Мара Бранкович
| Мара Бранкович Мара Бранковић | |
| османска царица | |
.jpg) | |
| Родена |
1416 г.
|
|---|---|
| Починала | 23 септември 1487 г.
|
| Семейство | |
| Род | Бранкови |
| Баща | Георги Бранкович |
| Майка | Ирина Кантакузина |
| Братя/сестри | Катерина Бранкова Стефан Бранкович Лазар Бранкович Гъргур Бранкович |
| Съпруг | Мурад II |
Мара Бранкович е съпруга на Мурад II и мащеха на Мехмед II.
Мария е дъщеря на владетеля на Смедеревското деспотство Георги Бранкович.[1] След смъртта на съпруга ѝ Мурад II през 1451 г., неговият наследник Мехмед II потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и Мара Бранкович е върната с почести в родината си.[2]
През 1457 г. Георги Бранкович умира и е наследен от сина си Лазар. Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.[3] Около 1459 г. Мехмед ѝ дарява Ежово и околните Серски села.[4] По-късно тя получава и бивши манастирски земи около Солун.[2], както и поземлено владение в областта Дубочица около днешен Лесковац. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.[2] Така в края на 1474 г. с нейно посредничество започват преговори между султана и Венецианската република, които по това време воюват дванадесета поредна година.[5]
Мария Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети Иван Рилски от старата българска столица Търновград в Рилския манастир. Шествието, с което през 1469 г. са пренесени мощите, е художествено описано от Владислав Граматик, според когото на преноса им е „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“.[1] Мария дарява Рилския манастир и с друго едно от най-ценните му притежания – иконата на Света Богородица. [6]
Доживява старини и умира на 14 септември 1487 г. в село Ежово.
С личността на Мара Бранкович се свързва вилаетът „Селата на госпожа Деспина“ разположен по долното течение на река Струма и засвидетелстван в османски данъни дефтери от XV—XVI век.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Църква и културен живот 14 – 15 век // znam.bg. znam.bg, 2003. Архивиран от оригинала на 2017-08-06. Посетен на 26 ноември 2014.
- ↑ а б в Имбър 2000, с. 207 – 208.
- ↑ Имбър 2000, с. 246.
- ↑ Popović, M. Mara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122 – 127.
- ↑ Имбър 2000, с. 313 – 315.
- ↑ Бакалова, Е. Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович. – В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. С., 2005, 193 – 228, ISBN 954-322-087-5
- ↑ Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век, София, 1986, стр. 147 – 148.
- Цитирани източници
- Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0.
Изследвания
[редактиране | редактиране на кода]- Поповић, Михаило Ст. Мара Бранковић: Жена између хришћанског и исламског културног круга у 15. веку. Нови Сад, Академска књига, 2014.
- Ћук, Ружа. Повеља царице Маре манастирима Хиландару и Св. Павлу // Историјски часопис 24. 1977. с. 103-116.
- Ћук, Ружа. О хронологији писама царице Маре упућених Дубровнику // Историјски часопис 24. 1977. с. 285-288.
- Ћук, Ружа. Царица Мара // Историјски часопис 25-26 (1978-1979). 1979. с. 53-97.
