Направо към съдържанието

Милан Гюрчинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милан Гюрчинов
Милан Ѓурчинов
литератор от Република Македония

Роден
Починал
24 юли 2018 г. (89 г.)

Учил вСкопски университет
Работил вСкопски университет
Семейство
Братя/сестриАлександър Гюрчинов

Милан Гюрчинов (на македонска литературна норма: Милан Ѓурчинов) е есеист, литературен критик, литературен историк и теоретик от Република Македония. Занимава се предимно с руската книжовност - Чехов, Достоевски и Пастернак.[1]

Роден е на 28 юли 1928 година в Белград, тогава в Кралство Югославия. По произход е от стружкото село Ябланица и е брат на режисьора Александър Гюрчинов. Завършва славистика Философския факултет на Белградския университет. В 1960 година защитава докторат в Скопския университет, където защитава докторат. Прави следдипломни квалификации в Люблянския университет, в Московския държавен университет и в Парижкия университет.[1]

Работи във Филологическия факултет на Скопския университет, където е шеф на катедрата за славистика. В 1980 година основава и ръководи катедрата за обща сравнителна книжовност. Член е на редакцията на списанието „Разгледи“. Председателства Съвета на Стружките вечери на поезията. На 7 октомври 1988 година е избран за дописен член, а на 21 април 1994 година за редовен член на Македонската академия на науките и изкуствата. Член е на Македонския ПЕН център. От 1956 година е член на Дружеството на писателите на Македония и е един мандат е негов председател. От 2002 година е член на Средиземноморската академия в Неапол. Член е на Президиума на Международния комитет на славистите, като от 2003 до 2008 година е негов председател.[1]

Умира на 24 юли 2018 година.[1]

  • Време и израз (1956),
  • Присутности (1963),
  • Македонски писатели (1969),
  • Живо и мртво (1974),
  • Критички сведоштва (1976),
  • Достоевски (1981),
  • Современа македонска книжевност (1984),
  • Проникнувања (1986),
  • Пастернак (1987),
  • Марксизам творештво вредности (1988),
  • Пред прагот на иднината (1991),
  • Заговорници на човечноста (1992),
  • Нова македонска книжевност (1996),
  • Сребрени соништа – Ацо Караманов (1997),
  • Компаративни студии (1998),
  • Освојување на реалноста (2000).

Съставител е на антологии на македонската проза и поезия на италиански, френски, сръбски, турски и други езици. Носител е на наградите „11 октомври“, „Димитър Митрев“, „Златен пръстен“.[2]

  1. а б в г Почина академик Милан Ѓурчинов // 24 вести, 25 юли 2018. Посетен на 19 август 2018.
  2. Биография на сайта на Македонския ПЕН център // Архивиран от оригинала на 2012-12-19. Посетен на 2012-12-19.