Любча

Любча
	Любча
Село в България
	; Поглед към Любча от местността Мараша
	Любча Любча
Общи данни
Население	772 души (15 март 2024 г.); 38,6 души/km²
Землище	20,037 km²
Надм. височина	1170 m
Пощ. код	4833
Тел. код	030458
МПС код	СМ
ЕКАТТЕ	44642
Демоним	любченец
Администрация
Държава	България
Област	Смолян
Община; – кмет	Доспат; Елин Радев ; (ГЕРБ; 2015)
Кметство; – кмет	Веселин Минов
Адрес кметство
	N 41.619272, Е 24.097039
Уебсайт	https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/3923
	Любча в Общомедия

Любча (старо име Любче) е село в Южна България. То се намера в община Доспат, област Смолян.

География

Село Любча се намира в югозападната част на Родопите. То попада в историко-географската област Чеч. Селото е с южно изложение и благоприятен климат за земеделски култури като тютюн, картофи и други. От селото може да се видят северните планински върхове на Гърция, както и Пирин.

Климат

Преди 2-3 десетилетия климатът в Любча бил планински, но с глобалното затопляне той започва да се променя в континентално–средиземноморски.

Води

Близо до селото минава приток на река Доспат, която се влива в река Места, а оттам в Егейско море.

История

В османските документи селото се среща под името Лубича (на османски турски: ﻟﻮﺑﻴﭽﻪ).^[2] В 19 век Любча е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Люпче (Luptche) е посочено като село с 40 домакинства и 116 жители помаци.^[3] През 1899 година селото има население 351 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.^[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Любча (Любче) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 320 българи-мохамедани^[5] в 55 къщи.^[6]. Според Стефан Веркович към края на 19 век Любча има мюсюлманско мъжко население 154 души, което живее в 46 къщи.^[7]

След насилственото покръстване от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Любча била организирана чета, която да противодейства на българската армия и българските хайдушки дружини и така Любча дава своя принос към въстанието, родило Гюмюрджинската република. Любската чета действала заедно с четите от селата Ваклиново, Кочан, Вълкосел и Доспат. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар.^[8]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочан, Бръшлян и Жишево, Любча, Марулево, Усина и Црънча живеят 2416 помаци.^[9]

Обществени институции

Кметство
ОУ „Христо Ботев“
ДГ „Петя Дубарова“

Културни и природни забележителности

Римски мост
На запад от селото се намират руините на Пониква.

Исторически и археологически находки

Единственият египетски скарабей(бижу) в България.

Редовни събития

Личности

Даниела Керкелова – треньор на женския национален отбор по вдигане на тежести

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 94.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132–133.
↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция – 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 269.
↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
↑ Мехмед, Хюсеин. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 91. Архив на оригинала от 2011-02-02 в Wayback Machine.
↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 94.

[3] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132–133.

[4] Зеленгора, Георги. Помаците в Турция – 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.

[5] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.

[6] Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 269.

[7] Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.

[8] Мехмед, Хюсеин. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 91. Архив на оригинала от 2011-02-02 в Wayback Machine.

[9] Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]