 1434 г.
|
Управление | |
Период | 1417 – 1434 |
Предшественик | Луи II Валоа-Анжуйски |
Наследник | Рене I Анжуйски |
Други титли | граф на Мен, Турен, Прованс и Форкалкие |
Герб | |
Семейство | |
Род | Дом Валоа-Анжу |
Баща | Луи II Валоа-Анжуйски |
Майка | Йоланда Арагонска |
Братя/сестри | Рене I (Анжу) Мари д'Анжу |
Съпруга | Маргарета Савойска |
Луи III Валоа-Анжуйски в Общомедия |
Луи III Валоа-Анжуйски (на френски: Louis III d'Anjou; * 25 септември 1403, 12 ноември 1434, Козенца) от Дом Валоа-Анжу, е херцог на Анжу (1417 – 1434) и Калабрия (1426 – 1434), титулярен крал на Йерусалим, Неапол и Сицилия (1417 – 1434), граф на Прованс и Мен (1417 – 1434)[1].
Произход и наследство
[редактиране | редактиране на кода]Той е най-големият син на Луи II Валоа-Анжуйски, титулярен крал на Неапол, и съпругата му принцеса Йоланда Арагонска. Сестра му Мари Анжуйска e омъжена за френския крал Шарл VII.
След смъртта на баща си през 1417 г. Луи II наследява Анжу, Прованс и претенциите за короната на Неапол.
-
Луи II,
баща на Луи -
Йоланда Арагонска,
майка на Луи -
Мария Анжуйска,
сестра на Луи -
Рене I Анжуйски,
брат и наследник на Луи -
Шарл IV Менски,
най-малкия брат на Луи
Кралство Неапол
[редактиране | редактиране на кода]Наследник на Джована II Анжуйска
[редактиране | редактиране на кода]През 1419 г. Луи е признат от папа Мартин V (папите са върховни сюзерени на Неапол) за наследник на бездетната неаполитанска кралица Джована II Анжуйска и събира в Рим голяма армия за завоюване на Неапол.[2] Изплашената Джована II спешно осиновява и признава за наследник Алфонсо V Арагонски, крал на Арагон и Сицилия. Луи III е принуден да отстъпи.[3]
Скоро Джована II, разтревожена от това, че Алфонсо V Арагонски вече се държи в Неапол като крал, възползвайки се от заминаването на му за Испания, отменя неговото осиновяване[4].
През 1423 г. Джована II Анжуйска осиновява Луи III и го провъзгласява за свой наследник и херцог на Калабрия. В последващите години Луи III и Джована водят борба с периодически възвръщащите си арагонци.
На един от бреговете на река Рона, по поръчка на Луи, е построен замъкът на Тараскон.
Жана д'Арк
[редактиране | редактиране на кода]Луи III е сред поддръжниците на Жана д'Арк.[5] Така на 17 юли 1429 г. той присъства на коронацията на крал Шарл VII в Реймс като един от светските перове на Франция наред с Луи I дьо Бурбон-Вандом, Шарл I дьо Бурбон (тогава още граф на Клермон) и Жан II д'Алансон.
Брак с Маргарита Савойска
[редактиране | редактиране на кода]Луи III се жени на 31 август 1432 г. за 14-годишната Маргарита Савойска (* 1420, † 1479). Тя е дъщеря на граф Амадей VIII Савойски – бъдещ антипапа Феликс V и съпругата му Мария Бургундска – дъщеря на херцога на Бургундия Филип II Смели и Маргарита Фландърска. Бракът е бездетен.[6]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Луи III Анжуйски се оттегля в Калабрия, откъдето чака да бъде призован на неаполитанския трон[7]. Той се разболява от малария и умира в Козенца след две години през 1434 г. Кралица Джована II го надивява с година, признавайки за наследник по-малкия му брат Рене Добрия.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ El compromís de Casp (Resposta al Sr. Menéndez Pidal), de Ferran Soldevila. Barcelona, 1994, 3a ed., ISBN 84-232-0481-2
- ↑ Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.354
- ↑ Amedeo Miceli di Serradileo, Una dichiarazione di Luigi III d'Angiò dalla città di San Marco, „Archivio Storico per la Calabria e la Lucania“, Roma, XLIII, 1976, pp. 69 – 83
- ↑ Historia de España de la Edad Media, de Vicente Álvarez Palenzuela. Barcelona, 2008, 3a ed., ISBN 978-84-344-6668-5
- ↑ Roger Duchêne, Et la Provence devint française, Paris: Mazarine, 1982. (ISBN 2-86374-088-1), p. 70
- ↑ Marcelle-Renée Reynaud (préf. Marcel Pacaut), , Lyon, Centre interuniversitaire d'histoire et d'archéologie médiévales – Presses universitaires de Lyon, coll. „collection d'histoire et d'archéologie médiévales“, 2000, 208 p. (ISBN 978-2-7297-0657-9)
- ↑ McIntire, C.T., „History and historical understanding“ Grand Rapids 1984