Направо към съдържанието

Неокастро (дем Александрия)

Вижте пояснителната страница за други значения на Неокастро.

Неокастро
Νεόκαστρο
— село —
Гърция
40.505° с. ш. 22.4164° и. д.
Неокастро
Централна Македония
40.505° с. ш. 22.4164° и. д.
Неокастро
Берско
40.505° с. ш. 22.4164° и. д.
Неокастро
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАлександрия
Географска областУрумлък
Надм. височина70 m
Население744 души (2021 г.)

Неокастро (на гръцки: Νεόκαστρο, катаревуса Νεόκαστρον, Неокастрон) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.

Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), в северните поли на Голен (Колона), на 2 километра югоизточно от Мелики на надморска височина от 70 m.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Неокастро е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Нео Кастро (Néo Castro), Китроска епархия, живеят 150 гърци.[2] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Нео Кастро е село в Берска каза и в него живеят 145 гърци християни.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нео Кастрон (Néo Kastron) живеят 95 гърци.[4]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Неокастро остава в Гърция.

В 20-те години в селото са заселени малко гърци бежанци, които в 1928 година са само 7 души.[1]

Населението произвежда предимно памук, овошки и пшеница.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Неокастро на 31 декември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Голе[5] Γκόλε Ράχη Гимни Рахи Γυμνή Ράχη[6] възвишение в Шапка на Ю от Неокастро (237 m)[5]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 450[1] 550[1] 780[1] 768[1] 829[1] 910[1] 851[1] 928[1] 949[1] 916 889 744
  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 20. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
  5. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  6. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)