Направо към съдържанието

Матка (община Сарай)

Вижте пояснителната страница за други значения на Матка.

Матка
Матка
— село —
Църквата на манастира „Свети Андрей“
Църквата на манастира „Свети Андрей“
41.9692° с. ш. 21.2861° и. д.
Матка
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаСарай
Географска областСкопско поле
Надм. височина357 m
Население468 души (2002)
Пощенски код1060
МПС кодSK
Матка в Общомедия

Матка (на македонска литературна норма: Матка; на албански: Matka) е село в община Сарай, Северна Македония.

Селото е разположено в югозападната част на Скопското поле, на левия бряг на река Треска (Голема) след изхода ѝ от клисурата Матка. Селото има две махали - Долна Матка и Горна Матка. Край селото са разположени няколко средновековни манастира - „Успение Богородично“, веднага южно от Долна Матка, „Свети Андрей“ високо на юг в каньона, над него на десния бряг на Треска е църквата „Свети Никола“, а срещу него на левия бряг са „Света Неделя“ и „Свети Спас“ в крепостта Марков град.

В края на XIX век Матка е смесено село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Матка живеят 60 българи християни и 120 арнаути мохамедани.[1]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Матка има 56 българи екзархисти и 42 албанци.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Матка (Matka) като албанско село.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Матка като албанско село.[4]

Според преброяването от 2002 година Матка има 468 жители.[5]

Църквата „Успение Богородично“.
Националност Всичко
македонци 167
албанци 300
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0
Хоро в Матка
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 115-117. (на френски)
  3. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 октомври 2007